През следващите няколко седмици американският президент Доналд Тръмп ще се срещне с основните съюзници на САЩ за първи път откакто се върна на поста си. В неделя той отлетя за Канада за годишната среща на Г-7, а по-късно този месец ще посети Нидерландия за годишната среща на върха на НАТО.

На двете срещи съюзниците на Америка ще се опитат да го успокоят по въпроси, вариращи от търговия и сигурност до запазването на тези форуми като средство за координация и сътрудничество в лицето на критични предизвикателства. И докато Тръмп редовно се опитваше да провали тези срещи през първия си мандат, съюзниците са все по-уверени, че са направили достатъчно, за да избегнат подобно отношение този път.

Дори и тези срещи да протекат без инциденти обаче, би било погрешно да се приема, че всичко е наред в отношенията между САЩ и техните съюзници. Глобалната обстановка се промени фундаментално от завръщането на Тръмп преди пет месеца. Най-важното е, че той и неговата администрация започнаха масирана атака срещу икономическите и политическите основи на отношения на Вашингтон с дългогодишните му съюзници, както и срещу тези в сферата на сигурността.

Именно сигурността е и най-проблемната сфера на разрив. Тръмп ясно даде да се разбере, че не вярва, че безопасността на САЩ и на техните съюзници е неделима – основен принцип, който ръководеше политиката на Вашингтон през последните 80 години. Министърът на отбраната на САЩ Пит Хегсет подчерта, че европейските членове на НАТО трябва „да поемат отговорността за конвенционалната безопасност в Европа“. С други думи, защитата на Европа вече не се разглежда като съвместна отговорност.

Същото важи и за войната в Украйна, която Тръмп обеща да прекрати за един ден.

От умишлена уклончивост до институционализирана некомпетентност – как незнанието се превръща в новия стандарт на властта във Вашингтон

„Не знам“ като политическа стратегия: Как Доналд Тръмп превърна невежеството в инструмент за управление

„Това беше европейска ситуация и трябваше да остане европейска ситуация“, заяви той миналия месец след поредния разочароващ разговор с руския президент Владимир Путин.

Всъщност подходът на Тръмп „Америка на първо място“ към сигурността се простира дори до Канада, съсед и член на НАТО, на която той обеща да помогне да се защити само ако стане 51-ви щат на Америка – и това въпреки факта, че според законите на географията всяка атака срещу Канада би представлявала сериозна заплаха за САЩ.

Следва икономиката, и в това отношение Тръмп отдавна е дал ясно да се разбере, че счита най-близките съюзници на Америка за страни, които са се възползвали от нея в продължение на десетилетия. Той вярва, че германската и японската автомобилна промишленост са успели до голяма степен благодарение на нелоялна търговия, която поставя в неравностойно положение износа на автомобили от САЩ. Според него Канада подкопава американската стоманена, млечна и дърводобивната промишленост. Той вижда търговските дефицити като доказателство за нелоялна конкуренция. Той също така твърди, че „Европейският съюз е създаден, за да прецака Съединените щати“.

Единственият отговор на Тръмп на всички тези проблеми са тарифите – „най-красивата дума на света“. Той се позова на националната сигурност като оправдание за 50-процентни мита върху вноса на стомана от Канада, Европа и други места; 25-процентни мита върху автомобили и авточасти; и заплаши да направи същото с вноса на фармацевтични продукти и полупроводници. Републиканецът наложи и 10-процентна митническа такса върху всички вносни стоки, като обеща да я увеличи до 20% или повече, освен ако до 9 юли не бъдат сключени нови търговски споразумения.

Интересно е, че докато Китай и други страни, които не са съюзници на САЩ, също са обект на митнически такси, Русия е пощадена от подобни налози. Тръмп дори призова Путин да сложи край на войната в Украйна, като му обеща увеличение на търговията. По този начин на Русия – истинска заплаха за европейската сигурност – се предлага това, което Тръмп нарича „огромна“ възможност за масивен растеж.

Според анализатори Брюксел може да помогне на развиващия се регион да диверсифицира партньорствата си и да го направи по-малко податлив на прекомерна зависимост от Китай или САЩ

Европа залага все повече на Югоизточна Азия в конкуренцията за пазарно влияние

Не на послседно място, политическата офанзива на администрацията на Тръмп срещу съюзниците на САЩ – и особено срещу Европа – ще има дълготрайни последствия. Тя започна с речта на вицепрезидента Джей Ди Ванс на Конференцията по сигурността в Мюнхен през февруари, където той предупреди изумената аудитория, че „заплахата, за която се тревожа най-много по отношение на Европа, не е Русия, не е Китай“, а „тази отвътре, отстъплението на Европа от някои от най-фундаменталните си ценности“. На мнозина в залата не им убягна, че този език е бил използван от германските лидери през 30-те години на миналия век, за да обвинят евреите и други етнически групи в предателство.

Оттогава нападките срещу европейските ценности се засилиха. Висши правителствени служители открито застанаха на страната на крайнодесните сили в Германия, Румъния и Полша в навечерието на националните избори в тези страни. След това, когато германската служба за вътрешна сигурност класифицира крайнидясната „Алтернатива за Германия“ като екстремистка организация, държавният секретар Марко Рубио се оплака в X: „Това не е демокрация – това е тирания под прикритие“.

В добавка към всичко това, в края на миналия месец Държавният департамент публикува позиция, в която обвини европейците, че водят „агресивна кампания срещу самата западната цивилизация“.

„Потискането на свободата на словото, улесняването на масовата миграция, набегът срещу религиозното изразяване и подкопаването на изборния процес заплашват самите основи на трансатлантическото партньорство“, обяви той.

Това беше шокиращо осъждане – особено идващо от администрация, която се занимава с масово депортиране на имигранти, съкращава средствата за борба с глада и болестите по света, използва твърдения за антисемитизъм като оръжие срещу университетите, игнорира съдебни решения и създава тестове за лоялност за работа в държавната администрация, като същевременно оказва натиск върху медиите да се подчиняват. Това е и фундаментална промяна в начина, по който САЩ сега гледа на своите съюзници. И макар че ще бъде важно да се поддържа подкрепата на Тръмп по време на срещите на Г-7 и НАТО, бившите съюзници в Северна Америка, Европа и Азия биха направили добре, ако отделят време за координиране на отговора си на масираната атака на неговата администрация срещу дългогодишното им партньорство, пише в заключение POLITICO.