Българската икономика към момента няма макроикономически дисбаланси.

Това заяви по време на престижния финансов форум ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2025 Кристофор Павлов – главен икономист на УниКредит Булбанк.

Влизаме в еврозоната с ниво на цени от 60% спрямо тези в ЕС и доходи по показателя БВП на глава на населението от 64%, което е стартово ниво, близко до това на прибалтийските страни. Надяваме се процеса на изравняване на цени и заплати в България да не е свързан със загуба на конкурентоспособност като в Гърция, а да се окажем като Естония, Литва, Словения, които продължиха с успешните реформите за подобряване на качеството на институциите и икономиките им останаха конкурентоспособни, посочи икономистът.

Той обясни какви ще бъдат основните ползи след присъединяването ни към еврозоната, визирайки ключови промени за бизнеса като по-ниски транзакционни разходи и по-ниски разходи за управление на валутния риск.

Членството ни в еврозоната би трябвало да подобри оценката на финансовите пазари за качеството на провежданата стопанска политика у нас, допълни Павлов.

Освен това, ще се наблюдават позитиви, свързани с по-ниски разходи за привличане на капитал, така че се очаква тези предимства да способстват за повишаването на нивото на чуждестранни инвестиции в България, подчерта той. Членството в еврозоната ще укрепи независимостта на централната банка, което ще способства за подобряване стабилността на финансовата система на страната и редуциране на риска от прекомерно нарастване на инфлацията.

Икономистът обаче беше категоричен, че нито членството в еврозоната, нито в Европейския съюз, предлагат автопилот за постигането на силен икономически растеж.ю

За постигането на силен, устойчив и включващ икономическият растеж, са необходими неуморни и непрекъснати усилия за подобряване качеството на институциите и доброто управление.

Приемането на еврото създава предпоставки за ускоряването на някои реформи, най-вече що се отнася до финансовата система и дейността на централната банка, но само толкова. Само по себе си то не е и не може да бъде гаранция, че България ще направи правилните неща.

„Нито членството в еврозоната, нито в ЕС предлагат автопилот за постигането на бърз икономически растеж. За силен, устойчив и включващ растеж са необходими неуморни и непрекъснати усилия за подобряване качеството на институциите.“

Единният валутен съюз е портал към инвестиции, лесни решения за бизнеса и широки финансови възможности. Но България има още много работа

Евро след 6 месеца: Банките и държавата са готови. За гражданите трябват реални цифри и факти

Относно опасенията за повишаване нивата на инфлацията след влизането ни в единния валутен съюз, Павлов каза, че очаква инфлация в България от около 3% през следващото десетилетие спрямо близо до 2% в еврозоната. За да не загуби конкурентоспособност България ще трябва да продължи структурните мерки за подобряване качеството на институциите. Само тогава загубата на конкурентоспособност поради малко по-високата инфлация в България ще бъде изцяло компенсирана от подобряване на конкурентоспособността поради структурните мерки насочени към увеличаване на човешкия капитал, намаляване на корупцията, подобряване ефективността на публичната администрация, засилване на контрола върху извличането на ренти, мерки за ограничаване избягване на данъци и прането на пари и други.

Що се отнася до опасенията, че институционалната архитектура на еврозоната остава незавършена Павлов каза, че макар и бавно, и понякога мъчително, еврозоната прави необходимите стъпки. Като пример за такива стъпки могат да бъдат посочени реформата за създаването на Банковия съюз, за която има съгласие сред страните членки, както и общият фонд от който страните членки ще черпят средства по време на кризи, който е подобен на фондовете създадени от всяко правителство, но на наднационално ниво, обясни икономистът.