Оказва се, че обещанието да се изразходват 5% от БВП за отбрана, за да се умилостиви Доналд Тръмп, може би е било лесната част от уравнението за съюзниците от НАТО.

Сега европейските лидери са изправени пред по-трудно изпитание – да продадат огромното увеличение на разходите за отбрана в собствените си страни и да се подготвят за евентуално намаляване на американските войски, като в същото време възпират експанзионистичната Русия.

„Само парите няма да решат нашите проблеми“, коментира германският канцлер Фридрих Мерц след срещата на върха на НАТО в Хага на 24-25 юни, цитиран от POLITICO.

„Процентът е определен, но той ще бъде ефективен само ако успеем да го превърнем в реални възможности“, съгласен е и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре.

В сряда съюзниците от НАТО се споразумяха за нова цел за разходите за отбрана от 5% от БВП до 2035 г. – цифра, предложена за първи път от президента на САЩ. Тя ще се състои от 3,5% от БВП за чисто военни разходи като оръжия и войски и 1,5% за инвестиции, свързани с отбраната, като киберсигурност и мобилност. Европейците се надяваха, че ангажиментът за 5% разходи за отбрана ще укрепи понякога колебливата подкрепа на Тръмп за клаузата за взаимна отбрана от член 5 на НАТО – негласно споразумение, известно като „5 за 5“ в коридорите на алианса.

След тревожен старт, Тръмп беше в отлично настроение в края на срещата на върха на НАТО, като заяви, че алиансът „не е измама“ и подчерта колко много съюзните страни се нуждаят от САЩ за своята отбрана. Сега, след като са осигурили бъдещето на алианса – поне временно – лидерите на ЕС са изправени пред трудни въпроси за това как да подкрепят обещанията си за разходи.

Повечето от тях се отправиха от Хага към Брюксел за поредната среща на върха в четвъртък, където ключовият въпрос ще бъде как да се увеличат разходите за отбрана на блока и да се възстанови военно-промишленият комплекс след десетилетия на пренебрегване след края на Студената война.

„Ролята на срещата на върха на НАТО беше да положи основите за това, което ще се случи по-нататък“, казва Камил Гранд, бивш помощник-генерален секретар на НАТО, пред POLITICO.

Как могат да се постигнат 5-те процента?

Възможностите за увеличаване на ставката за отбрана включват повишаване на данъците, съкращаване на публичните разходи (включително популярните социални програми) и емитиране на дълг. Европейската комисия помага с новата си схема за заеми за оръжия на стойност 150 милиарда евро, наречена SAFE, и с планираната по-малка програма за европейската отбранителна промишленост на стойност 1,5 милиарда евро. Очаква се следващият многогодишен бюджет на ЕС да предвиди повече средства за отбрана, но това ще започне едва през 2027 г.

„Единствените европейски страни с публични финанси, които им позволяват да се стремят към тази цел, са Германия, Полша, балтийските и скандинавските страни“, казва Франсоа Хейсбург, старши съветник за Европа в Международния институт за стратегически изследвания. „Всички знаят, че Франция, Белгия, Обединеното кралство, Испания и Италия абсолютно не са в състояние да спазят този тип ангажимент“.

Освен това, колкото по-далеч е една страна от Русия, толкова по-трудно е да се продаде идеята – както показва опозицията на Испания срещу новата цел на НАТО.

Друго предупреждение за потенциално политическо недоволство от по-високите разходи дойде от среща, провеждаща се на кратко разстояние с автобус от срещата на върха на НАТО. Там бившият премиер на Италия и лидер на антиестаблишмента Джузепе Конте във вторник проведе среща на около 70 леви политици от цяла Европа. Те подписаха декларация, в която изразяват съжаление за превъоръжаването на континента.

„Достигането на 5% разходи за отбрана неизбежно ще изисква дълбоки съкращения в социалните помощи, здравеопазването, образованието, социалните услуги и бизнес инвестициите“, посочва Конте пред POLITICO.

Превърнете целите в оръжия

Въпреки тези трудности ЕС ще харчи значително повече за отбрана, отколкото преди. Това създава друг проблем: как да се изразходват всички тези средства, като се гарантира, че по-голямата част от парите не отиват при американските производители на оръжие.

Координирането на обществените поръчки и гарантирането, че страните не си пречат една на друга, може да бъде „толкова трудно“, колкото и постигането на споразумението за 5 процента, казва британски представител. Това е още по-трудно, като се има предвид фрагментирането на европейските отбранителни индустрии – особено в сектора на сухопътните въоръжения. Предишните инициативи за обединяване на ресурси и съвместни инвестиции в паневропейски способности не са давали резултат. Досега в отбранителния сектор няма успех, сравним с консорциума Airbus, основан през 1970 г.

Ето защо Дания, която поема ротационното председателство на Съвета на ЕС през юли, възнамерява да използва шестмесечния си мандат за организиране на дискусии между столиците, за да идентифицира проекти, които биха могли да представляват интерес за всички членове на ЕС. Една от най-неотложните задачи, според много европейски служители и анализатори, е да се постигне по-голяма независимост от САЩ по отношение на редица оръжия, като например способности за дълбоки удари във вражеска територия, както и по отношение на „стратегически средства“, включително въздушно зареждане, тактически транспорт и сателити.

„Никоя европейска страна не може да изгради капацитет сама“, категоричен е чешкият президент Петр Павел пред форума на НАТО във вторник. „Ето защо ще трябва да се върнем към концепцията, при която най-големите европейски държави са в състояние да осигурят основата на капацитета, а много средни и по-малки държави ще допринесат за пълното му развитие“.

Броят на американските войски

Друг наболял въпрос е какво ще се случи с американските войници в Европа - нещо, което според посланика на Вашингтон в НАТО Матю Уитакър ще бъде обсъдено след срещата на върха.

„По темата за изтеглянето на американските войски иронията е, че истинските проблеми започват сега“, казва бившият служител на алианса Гранд.

Шефът на политиката на Пентагона и ястреб по отношение на Китай Елбридж Колби провежда преглед на глобалната позиция на американските военни, който се очаква да приключи в края на лятото и вероятно ще доведе до изтегляне на част от американските войски в Европа, обясняват източници на POLITICO. Прегледът разглежда възможността за изтегляне на 20 000 войници, които администрацията на Байдън разположи през 2022 г. след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, много от които бяха изпратени в Източна Европа.

Страните от първата линия все още се надяват, че Вашингтон няма да направи това.

„Военната оценка на ситуацията е много ясна - че войските в Европа са важна част от възпиращия фактор“, обяснява пред WELT министърът на отбраната на Литва Довиле Шакалиене.

Засега европейските съюзници не знаят нищо за резултатите от прегледа. Дипломат от НАТО, чиято страна е разположила американски войски, казва пред изданието, че все още не са проведени дискусии по въпроса.

На въпроса на репортерите дали знае за график за намаляване на американските войски, френският президент Еманюел Макрон също отговаря: „Не, но би било хубаво да знам“.