Европейските лидери си отдъхнаха с облекчение, след като центристки кандидат, подкрепящ ЕС, спечели президентските избори в Румъния в неделя.

Но резултатите от това състезание, както и от други избори в Полша и Португалия през уикенда, подчертаха как популисткото въстание набира сила в цяла Европа и се приближава все повече към завземането (или връщането) на властта. Те също така показаха как изтъкването на идеологическа близост с Доналд Тръмп може да се изплати на изборите.

Лидерите на ЕС похвалиха Никушор Дан, математикът, превърнал се в реформаторски кмет на Букурещ, за победата му над ултранационалиста Джордж Симион и спечелването на президентските избори в Румъния, след като остана далеч назад на първия тур. Симион, който се определи като „кандидата на Тръмп“, обеща да поведе Румъния в евроскептична и антиукраинска посока, близка до тази на Виктор Орбан в съседна Унгария.

По думите на френския президент Еманюел Макрон румънските гласоподаватели са избрали „демокрацията, върховенството на закона и Европейския съюз“. Но Симион все пак спечели 46% от гласовете и неговата партия AUR, втората по големина в парламента, вероятно ще се възползва от очакваните сътресения в правителството и мерките за икономии, необходими за овладяване на балонизиращия се държавен дефицит.

„Този път се справихме, но какво ще стане следващия път?“, пита пред Financial Times Димитър Бечев, експерт в Carnegie Europe. „Вероятно имате много избиратели, които се колебаят. Даваме още един шанс на някой друг от либералната страна и той, разбира се, се проваля, а при цялото недоволство Симион става още по-силен".

След парламентарните избори в неделя в Португалия, която доскоро беше една от малкото европейски страни без крайнодясно движение, антиимигрантската партия „Чега“ може да заеме второ място, след като бъдат преброени гласовете от чужбина. Луиш Монтенегро, дясноцентристкият министър-председател, по-рано изключи възможността да работи с нея. Но в понеделник той избегна въпроса, като заяви: „Всеки трябва да може да води диалог и да поставя националния интерес над всичко останало“.

В Полша проевропейският кмет на Варшава Рафал Тшасковски е изправен пред неочаквано тежък втори тур на изборите срещу кандидата на националистите Карол Навроцки на 1 юни, след като беше на косъм да загуби на първия тур в неделя.

Въпреки че за тази страна това не е толкова рязка промяна, колкото за Румъния, която не е имала евроскептичен лидер от падането на комунизма, резултатът следващия месец все пак е от огромно значение за ЕС. Ако бъде избран, Тшасковски ще деблокира програмата за реформи на дясноцентристкия министър-председател Доналд Туск, която беше спъвана от отиващия си президент Анджей Дуда, номиниран от евроскептичната партия „Право и справедливост“, която управляваше Полша до 2023 г. Ако Навроцки от спечели обаче, програмата на Туск, включително мерките за възстановяване на независимостта на съдебната власт, вероятно ще остане парализирана и коалиционното правителство може да се разпадне.

„Победата на Навроцки ще подкопае политическия проект на Туск и може да бъде предвестник на завръщането на крайната десница на власт през 2027 г. или дори по-рано в случай на предсрочни избори“, казва Пьотр Бурас, ръководител на варшавския офис на Европейския съвет за външна политика.

Трите избора показват антисистемни настроения сред избирателите. Това беше най-ясно изразено в Румъния, където общият кандидат на лявоцентристката и дясноцентристката управляващи партии спечели само една пета от гласовете на първия тур по-рано този месец. Дан е съосновател на малка реформаторска партия, но я напуска преди осем години и оттогава е независим.

В Полша Тшасковски и Навроцки заедно спечелиха 61% от гласовете, което е най-ниският общ резултат за двете основни партии - Гражданската платформа на Туск и опозиционната PiS.

„Това беше ясен жълт картон, даден от гласоподавателите на Туск и Тшасковски за това, че не изпълниха обещанията, дадени през 2023 г., но също така виждаме силно предизвикателство към дългогодишния дуопол в Полша“, акцентира Марчин Дума, главен изпълнителен директор на социологическата агенция Ibris.

Трите избора илюстрират и светкавичната поява на нови десни сили. Португалската „Чега“, водена от бившия стажант свещеник и футболен запалянко Андре Вентура, проби на избори само преди три години, когато спечели 7% от гласовете в парламентарно допитване. Симион създава своята AUR преди пет години. И двамата изтъкват близостта си с Тръмп, както и Навроцки, който си осигури кратка възможност за снимка с президента на САЩ преди гласуването.

Един от най-забележителните аспекти на президентския вот в Полша е силата на двама крайнодесни кандидати - Славомир Менцен, който получи 15%, и Гжегож Браун с 6%. Браун се отделя от Менцен, който е негов бивш съюзник, за да води по-ксенофобска и антисемитска кампания. Срещу него са повдигнати обвинения за няколко предполагаеми престъпления, включително за използване на пожарогасител за гасене на свещи за Ханука по време на празненство в полския парламент.

На пръв поглед Навроцки трябва да разчита на подкрепата на избирателите на Менцен и Браун на втория тур. Но двамата му съперници го атакуват заради поредица от скандали, а партията на Менцен „Конфедерация“, основана през 2019 г., има амбиции да измести PiS и да се превърне в основната ултранационалистическа сила в Полша.

Трите гласувания в неделя показаха как точно центърът на тежестта се е изместил надясно, като избирателите все повече избягват левицата. Кандидатите вдясно от Тшасковски, който е умерен консерватор, спечелиха общо 53%.

По време на кампанията си Тшасковски се измести надясно, като призова за намаляване на помощите, отпускани на украинските бежанци, и изостави част от реториката за правата на ЛГБТ+, която поддържаше като кмет на Варшава. Този завой може да му е коствал подкрепата в неделя.

„Тшасковски е част от управляващата върхушка и вече не се кандидатира като прогресивна глътка свеж въздух“, смята Анна Вуйчик, доцент по право в университета „Козмински“ във Варшава.

В Румъния Дан може и да е реформатор, но е социално консервативен, след като напуска партията, която основава, заради противопоставянето си на еднополовите бракове.

Португалските социалисти паднаха до най-ниския си резултат от 1987 г. насам. За първи път след завръщането си към демокрацията дясноцентристките партии контролират две трети от местата в парламента. Това им дава възможност, ако си сътрудничат, да реформират португалската конституция, която е създадена в епохата на възход на левицата и според десните дава твърде много власт на държавата и твърде малко на частния сектор.

Симион, Навроцки и Вентура може и да не са победители, или поне все още не са. Но всички те показват, че да бъдеш открито про-Тръмп кандидат може да донесе електорални дивиденти.

За разлика от Канада или Австралия, където MAGA популистите бяха унижени от избирателите, в Европа да си MAGA все още носи известни дивиденти.