Европейските лидери си отдъхнаха с облекчение, след като центристки кандидат, подкрепящ ЕС, спечели президентските избори в Румъния в неделя.

Но резултатите от това състезание, както и от други избори в Полша и Португалия през уикенда, подчертаха как популисткото въстание набира сила в цяла Европа и се приближава все повече към завземането (или връщането) на властта. Те също така показаха как изтъкването на идеологическа близост с Доналд Тръмп може да се изплати на изборите.

Лидерите на ЕС похвалиха Никушор Дан, математикът, превърнал се в реформаторски кмет на Букурещ, за победата му над ултранационалиста Джордж Симион и спечелването на президентските избори в Румъния, след като остана далеч назад на първия тур. Симион, който се определи като „кандидата на Тръмп“, обеща да поведе Румъния в евроскептична и антиукраинска посока, близка до тази на Виктор Орбан в съседна Унгария.

По думите на френския президент Еманюел Макрон румънските гласоподаватели са избрали „демокрацията, върховенството на закона и Европейския съюз“. Но Симион все пак спечели 46% от гласовете и неговата партия AUR, втората по големина в парламента, вероятно ще се възползва от очакваните сътресения в правителството и мерките за икономии, необходими за овладяване на балонизиращия се държавен дефицит.

„Този път се справихме, но какво ще стане следващия път?“, пита пред Financial Times Димитър Бечев, експерт в Carnegie Europe. „Вероятно имате много избиратели, които се колебаят. Даваме още един шанс на някой друг от либералната страна и той, разбира се, се проваля, а при цялото недоволство Симион става още по-силен".

След парламентарните избори в неделя в Португалия, която доскоро беше една от малкото европейски страни без крайнодясно движение, антиимигрантската партия „Чега“ може да заеме второ място, след като бъдат преброени гласовете от чужбина. Луиш Монтенегро, дясноцентристкият министър-председател, по-рано изключи възможността да работи с нея. Но в понеделник той избегна въпроса, като заяви: „Всеки трябва да може да води диалог и да поставя националния интерес над всичко останало“.

Умереният кмет на Букурещ спечели надпреварата за президентския пост в северната ни съседка, проевропейският градоначалник на Варшава е с едни гърди напред преди балотажа в Полша на 1 юни

Румъния и Полша потвърдиха европейския си път

В Полша проевропейският кмет на Варшава Рафал Тшасковски е изправен пред неочаквано тежък втори тур на изборите срещу кандидата на националистите Карол Навроцки на 1 юни, след като беше на косъм да загуби на първия тур в неделя.

Въпреки че за тази страна това не е толкова рязка промяна, колкото за Румъния, която не е имала евроскептичен лидер от падането на комунизма, резултатът следващия месец все пак е от огромно значение за ЕС. Ако бъде избран, Тшасковски ще деблокира програмата за реформи на дясноцентристкия министър-председател Доналд Туск, която беше спъвана от отиващия си президент Анджей Дуда, номиниран от евроскептичната партия „Право и справедливост“, която управляваше Полша до 2023 г. Ако Навроцки от спечели обаче, програмата на Туск, включително мерките за възстановяване на независимостта на съдебната власт, вероятно ще остане парализирана и коалиционното правителство може да се разпадне.

„Победата на Навроцки ще подкопае политическия проект на Туск и може да бъде предвестник на завръщането на крайната десница на власт през 2027 г. или дори по-рано в случай на предсрочни избори“, казва Пьотр Бурас, ръководител на варшавския офис на Европейския съвет за външна политика.

Трите избора показват антисистемни настроения сред избирателите. Това беше най-ясно изразено в Румъния, където общият кандидат на лявоцентристката и дясноцентристката управляващи партии спечели само една пета от гласовете на първия тур по-рано този месец. Дан е съосновател на малка реформаторска партия, но я напуска преди осем години и оттогава е независим.

В Полша Тшасковски и Навроцки заедно спечелиха 61% от гласовете, което е най-ниският общ резултат за двете основни партии - Гражданската платформа на Туск и опозиционната PiS.

Вероятният следващ канцлер на страната води кампания по своя версия на MAGA на Тръмп, но Берлин има пред себе си много проблеми за решаване

Германия иска да е велика отново, но проблеми дебнат отвсякъде

„Това беше ясен жълт картон, даден от гласоподавателите на Туск и Тшасковски за това, че не изпълниха обещанията, дадени през 2023 г., но също така виждаме силно предизвикателство към дългогодишния дуопол в Полша“, акцентира Марчин Дума, главен изпълнителен директор на социологическата агенция Ibris.

Трите избора илюстрират и светкавичната поява на нови десни сили. Португалската „Чега“, водена от бившия стажант свещеник и футболен запалянко Андре Вентура, проби на избори само преди три години, когато спечели 7% от гласовете в парламентарно допитване. Симион създава своята AUR преди пет години. И двамата изтъкват близостта си с Тръмп, както и Навроцки, който си осигури кратка възможност за снимка с президента на САЩ преди гласуването.

Един от най-забележителните аспекти на президентския вот в Полша е силата на двама крайнодесни кандидати - Славомир Менцен, който получи 15%, и Гжегож Браун с 6%. Браун се отделя от Менцен, който е негов бивш съюзник, за да води по-ксенофобска и антисемитска кампания. Срещу него са повдигнати обвинения за няколко предполагаеми престъпления, включително за използване на пожарогасител за гасене на свещи за Ханука по време на празненство в полския парламент.

На пръв поглед Навроцки трябва да разчита на подкрепата на избирателите на Менцен и Браун на втория тур. Но двамата му съперници го атакуват заради поредица от скандали, а партията на Менцен „Конфедерация“, основана през 2019 г., има амбиции да измести PiS и да се превърне в основната ултранационалистическа сила в Полша.

Трите гласувания в неделя показаха как точно центърът на тежестта се е изместил надясно, като избирателите все повече избягват левицата. Кандидатите вдясно от Тшасковски, който е умерен консерватор, спечелиха общо 53%.

Националната разузнавателна служба ще наблюдава партията само като „подозрителен случай“ - по-ниско ниво на класификация, докато тече съдебният процес по обжалването

Германия оттегля определението си „екстремистка“ за AfD

По време на кампанията си Тшасковски се измести надясно, като призова за намаляване на помощите, отпускани на украинските бежанци, и изостави част от реториката за правата на ЛГБТ+, която поддържаше като кмет на Варшава. Този завой може да му е коствал подкрепата в неделя.

„Тшасковски е част от управляващата върхушка и вече не се кандидатира като прогресивна глътка свеж въздух“, смята Анна Вуйчик, доцент по право в университета „Козмински“ във Варшава.

В Румъния Дан може и да е реформатор, но е социално консервативен, след като напуска партията, която основава, заради противопоставянето си на еднополовите бракове.

Португалските социалисти паднаха до най-ниския си резултат от 1987 г. насам. За първи път след завръщането си към демокрацията дясноцентристките партии контролират две трети от местата в парламента. Това им дава възможност, ако си сътрудничат, да реформират португалската конституция, която е създадена в епохата на възход на левицата и според десните дава твърде много власт на държавата и твърде малко на частния сектор.

Симион, Навроцки и Вентура може и да не са победители, или поне все още не са. Но всички те показват, че да бъдеш открито про-Тръмп кандидат може да донесе електорални дивиденти.

За разлика от Канада или Австралия, където MAGA популистите бяха унижени от избирателите, в Европа да си MAGA все още носи известни дивиденти.