„Дали използването на AI е измама?“ Това е въпрос, който журналистическият свят чува все по-често. На пръв поглед изглежда сякаш можем да открием ясен отговор, но реалността е доста по-сложна.

Истината е, че понякога отговорът е „да“. Но следва един по-важен въпрос – как можем да използваме изкуствения интелект и кога човешкият опит е незаменим.

Служителите в медиите интуитивно знаят това – AI може да ускори някои рутинни задачи, но в никакъв случай не би могъл да замени нюанса, критичното мислене и етичната отговорност, които стоят в основата на истинската журналистика.

И все пак проблемът не започва в редакцията, а малко по-рано – в обучението.

След като New York Magazine разказва как масово студенти използват AI, за да мамят при изпити и интервюта, възниква закономерният въпрос: как тези хора, веднъж влезли в реалния свят, ще се справят с изискванията на редакционната работа? Или още по-точно – ще се справят ли изобщо, ако от самото начало разчитат на машината да мисли вместо тях?

Ще оцелее ли истината? Бъдещето на журналистиката в AI ерата

По-голямата част от редакционните политики относно AI се фокусират върху защита на информацията и прозрачност пред аудиторията. Почти никой обаче не си задава въпроса: какво се случва с младите кадри, ако им бъде позволено да израснат в професията с помощта на алгоритъм?

Със сигурност това е дългосрочен риск. Как се изграждат добри старши журналисти, ако още началното ниво е автоматизирано или – както New York Magazine предполага – изцяло заместено?

Политиките за изкуствен интелект трябва да започват с ясен принцип: журналистиката е човешка дейност и това трябва да остане валидно и да бъде спазвано в самите редакции.

Това означава, че медиите имат нужда от ясни насоки за развитието на младите кадри, както и съзнателен избор: автоматизацията не бива да елиминира възможността да учиш занаята от самото начало.

Исторически прочит на свободата на словото - от върховен идеал до отровна политика

Повечето интервюта днес се провеждат дистанционно. В условията на видеосрещи мениджърите вече трябва да приемат, че кандидатът от другата страна използва някакъв вид AI – независимо дали става въпрос за предварително подготвени отговори или за структуриране на мотивационно писмо още при кандидатстването за работа.

Но има начини да се открие баланс в тази нова реалност. Ако е възможно, компаниите трябва да включват интервюта на място или практически задачи, които да се изпълняват в реално време. За дистанционни позиции – симулации на работа в екип, които не могат да бъдат предварително генерирани от GPT.

Защо е важно младите журналисти да „минат през рутината“

Изкуственият интелект вече самостоятелно може да изготви обобщение от тричасово заседание на общински съвет. Това обаче не означава, че млад журналист не трябва сам да го направи. Това е част от работата – да изградиш инстинкт, да отсееш кое е важно и кое не, да запишеш точните цитати, да провериш сам фактите.

Ефективността е важна, но не и ако лишаваш новите кадри от основополагащия опит.

Добра политика е да се определи кои задачи могат да се делегират на AI и кои задължително трябва да минат през хората.

Могат да се изградят обучителни модули, чрез които младите репортери да получават достъп до AI инструменти едва след като покажат основна компетентност.

Разследващи журналисти съдят OpenAI и Microsoft за авторско право

Журналистиката на бъдещето не трябва да бъде безжизнена

AI може да бъде измама – или да не бъде – дори когато става въпрос за изпълнението на една и съща задача. Това звучи объркващо, но всъщност е знак за зряла политика, която не търси просто по-висока продуктивност, а устойчива среда и спазване на журналистическата етика.

В крайна сметка политиката за използването на изкуствен интелект не е наръчник за това кога машините могат да вършат работата ни. Тя трябва да бъде карта за оцеляване на журналистиката като професия.

Защото ако навигираме бъдещето, без да се грижим за хората, които го правят възможно, рискуваме да пристигнем на крайната спирка с екип, съставен единствено от алгоритми.