Конференцията за търговия и развитие към ООН – UNCTAD, предупреди, че международните инвестиции през 2025 г. са в отрицателни стойности поради настъпилите промени в световната търговска политика, включително несигурността по отношение на тарифите.

Въпреки че в началото на годината се наблюдаваше скромен ръст, търговското напрежение доведе до низходящи корекции на повечето показатели за преки чуждестранни инвестиции, се посочва в публикувания днес Доклад за световните инвестиции през 2025 г.

Сред цитираните показатели са Брутен вътрешен продукт, капиталообразуване, износ на стоки и услуги, чуждестранната валута, волатилност на финансовите пазари и настроенията на инвеститорите, съобщава CNBC.

„Ако вземем всички тези фактори заедно, от началото на тази година почти всички са ревизирани в посока на по-висок риск, по-нисък растеж, по-ниски инвестиции и т.н.“, коментира Ричард Боулийн, един от авторите на доклада и ръководител на отдела за инвестиции и компании в Сектора за инвестиционни изследвания към Конференцията на ООН за търговия и развитие UNCTAD.

„Ако вземем прогнозите на МВФ, Световната банка и други институции, които ни предоставят сурови данни за тези показатели, всички те са се влошили от януари насам. Очакванията за умерен растеж, които може би имахме в началото на годината, вече са изчезнали“, допълва той.

Сред обратите в растежа е двугодишната положителна тенденция при инвестициите в производството, подхранвана от усилията за диверсифициране на веригите за доставки извън Китай, които започнаха в пандемията.

„Компаниите продължаваха да търсят нови места за производство, но сега, след митата, всички те седят със скръстени ръце“, казва Боулийн.

Данните за първото тримесечие годината показват, че както пазарът на сливания и придобивания, така и изграждане на нови проекти са на рекордно ниско ниво. „В общи линии пазарът на сливания и придобивания се върна на нивата от световната финансова криза“, допълва анализаторът.

Боулийн коментира, че дори ситуацията да се подобри и да се внесе яснота относно тарифите, ще бъде трудно да се възстановим от шока в първите шест месеца на годината.

В световен мащаб стойността на проектите е застрашена с между 100 и 200 млрд. долара.

„Всичко това няма да изчезне за една нощ, ще има забавяне, което ще доведе до постоянна липса занапред.“, допълва анализаторът.

Макар че митата доведоха до обявяването на някои инвестиционни проекти, насочени към преструктуриране на веригите за доставки в производствените сектори, основният им ефект е драматично увеличаване на несигурността на инвеститорите, се посочва в доклада.

Първите данни за първото тримесечие на 2025 г. показват рекордно ниска активност по отношение на сделките и проектите, допълват авторите му.

Трансграничните сливания и придобивания остават под дългосрочната средна стойност, което „свидетелства за структурно изместване към местни и близки инвестиционни стратегии в условията на нарастващи политически рискове, регулаторен контрол и глобална несигурност.

Докладът показва, че преките чуждестранни инвестиции в световен мащаб се свиват за втора поредна година.

Международното проектно финансиране, което съставлява най-големия дял от преки чиждестранни инвестиции в най-слабо развитите държави, продължава да спада от 2024 г.

Инвестициите в инфраструктура съставляват голяма част от тези инвестиции. Според доклада стойността им е с 26% по-ниска през 2024 г., продължавайки резкия спад от 2023 г.

Несигурността по отношение на валутните и лихвените проценти е посочената причина за въздействието на условията за финансиране, като най-слабо развитите държави имат най-голяма нужда от тези средства.

UNCTAD предупреждава, че тези държави ще бъдат най-силно засегнати от настоящия спад на инвестициите.

Като цяло през 2024 г. преките чуждестранни инвестиции в развиващите се страни са били стабилни и са възлизали на 867 млрд. долара, но разликата между печелившите и губещите е била голяма, се посочва в доклада.

Преките чуждестранни инвестиции в Африка отбелязват най-високото си ниво досега, като нарастват със 75% до 97 млрд. долара. Лъвският пай от тези инвестиции идва от една-единствена международна сделка за финансиране на проекти в Египет, осъществена от суверенен инвестиционен фонд в Обединените арабски емирства.

Ако се изключи тази инвестиция, потокът от преки чуждестранни инвестиции към Африка все пак се е увеличил с 12% (64 млрд. долара). Рекордно нараства потокът към развиваща се Азия – с 10% до 225 млрд. долара.

Преките чуждестранни инвестиции в Китай обаче продължават да намаляват.

„През последните около 15 години винаги сме отчитали постепенно нарастване на преките чуждестранни инвестиции Китай, но през последните две наблюдаваме спад, който миналата година беше с 29%“, казва Болвийн. „Ако сега погледнем сравнението между пика тогава, спадът е с около 40%“, добавя той.

Според Боулийн не е задължително компаниите да се изтеглят от Китай по отношение на производствения капацитет, но митата се отразяват на инвестиционните решения.

„Така че, когато международните компании искат да разширят дейността си или да създадат производствени мощности, трябва да вземат предвид, че има тарифи и от гледна точка на търговските разходи ще търсят места, които са най-изгодни“, коментира той.

Преките чуждестранни инвестиции в Южна Америка са намалели с 18%. В Индия намалението е скромно с едва 2%. В Латинска Америка и Карибския басейн е 12%, което до голяма степен се дължи на по-ниските цени на енергията през 2024 г. В Бразилия, която е най-големият получател на преки чуждестранни инвестиции в региона, се наблюдава намаление от 8%.

„Отдръпването на преките чуждестранни инвестиии се отразява на всички развиващи се страни и възможността, която те имат да навлязат или да разширят участието си в глобалните вериги за създаване на стойност и със сигурност в производствените сектори. Индия разчита на тях за разширяване на производството, обучението и производствения си капацитет.“, допълва анализаторът.

При структурно слабите и уязвимите икономики се наблюдава незначително увеличение на преките чуждестранни инвестиции.

Най-слабо развитите страни отбелязват увеличение от 9% (37 млрд. долара), или 2,4% от световните потоци. Развиващите се страни без излаз на море отчитат спад от 10%, докато в малките островни развиващи се държави има увеличение от 11%.

В доклада UNCTAD подчертава, че „най-тревожното“ влошаване е в секторите, свързани с целите за устойчиво развитие. Инвестициите в енергетиката и доставките на газ са намалели с 28%, а финансирането на проекти в областта на възобновяемата енергия е намаляло с 16%.

„Тази тенденция идва в момент, когато светът най-малко може да си позволи да изостава. Обръщането на тази негативна тенденция в инвестициите в цели ще изисква не само повече капитал – както публичен, така и частен, но и по-дълбоко съгласуване на инвестиционните потоци с дългосрочните цели за устойчиво развитие“, се посочва в доклада.

Наблюдава се огромен ръст на проектите в областта на полупроводниците, включително в САЩ и Индия. Преките чуждестранни инвестиции в цифрова инфраструктура също се увеличават.

„Инвестициите в цифровата икономика са най-бързо растящият сегмент в целия свят, включително в развиващите се страни. Това включва и центровете за данни, които отбелязват голям ръст“, допълва Боулийн.

Но въпреки че инвестициите в цифровата икономика са най-бързо растящият сегмент в преките чуждестранни инвестиции, те са с малко активи. „Така че може да ни донесат по-малка стойност по отношение на платежния баланс, но може да ни донесат повече проекти и добри възможности за развитие на развиващите се страни“, допълва в заключение Боулийн.