Доскоро теми като прехвърляне на съзнанието, безсмъртие с помощта на технологии и възкресяване на мъртви личности звучаха по-скоро като фантастика от златната ера на Холивуд.

Днес обаче нещата изглеждат по различен начин… Добре дошли в ерата на трансхуманизма – философията за надграждане на човешкия интелект чрез технологии, която вече не е само кинематографична идея, пише The Guardian.

Това е пресечна точка, където политическите стратегии, корпоративните интереси и етичните конфликти се срещат, за да открият „бягството от смъртта“.

Един „аниматронен дядо“ и един неудобен въпрос: къде свършва човекът и започва маркетинг стратегията?

Повод за този дебат е обявеният наскоро спектакъл Walt Disney – A Magical Life, част от развлекателната програма на Disneyland. Шоуто ще включва аниматронна версия на самия Уолт Дисни, която – според Джош Д’Амаро, ръководител на Disney Experiences – трябва да пресъздаде „присъствието на Уолт“.

Това обаче се превръща в мишена за множество остри реакции от страна на внучката на Дисни, Джоана Милър, която определя идеята като „дехуманизираща“ и нарича проекта „роботизиран дядо“ и „имитатор, без душа и същност“.

Публикацията ѝ във Facebook води до лична среща с изпълнителния директор на Disney Боб Айгър.

Въпреки че митът за криогенно замразената глава на Уолт Дисни отдавна е опроверган (той е кремиран седмици преди първите „разкрития“ през 1967 г.), новата му дигитална „реинкарнация“ повдига един стар въпрос: до каква степен технологиите имат право да „съживяват“ исторически личности? И в чий интерес всъщност го правят – в този на паметта или в този на приходите…?

Това е значителна крачка към доказването, че мозъчната смърт може да не е толкова окончателна, колкото някога сме смятали, и събужда нова надежда, че пациентите, които се борят за живота си, все още могат да бъдат спасени

Учени доказват, че е възможно да се „съживи“ мъртъв мозък - но има уловка

Темата за трансхуманизма навлиза още по-дълбоко в реалността с новия филм на Джеси Армстронг Mountainhead, в който Стив Карел играе техномилиардер, чието здраве бързо се влошава и той има нужда от спешна „надстройка“ чрез технологии.

Филмът не се занимава със спекулации или дистопии, а с ежедневието на елита, в който идеята за победа над смъртта звучи като логично следствие от огромния капитал и достъпа до нови решения.

И това е много повече от художествена хипербола.

В действителност през 2025 г. теми като невронни импланти и дигитално безсмъртие вече са част от корпоративната и научната реалност. Пример за това е Neuralink на Илон Мъск, която разработва мозъчни чипове с амбицията да „разшири човешките възможности“ и дори да съхрани съзнанието отвъд биологичния живот.

С нарастването на технологичната сила обаче идва и морално напрежение.

В материал на Politico академикът Александър Томас от University of East London посочва, че в логиката на трансхуманизма „осемте милиарда души, които живеят днес, не са от значение – войните и геноцидите са просто вълни, стига някои да оцелеят… а този някой трябва да бъде Мъск“.

Това изявление е част от нарастващия сблъсък между религиозната десница и технологичния елит на САЩ.

Mountainhead проследява как четирима технологични милиардери се събират в планината и кроят планове за световно господство, докато се борят с егото, страха от смъртта и… дипфейкове

„Богати технологични гадняри“ с твърде много власт: Новият филм на Джеси Армстронг удря точно в целта

От Metropolis (1927) до 2001: A Space Odyssey, The Matrix, RoboCop, Blade Runner и Elysium – трансхуманизмът е неизменна част от филмовата сцена на 20. и 21. век.

Но ако преди изкуственият интелект и дигиталното безсмъртие бяха заплаха или алегория, днес те са работещи концепции, с бизнес модели, регулаторни предизвикателства и вълни от инвестиции.

В Elysium трансхуманизмът е класова алегория: елитът живее в орбитална утопия, където технологиите гарантират вечна младост, а останалите хора са обречени да се борят с недостига и изтощението. В реалността тази пропаст започва да изглежда все по-реалистична.

Междувременно, носталгичният свят на Spike Jonze (Her) или екзистенциалната криза на Blade Runner започват да се сблъскват със суровия практицизъм на 2025 г., където въпросът вече не е „дали“, а „кой ще има достъп“.

Може би най-симптоматичен е примерът с подкаста Virtually Parkinson, в който знаменитости отговарят на въпроси, зададени от гласова AI симулация на покойния журналист Майкъл Парксън.

Някои от интервюираните реагират с носталгия, други с притеснение – но почти никой не го смята за абсурдно. Това е новата норма: личностите могат да бъдат „запазени“, да бъдат преиздадени. Дигиталната репутация е вечна, особено когато има възможност да генерира ангажираност.

През 2015 г. киното ни представи свят на мощни алгоритми и морални дилеми, а днес научната фантастика е неизменна част от ежедневието ни

10 години по-късно: Колко плашещо точно предвиди „Ex Machina“ бъдещето на AI?

Фактите са налице. Blade Runner е ситуиран в 2019 г., Soylent Green – през 2022 г. RoboCop трябваше да се случи преди десетилетие, а 2001: A Space Odyssey – вече е в миналото. Може и да не сме качили съзнанието си в облака, но всекидневието ни е наситено с елементи на тази парадигма: биометрично разпознаване, невронни чипове, генеративни модели, които пишат, говорят и се извиняват подобно на стажанти в LinkedIn…

Ако до момента трансхуманизмът беше просто теоретична рамка за технологичния оптимизъм, днес той по-скоро изглежда като бизнес пътна карта.

И когато мултинационална корпорация решава да „възкреси“ основателя си шест десетилетия след смъртта му – не с помощта на науката, а в името на маркетинга – научната фантастика се превръща в реалност…