Свръхбогатите все по-често местят златото си в чужбина. Сингапур се очертава като предпочитана дестинация
Нарастващото чувство на безпокойство е движещата сила на бума
&format=webp)
Недалеч от летището на Сингапур се намира шестетажен комплекс, покрит с оникс и подсигурен с изключително строги мерки за сигурност. Зад неговите стоманени врати се съхраняват златни и сребърни кюлчета на стойност около 1,5 милиарда долара.
Известен като „The Reserve“ („Резервът“), този склад за ценни метали разполага с десетки частни сейфове и внушителна зала с хиляди трезори за съхранение.
На фона на икономическа и геополитическа несигурност, която разклаща пазарите, свръхбогатите все по-често изнасят златото си зад граница - и Сингапур се утвърждава като предпочитано място, пише CNBC.
От началото на годината до април поръчките за съхранение на злато и сребро в обекта са се увеличили с 88% спрямо същия период на 2024 г., споделя пред CNBC основателят на „Резервът“ Грегор Грегерсен. Продажбите на златни и сребърни кюлчета в същия период са скочили със 200% на годишна база, показват данни на компанията.
Индустриални наблюдатели смятат, че това увеличение се дължи на нарастващо усещане за несигурност.
„Много клиенти с много висока нетна стойност наблюдават търговските мита, глобалните промени, потенциала за геополитически сътресения“, казва още Грегерсен.
„Идеята да притежаваш физическо злато в сигурна юрисдикция като Сингапур, с доверени партньори, се превръща в сериозна тенденция“, допълва той, уточнявайки, че 90% от новите поръчки идват от чужбина.
Цената на златото рязко се повиши през последните месеци, достигайки поредица от исторически рекорди. Причина за това е репутацията му на „сигурно убежище“ на фона на нестабилността, породена от търговското напрежение между САЩ и Китай и масовата разпродажба на активи в САЩ през април.
Макар цените на златото наскоро да се охладиха, след като инвеститорите възстановиха апетита си към риска заради разведряването в търговските отношения между двете икономически сили, някои анализатори смятат, че те може да достигнат до 5 000 долара за тройунция догодина. В момента спот цената на златото се търгува около 3 346,32 долара - близо до исторически върхове.
Свръхбогатите все по-често предпочитат кюлчета пред финансови инструменти, които представляват собственост върху злато, без да е необходимо физически да се държи металът. Причината е, че не желаят да бъдат изложени на пазарни колебания, обяснява Грегерсен. Въпреки че притежанието на физическо злато не изключва напълно ценови рискове, то ограничава някои опасности.
Например, при директна собственост върху актива рискът от неизпълнение от страна на контрагента е по-нисък. Кризата със Silicon Valley Bank през 2023 г. засили предпочитанията на инвеститорите към физическа собственост или ясно идентифицирани златни кюлчета, вместо да разчитат на дялово участие в колективен резерв, който би могъл да бъде застрашен при фалит на банка, казва Ники Шийлс, директор изследвания и стратегии за метали в MKS Pamp.
Главният пазарен стратег на Световния съвет по златото Джон Рийд също отбелязва, че тази тенденция е особено изразена сред онези, които се притесняват за здравето на глобалната финансова система.
„Някои притежатели на физически благородни метали се притесняват да съхраняват злато в банковата система, дори когато е в алокиран вид, и предпочитат да го поверят на институции, които не са банки“, казва Рийд.
Недоверието към банковите системи в някои страни също играе важна роля, добавя Джеръми Савъри, основател на базираната в Дубай консултантска компания Millionaire Migrant, която предлага услуги, свързани с гражданство за лица с висока нетна стойност.
„Ако си в държава, където не вярваш на банковата система - като Ливан, Египет или Алжир - не искаш да държиш златото си в банка“, казва Савъри, чиито клиенти включват богати лица от цял свят, които прехвърлят златото си в трезори в Швейцария, Сингапур и Дубай.
В същото време златото в трезор може да бъде по-малко привлекателно за краткосрочните инвеститори, тъй като разходите за покупка и прехвърляне на физическо злато са по-високи от тези при безналичното, отбелязва Рийд от Световния съвет по златото.
Но защо точно Сингапур?
„Сингапур е възприеман като ‘Женева на Изтока’ – има репутацията на сигурна юрисдикция с относителна политическа и икономическа стабилност“, обяснява Ники Шийлс.
Ключовото географско разположение на Сингапур като транспортен хъб в Югоизточна Азия също го прави особено привлекателен и удобен за съхранение на злато от богати инвеститори.
„Сингапур е транзитен център. Където има транзитен център, има логика да има и златен трезор“, казва Савъри. „Там можеш да банкираш, да съхраняваш златото си и да го получиш лесно, защото е транспортен възел. Именно тук Швейцария започва да губи позиции“, добавя той.
Макар и Дубай също да е популярен транзитен хъб с висока степен на сигурност, Савъри отбелязва, че процесът по съхранение на злато там може да изисква повече документация.
„В Дубай обикновено се изискват повече документи. А някои хора не харесват излишната бюрокрация“, казва той.