В условия на търговска несигурност Уолстрийт очаква прогнозите на Фед за икономиката на САЩ
Инфлацията и трудовият пазар ще решат съдбата на лихвите
&format=webp)
Ще се ускори ли отново инфлацията в САЩ?
Ще спрат ли компаниите да наемат служители?
Ще намалят ли американците разходите си?
Тези още въпроси стоят пред членовете на Федералния резерв в навечерието на тяхната среща тази седмица, но отговорите са малко.
Администрацията на Тръмп намали застрашаващите икономиката мита до по-приемливи нива, но САЩ все още не са постигнали търговски споразумения с повечето държави. Продължаващите спорове подкопават потребителското доверие и затрудняват бизнеса да планира и инвестира.
Допълнителен елемент на несигурност дни преди срещата на Фед е избухването на реален военен конфликт между Израел и Иран, който заплашва да повиши цените на петрола. По-високите енергийни цени могат да засилят инфлацията и да навредят на икономиката на САЩ.
„Икономиката се е забавила и е уязвима към всякакви допълнителни сътресения, включително внезапно и устойчиво повишение на цените на петрола“, пишат икономисти от Oxford Economics в бележка до клиенти, цитирана от MarketWatch.
Представители на Фед вече сигнализираха, че по време на двудневната си среща тази седмица най-вероятно ще оставят основния лихвен процент без промяна. Те искат да съберат повече доказателства как икономиката се справя със съществуващите конфликти, преди да предприемат сериозни действия.
„В крайна сметка прагът за действие от страна на Федералния резерв остава висок“, казва Сам Булард, старши икономист в Wells Fargo.
Икономиката на САЩ несъмнено е понесла удар от търговските войни.
Най-видимото доказателство е свиването на брутния вътрешен продукт (БВП) през първото тримесечие - за пръв път от три години.
Причината за спада в БВП обаче е, че много компании избързаха да се презапасят с вносни стоки преди влизането в сила на митата, посочва MarketWatch.
Същото направиха и потребителите. Например, през март и април американците купуваха масово автомобили, за да избегнат по-високи цени, което доведе до най-високи продажби за последните четири години. Но през май, след като митата влязоха в сила, продажбите на автомобили са спаднали с 10%.
На практика търговските войни „на парче“ създадоха икономика „на тласъци“ - зависима от настроенията на Тръмп и от изказванията му относно търговската стратегия на САЩ.
Несигурността около бъдещите глобални търговски правила засилва „мъглата“ около икономиката и затвърждава предпазливия подход на Федералния резерв.
Въпреки това, централната банка на САЩ трябва да направи опит да прогнозира накъде отива икономиката. И ще направи това по време на юнската си среща, когато ще представи актуализираните си икономически прогнози, които публикува четири пъти годишно.
През март Фед прогнозира, че ръстът на БВП ще се забави до 1,7% през 2025 г., в сравнение с почти 3% през 2024 и 2023 г. Сега се очаква централната банка да понижи още повече тази прогноза.
С колко? Ново проучване сред водещи икономисти от Уолстрийт вече свали прогнозата за растеж на БВП през 2025 г. до 1,3%, спрямо близо 2% преди началото на търговските войни през март.
По-бавният икономически растеж от своя страна вероятно ще възпрепятства създаването на нови работни места и ще доведе до леко покачване на безработицата.
Преди няколко месеца Федералният резерв очакваше безработицата да се повиши до 4,4% до края на 2025 г., спрямо сегашните 4,2%. Новата прогноза може да покаже още по-негативна тенденция.
Добрата новина засега? Инфлацията остава ниска след избухването на търговските войни, което открива възможност за намаляване на лихвите по-късно тази година.
Темпът на инфлация, измерен чрез предпочитания от Фед индекс на личните потребителски разходи (PCE), беше 2,2% през април - близо до дългосрочната цел на Фед от 2%.
През март Фед прогнозираше, че инфлацията ще се покачи до 2,7% до края на годината. Ако повиши тази прогноза отново, централната банка може да има ограничено пространство да осъществи двете понижения на лихвите, на които Уолстрийт разчита през тази година.
Междувременно основните борсови индекси в САЩ започнаха седмицата със солидния ръстове, възстановявайки се от стръмните загуби през петъчната сесия.
Dow Jones Industrial Average и S&P 500 се повишиха съответно с 0,8% и 0,9%, докато технологичният Nasdaq Composite скочи с 1,5% на фона на съобщенията в понеделник, че Иран е готов да преговаря за ядрената си програма в опит да ограничи насилието.
Фючърсите на West Texas Intermediate, бенчмаркът за суров петрол на САЩ, се понижиха с около 2% до 71,50 долара за барел, след като скочиха с близо 8% в петък поради опасения, че доставките на петрол могат да бъдат нарушени от атаки срещу енергийната инфраструктура в Близкия изток.
Акциите на най-големите технологични компании в света като цяло се повишиха в понеделник, водени от 3% ръст за Meta Platforms, след като гигантът в социалните медии заяви, че въвежда платена реклама в WhatsApp.
Производителите на чипове Nvidia и Broadcom се повишиха съответно с близо 2% и 1,4%. Amazon добави 2%, а Microsoft, Apple, Alphabet и Tesla се покачиха с около 1%.
Сред другите забележителни играчи в технологичния сектор, Advanced Micro Devices скочи с близо 9%, тъй като анализаторите повишиха рейтинга на акциите на компанията след събитието „Advancing AI“ миналата седмица. Ръстовете на акциите в сегмента на чиповете се разпространиха към Marvell Technology, Arm Holdings и ON Semiconductor, които се покачиха с около 5%. Индексът PHLX Semiconductor (SOX) се повиши с 3%.
Акциите на авиокомпаниите също се покачиха в понеделник, възстановявайки се от стръмните загуби в петък, предизвикани от опасенията относно по-високите цени на горивата. Delta и Airlines нараснаха с около 5%, а United - с повече от 6%.
Производителите на петрол Diamondback Energy и APA Corp отчетоха спад от около 2,5%, докато компаниите в отбранителния сектор Lockheed Martin и Northrop Grumman отчетоха спад от близо 4%.
Биткойнът се търгуваше на ниво от 108 800 долара в късния следобед в САЩ. Миналата седмица дигиталната валута се търгуваше над 110 000 долара, приближавайки се до рекордния си връх от малко под 112 000 долара.
Доходността по 10-годишните държавни облигации на САЩ, която влияе върху разходите по заеми, се повиши до 4,45% от 4,42% при затварянето в петък.
Индексът на щатския долар, който измерва представянето на долара спрямо кошница от чуждестранни валути, падна незначително до 98,15, след като миналата седмица достигна тригодишно дъно от около 97,60.
Фючърсите на златото се понижиха с 1,4% до 3405 долара за унция, компенсирайки част от печалбите, отчетени миналата седмица. Благородният метал все пак не е далеч от рекордно високите си цени от около 3500 долара.