Според втора оценка на Евростат, публикувана днес, през първото тримесечие на 2025 г. икономиката на еврозоната е нараснала с 0,3% на база същия период.

Това бележи леко ускорение спрямо растежа от 0,2%, отчетен през последното тримесечие на 2024 г., но представлява незначителна низходяща ревизия спрямо първоначалната експресна оценка от 0,4%.

На годишна база Брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната нараства с 1,2%, което съответства на по-ранните показания и е в съответствие с очакванията на икономистите, съобщава Euronews.

Сред държавите членки, за които има налични данни, Ирландия отбелязwа най-високия тримесечен темп на растеж - 3,2%. Испания отново се оказа устойчива сред големите икономики с растеж от 0,6%, изпреварвайки Италия (0,3%), Германия (0,2%) и Франция (0,1%).

За разлика от тях в Португалия (-0,5%) и Словения (-0,8%) е регистрирано икономическо свиване.

Заетостта се ускорява, производството нараства

Изглежда, че условията на пазара на труда се подобряват, като през първите три месеца заетостта в еврозоната нараства с 0,3%. Това надхвърля както очакванията, така и ръста от 0,1% през предходното тримесечие.

На годишна база заетостта се повишава с 0,8%, което съответства на консенсусните прогнози.

Силното представяне на промишленото производство допринася за признаците на икономическа динамика.

През март промишленото производство в еврозоната скача с 2,6% на месечна база, отбелязвайки най-резкия едномесечен ръст от ноември 2020 г. Цифрата надхвърля очакванията за повишение от 1,8% и следва ревизирания ръст от 1,1% през февруари.

Данните на Евростат разкриват стабилни месечни увеличения при капиталовите стоки (3,2%), дълготрайните (3,1%) и недълготрайните потребителски стоки (2,3%). При междинните стоки е отчетено по-скромно повишение от 0,6%, а производството на енергия спада с 0,5%.

Сред държавите членки водеща в растежа на промишленото производство е Ирландия с 14,6% скок, следвана от Малта (4,4%) и Финландия (3,5%). Същевременно производството спада в Люксембург (-6,3%), Дания и Гърция (и двете -4,6%) и Португалия (-4,0%).

На годишна база промишленото производство в еврозоната нараства с 3,6%, което е най-високият му темп от 2022 г. Отскокът може да се дължи на два ключови фактора: обявяването на германските фискални стимули на стойност 800 млрд. евро, насочени към отбраната и производството, и превантивното нарастване на европейския износ за САЩ преди очакваното повишаване на митата от Доналд Тръмп.

Смесена реакция на пазара

Еврото поскъпна след икономическите данни от четвъртък, като обменният курс евро-долар се покачи над 1,12, възстановявайки по-ранните седмични загуби.

Пазарите на облигации останаха стабилни, като доходността на германските 10-годишни Бундове се задържа на ниво от 2,67%, а доходността на двугодишните Шатц леко се понижи до 1,91%.

Европейските акции бяха слабо изразени след седмица на силни печалби, тъй като настроенията на инвеститорите бяха смекчени от разнопосочните корпоративни резултати.

Индексът Euro STOXX 50 се понижи с 1,1 %, повлиян от незадоволителните резултати на няколко компании с голяма пазарна капитализация.

Акциите на Siemens спаднаха с 2,4 %, след като инженерният гигант се позова на повишената несигурност в икономическата среда и потвърди прогнозата си за цялата година. Allianz също се понижи с 2,5% след по-слаб от очакваното отчет за приходите.

Акциите на луксозни стоки продължиха да изпитват затруднения на фона на опасенията за забавяне на търсенето в Китай. Kering се понижи с 3,9%, а LVMH загуби 2,4%, разширявайки загубите в целия сектор.