Последните години пренаредиха политическия дневен ред в западните държави. Войната в Украйна отвори очите на лидерите на евроатлантическия блок по отношение на пропуските в отбраната.

Това важи с най-голяма сила за Европа, която, улисана в развитието на екологични и социални политики, се оказа напълно неподготвена за избухналия на нейна територия конфликт.

По всичко личи обаче, че, според Тръмп, САЩ също имат в какво да наваксват.

В тон с този променен геополитически климат, тази седмица и от двете страни на Атлантика дойдоха новини, свързани с отбраната на Запада при конфликти.

Страната е член на НАТО и разполага с втората по големина армия в алианса

Може ли Турция да се превърне в основа на новата рамка за сигурност на Европа

Държавите от ЕС се споразумяха за 150 млрд. евро заеми за отбрана

Посланиците на държавите от ЕС са постигнали съгласие по заемите за въоръжение в размер на 150 млрд. евро по линия на програмата „Действия за сигурност в Европа“ (SAFE), съобщи POLITICO, позовавайки се на трима дипломати.

Сега споразумението трябва да бъде официално прието на заседанието на Съвета по общи въпроси, съставен от министрите на ЕС, на 27 май. Двама от дипломатите разкриват, че Унгария се е въздържала, но тъй като регламентът е бил приет с квалифицирано мнозинство, Будапеща не е могла да блокира инициативата.

Според Антониу Коста, председател на Европейския съвет, споразумението е „важна стъпка към по-силна Европа“.

Регламентът SAFE има за цел да повиши отбранителния капацитет на ЕС, за да може блокът да се защити при евентуална руска агресия. Той беше предложен от Комисията през март като част от по-широката ѝ програма ReArm Europe и беше бързо приет от полското председателство на Съвета. Той ще позволи на държавите членки да вземат заеми от ЕС за закупуване на военно оборудване.

Програмата предизвика напрежение с Вашингтон, тъй като САЩ - заедно с други трети страни, които нямат споразумения в областта на отбраната и сигурността с ЕС - не могат да участват в съвместни поръчки по схемата. Въпреки това САЩ не са напълно изключени. Споразумението позволява 35% от стойността на оръжията да идват от производители извън блока и Украйна.

Окончателният проект на текста, датиран от 20 май и видян от POLITICO, също така улеснява участието на подизпълнители от държави извън ЕС. Сега в него се казва, че „общите поръчки, включващи подизпълнители“, на които се отпускат между 15 и 35 процента от стойността на договора. Те може да „не са установени или да нямат свои изпълнителни управленски структури" в ЕС или в някой от неговите партньори като Норвегия и Украйна.

В понеделник Обединеното кралство сключи пакт за сигурност с ЕС, но все още се нуждае от отделно споразумение, за да участва в SAFE.

Нов консорциум ще обедини двата отбранителни гиганта и SpaceX на Илон Мъск в опит да получат по-голям дял от бюджета за отбрана

Отбрана 2.0: Palantir и Anduril трансформират военната индустрия на САЩ

САЩ изграждат противоракетна система „Златен купол“

Междувременно президентът Доналд Тръмп обяви тригодишен план на стойност 175 млрд. долара за изграждане на нова масивна система за противоракетна отбрана, предлагайки някои от най-конкретните детайли за визията си за защита на страната.

„Тя ще може да прихваща ракети, изстреляни от другия край на света“, обяви той в изявление в Овалния кабинет заедно със секретаря по отбраната Пийт Хегсет. „Дори ако са изстреляни от космоса“.

През януари президентът подписа указ, с който постави началото на системата за защита, наречена „Златен купол“. Той призова за многопластова програма за защита на страната, която да събере в едно съществуващите програми на Пентагона, както и нови, развиващи се технологии като космически сензори и оръжия.

Тръмп и ръководителят на Космическите сили генерал Чанс Салцман предположиха, че голяма част от работата ще включва изграждането на софтуерен гръбнак, който да свързва настоящите системи с нови, които да проследяват и потенциално да свалят балистични и крилати ракети. Но Бюджетната служба на Конгреса изчисли, че САЩ ще трябва да похарчат повече от 500 млрд. долара в продължение на две десетилетия, за да разработят наистина всеобхватен щит за противоракетна отбрана, така че тригодишният срок на Тръмп е, меко казано, амбициозен.

За да се изпълнят набелязаните от президента насоки, Конгресът ще трябва да осигури още 150 млрд. долара през следващите две години, а администрацията ще трябва да определи как бързо да похарчи тази голяма сума.

По време на обявяването Тръмп назначи генерал Майкъл Гетлейн, заместник-началник на космическите сили, за ръководител на проекта.

„Златен купол“ ще се интегрира със съществуващите ни отбранителни способности и трябва да бъде напълно оперативен преди края на моя мандат“, зарече се Тръмп.