На 14 април 2025 г. шест жени – Айша Боу, Аманда Нгуен, Гейл Кинг, Кейти Пери, Кериан Флин и Лорън Санчес – се издигат до ръба на космоса с полет на Blue Origin, ракетата на Джеф Безос.

За медиите това е „исторически момент за жените в космоса“, за бизнеса – идеален пример как се продава преживяване, а за изследователите на туризма – интересен казус за разликата между символика и съдържание, пише Fast Company.

От гледна точка на науката обаче шестте дами не са астронавти. Те не са преминали през тренировките на NASA, нито са изпълнявали изследователска мисия, но това никога не е било целта на космическото „приключение“. Те са гости – едни от малкото цивилни, които влизат в нова категория: космически туристи.

Именно тук започва реалният разговор по въпроса – не за броя на изминатите километри, а за стойността на подобно преживяване. В красива „опаковка“, с перфектна реклама и отлично позициониране на пазара.

Всъщност космическият туризъм не е толкова нова идея. Началото му датира още от 80-те години с руската станция „Мир“, а през 2001 г. американският предприемач Дени Тито се превръща в първия официален „турист“ в орбита. Оттогава досега нишата се развива значително, но територията остава запазена за богати, известни и стратегически подбрани участници.

Полетът на Blue Origin с мисия NS-31 не е платен от пътниците, но силно напомня на моделите, които компании като Virgin Galactic предлагат – кратки суборбитални полети с висока емоционална стойност.

Тук не дестинацията, а преживяването продава – и то на каква цена…

Кейти Пери и Лорън Санчес оглавяват най-бляскавата космическа мисия досега

Подобно на луксозни уелнес лагери, приключенски преходи в Непал или винен туризъм в Тоскана, космическите полети са преживяване, което носи статус. Мисията е да оставят у хората усещането, че са били част от нещо голямо. Дори и то да не е продължило повече от 10 минути.

В туризма съществува т.нар. "push-and-pull" теория – вътрешните мотиви (любопитство, стремеж към уникалност, доказване) и външните фактори (гледката към Земята, усещането за безтегловност) се комбинират, за да създадат желание за пътуване.

Полетите на Blue Origin предлагат точно това – силно емоционално преживяване, поднесено в добре продуциран сценарий.

Униформи, фотосесия преди излитане, значки, медии, интервюта. Разказът е налице, а той със сигурност продава.

Брандът е ясен и въпреки че няма лого, Blue Origin е достатъчно разпознаваемо име, изписано по корпуса на ракетата. С други думи – всичко това продава идентичности. Поне в рамките на ден – ти си астронавт. За публикациите в социалните мрежи, за медиите, за поколението, което вярва в силата на преживяването.

Blue Origin ще изпрати туристи в Космоса за първи път от 2022 г.

PR и реалност – къде свършва едното и започва другото?

Символиката на първия полет по „женски“ не бива да бъде приемана без критики. В историята на NASA има десетки жени, които не само че са пътували в космоса, но и са допринесли за научни пробиви и дългосрочни мисии – от Сали Райд до Мей Джемисън и Кристина Кук. Те не са обикновени гости, а лидери и изследователи.

Полетът на шестте дами от април 2025 г. е нещо коренно различно – перфектно планирано събитие с огромна PR стойност. Както и при други проекти – например Inspiration4 на SpaceX, който се превръща в документален сериал и маркетинг феномен – тук стойността не се крие в откритията, а в историята. Както и в капитализацията на разказването ѝ.

За Blue Origin това е стратегическа победа – исторически момент без риска и жертвата на истинската изследователска мисия, поредният момент, който отлично се „продава“ – на различни медии, на бъдещи клиенти и на инвеститори.

В туризма съществува цикъл – от откриването на дадена дестинация, през развитието ѝ, до масовото ѝ използване. Днес космическият туризъм е в първата си фаза – достъпен само за малцина, със силна символика, висока технологична цена, но и златна мина за медиите.

Аналогът с т.нар. Grand Tour в Европа от XVIII век е уместен – тогава само аристократите могат да си позволят обиколка из културните столици на континента. Днес – само милионери и известни личности имат достъп до космоса. Но тази фаза няма да трае вечно.

Той напуска гимназията, за да стартира бизнес за $7 млрд.: Историята на първия цивилен астронавт, излязъл в открития Космос

Технологиите ще станат по-евтини, конкуренцията ще нарасне, а преживяванията ще бъдат по-достъпни. Но как би изглеждал масовият космически туризъм зависи от това какъв сценарий следваме днес.

В момента не летим в космоса, а в разказите, които компаниите създават. Затова разбирането на тази трансформация не е задача само за туристически анализатори. Това е важен момент за всеки, който следи как се изграждат нови индустрии, как се формира търсенето и как се създава стойност от преживяване.