Всяка година около 163 милиона зрители от Европа (и Австралия) се събират пред екраните за едно от най-странните и вълнуващи събития в музикалната индустрия – Евровизия.

И както всеки добър пазар, фестивалът не събира само талантливи артисти и меломани, а и конкуриращи се стратегии – за внимание, емоции и, разбира се, за победа.

Много залагат на балади, които предизвикват колективна сълза, други избират да шокират публиката с кич, костюми, кулминации с LED светлини и вокали на ръба на декора, пише BBC.

Но дали има конкретна формула за успех? Може ли една държава реално да „инвестира“ в победа – с точния ритъм, тоналност, послание и сценично поведение?

Оказва се, че отговорът на този въпрос всъщност е „да“. Или поне така твърдят изследователите на музикалната икономика.

Естония влиза смело на Евровизия 2025 с провокативния трак Espresso Macchiato на Томи Кеш, който с ирония към италианските стереотипи предизвика аплодисменти, скандали и дори заплахи за дисквалификация

Провокативната песен на Естония за Евровизия 2025, която разбуни духовете в Италия

Европейски хит или сълзлива балада?

Професор Джо Бенет от Berklee College of Music в Бостън, който систематично анализира финалистите на конкурса, разграничава две доминиращи музикални категории:

„Европейският хит“ – песни с високо темпо (над 120 BPM), силни бийтове и синтезаторно звучене. Типични примери за това са Euphoria (Лорийн, Швеция, 2012) и Heroes (Манс Зелмерльов, 2015).

Бавна балада – около 70 BPM, емоционално заредени. Например Amar Pelos Dois (Салвадор Собрал, Португалия, 2017) и Arcade (Дънкан Лорънс, Нидерландия, 2019).

Около тези два типа се изгражда „портфолиото“ на всяка една от участващите държави – не просто избор на стил, а оценка на риска и потенциала за възвръщаемост, под формата на точки.

Парчето за кафе, спагети и мафия предизвика гнева на италианците

Espresso Macchiato: Италия иска песента на Естония за „Евровизия“ да бъде забранена

Любов, самочувствие и… музика

Бенет идентифицира и шест основни лирически теми, които се повтарят почти без изключение: любов, обединение, самоутвърждаване, празнуване, история и песни, направени заради самата музика.

Изненада или не – най-добре се представят текстовете за лична сила и идентичност. Победата на Кончита Вурст през 2014 с Rise Like a Phoenix е илюстрация на този модел – силно послание, разказано чрез образ, който балансира между провокация и безспорен вокален талант.

Московската версия на емблематичния конкурс вероятно ще има по-различно социално отношение от оригинала

12 точки за Кремъл! Путин стартира руска Евровизия

По-малко е повече – особено когато става въпрос за сцената

Докато много изпълнители инвестират сериозни суми в сценография и ефекти, специалистите в жанра съветват да се залага на простота и запомняне.

Томас Стенгор, съавтор на победата на Дания – Only Teardrops (2013), вярва, че ясният визуален образ е решаващ: „Ако едно дете може да го нарисува – значи лесно ще го запомниш“.

Сценичното присъствие на Кончита Вурст е друг добър пример за това – първата победа без беквокали и танцьори от 1970 г. насам, но с магнетично вокално изпълнение и стратегическа автентичност.

Малката тайна на голямата емоция: минорните тонове

Статистиката тук е категорична: през 2023 г. 85% от финалистите изпълняват песни в минорен тон. По мнение на Бенет, това не е знак за тъга, а за емоционална дълбочина, която се възприема по-силно от аудиторията.

И въпреки че има изключения като Running Scared (Азербайджан, 2011) и Amar Pelos Dois (2017), минорните тоналности се налагат като норма – подобно на това как даден вид светлина се асоциира с определен стил на кино.

Формула за запомнящо се изпълнение: повторение с изненада

Дори най-добрата мелодия може да се загуби – и то само заради това, че моментът на изненада липсва.

Изследователката професор Елизабет Хелмут Маргулис от Принстън подчертава, че внезапни смени в структурата или аранжимента създават именно това, което прави песните „забиващи се в главата“.

Making Your Mind Up (Bucks Fizz, 1981) и прословутото скъсване на полите е класика в жанра – визуален и музикален обрат в точния момент.

През последните години промяната на тоналността обаче не е сигурен залог за победа. От 2007 насам, когато Molitva на Сърбия триумфира, няма победител с финален ключов обрат. Въпреки това, около 20% от финалистите все още използват тази техника като залог за оригиналност.

"The Code разказва за пътуването, което започнах, когато разбрах, че не съм нито мъж, нито жена“, каза Немо

Швейцарският певец Немо спечели Евровизия с песента The Code

Да избухнеш на пазара, където всички целят точно това

Стенгор, който тази година стои зад британската песен What the Hell Just Happened (на групата Remember Monday), описва проекта като „отговор на въпроса как да изпъкнеш в конкурс, в който всеки се опитва да изпъкне“.

Песента е написана по време на специален songwriting camp – нещо като инвестиционна лаборатория за хитове, където екипи от автори търсят „перфектната формула“.

Нарочно е избран мажорен тон, за да контрастира на масата от минорни конкуренти – също както Spaceman на Сам Райдър, който донесе второто място на Великобритания през 2022 г.

Да, Евровизия може би изглежда като спектакъл извън икономическата логика, но всъщност функционира досущ като глобален културен пазар.

Зад всяка песен стои стратегия, екип, анализ и… доста големи инвестиции. Въпросът тук не е просто какво ще изпълни един артист, а как да го направи така, че да остане в съзнанието на публиката.

Защото в този конкурс – вниманието изглежда е най-ценната валута.