Въпросите, които науката си задава, понякога звучат изключително неочаквано, а в много случаи – дори абсурдно. Именно в тях обаче често се крият най-интересните отговори.

Наскоро European Psychologist публикува преглед на съвременни изследвания, посветени на домашните любимци, и задава точно този въпрос: Заместват ли кучетата децата в живота на съвременните хора?

Оказва се, че понякога това се случва. Изследователите посочват, че около 16% от собствениците възприемат кучето си като дете, а използването на термини като „пухкавото ми бебе“ и „родител на домашен любимец“ е все по-често срещано, пише The Guardian.

И въпреки това учените са категорични: повечето хора не третират кучетата си като деца. Напротив – именно защото животните не са деца, те са предпочитан избор.

Авторите на проучването са от Унгария – страна, в която ниската раждаемост от години е болна тема за политиката. През 2024 г. премиерът Виктор Орбан дори обявява, че жените с две или повече деца ще бъдат освободени от плащане на данък върху доходите за цял живот. На този фон едно фактологично, а не морализаторско изследване за ролята, която кучетата играят, звучи почти освежаващо.

Защото, нека си признаем: когато в разговора стане въпрос за животни, тонът със сигурност омеква. Светът става малко по-мек, по-смислен, по-обичлив дори. Особено за хората, които обичат кучета – а те рядко могат да разберат какво точно не харесват другите в тях. Което е хубаво. Това е битка, за която си струва да „умреш с усмивка“.

Profit.bg

"Толкова са сладки": Защо хората харесват грозни кучета

Но няма как да имаш и двете – дете и куче – и да вярваш, че любовта към тях има база за сравнение.

Децата и кучетата не са две алтернативи на едно и също нещо. Може да се каже, че те са пълни противоположности. Историята на опитомяването на кучето ни учи, че колкото ние сме ги „научили“ на живот с човека, толкова и те са ни научили на преданост, приемане и чиста, непредпазлива обич.

Кучето може да седне, да подаде лапа. Детето – не. Или поне не навреме. А когато най-сетне го направи – ще си тръгне… Това, между другото, е нещо, което кучето никога не би направило.

Ако търсим причините за ниската раждаемост, вероятно е по-разумно да погледнем към икономиката. Можем да си зададем значително по-простия въпрос: Може ли някой днес реално да си позволи дете? Ако искаме повече деца, не трябва ли да инвестираме в по-добри обществени услуги, сигурни доходи и грижа за родителите?

И да – може би светът наистина изглежда все по-негостоприемно място за уязвим и ценен нов човек, особено на фона на климатичната криза, войните и социалната нестабилност…

Но ако сме решени да включим кучетата в този дебат, то поне нека е през реалната причина хората да ги избират: социални условия, липса на подкрепа, недостиг на време и ресурси. А не защото бъркат чихуахуа с новородено…

Истината е, че да отглеждаш куче не е по-лесно. По-скоро е аналогично именно на най-трудната фаза от родителството – онази, в която детето все още няма собствен свят, в която родителят е абсолютно всичко за него и в която то слага в устата си всичко, просто за да види какво ще се случи…

Специалните заведения за животни са успешен бизнес в страната - клиентите общуват свободно с тях, а собствениците събират такси за преживяването. Кучетата и котките също печелят

Кучето ми ходи на работа: Натовареното ежедневие на домашните любимци в Китай

И въпреки трудността – или именно заради нея – милиони хора се втурват към кучетата в годините след пандемията.

Във Великобритания, по време на локдауните, са закупени над 3 милиона нови домашни любимци.

Това може би е знак – но не че хората искат да заменят децата, а че търсят връзка. Да се грижат. Да бъдат нужни.

И ако понякога наричат кучето си „бебе“ – това не е бягство от реалността, а просто нейното преработване… на четири лапи.