Един от най-оспорваните участници в тазгодишното издание на Евровизия безспорно е рапърът и певец от Естония – Томи Кеш.

Той ще представи страната си с песента Espresso Macchiato, провокативен трак, който осмива италианските стереотипи с фалшив оперен стил и нарочно развален италиански акцент, което вече предизвиква бурни реакции – особено в Италия, където се чуват дори гласове за дисквалифициране на песента от конкурса.

„Обожавам кичозното“, признава изпълнителят в интервю за BBC, където обяснява простата идея зад песента, която за мнозина граничи със скандала.

Но Espresso Macchiato далеч не е първата песен в историята, която се заиграва със стереотипите за Италия — достатъчно е да си припомним италиано-американските шлагери като Mambo Italiano и други.

Самопародията и хуморът са част от характера на Евровизия, а примерите включват полската песен My Slowianie (2014), която осмива половите стереотипи в страната, или гръцката Alcohol is Free (2013), която иронизира финансовата криза.

Това, което обаче отличава Кеш от останалите, е, че за първи път се пародира културата на друга участваща страна – и то в контекст, в който Евровизия отдавна е много повече от просто музикален конкурс.

Днес събитието обединява над 35 държави, главно европейски, и е един от най-дълго излъчваните телевизионни формати в света, с аудитория от стотици милиони – в залата или пред екраните.

Зад бляскавите костюми, сценичните ефекти и понякога абсурдните текстове се крие един по-дълбок пласт – политическа и културна символика.

Още от самото си създаване през 1956 г. конкурсът служи като платформа за „културен обмен, дипломация и национално брандиране“, както посочва в свое изследване музиколожката Анна Г. Пьотровска. Евровизия изглежда като музикалния еквивалент на световно изложение, защото това е място, където държавите показват традиции, стил и културна идентичност пред глобалната публика.

Конкретно за Естония Евровизия носи особена тежест. Страната има само една победа до момента – през 2001 г. с Everybody, като победата е възприета като важен момент за държавата, която едва 10 години по-рано успява да извоюва независимостта си от Съветския съюз.

Днес, когато Естония премахва руското обучение в училищата като опит да затвърди независимостта си, изборът на песен без връзка с местната култура… изглежда парадоксален.

Още повече, че Espresso Macchiato иронизира самата идея за национално представителство, върху която Евровизия е изградена.

Но защо Томи Кеш избира да се подиграва точно с Италия, при положение че конкурсът често се разглежда като инструмент за културна дипломация? „Защото е забавно“, казва той – една от любимите му фрази.

Но зад шеговитото му поведение стои педантичен професионализъм.

Докато част от феновете се възхищават на ексцентричността му, има и такива, които го обвиняват, че иронизира самата Евровизия. Кеш обаче отхвърля тази идея: „Ако това беше просто една огромна шега за мен, щях да стоя отзад на сцената, да си пия кафето и да чакам да приключи“, казва той.

Вместо това рапърът сериозно се подготвя – два месеца преди конкурса той репетира пет дни в седмицата, а подготовката си описва като „боксов лагер“.

Кеш, роден като Томас Тамеметс през 1991 г. в беден квартал на Талин, изгражда кариерата си върху провокацията. Миналата година той пуска парчето *Untz Untz* – ироничен удар по германската техно култура, който му донесе удивителна национална подкрепа, дори от естонския олимпийски отбор.

Това му дава увереност да се впусне в Евровизия, където през февруари спечели националния конкурс Eesti Laul. „Кариерата ми е цветна, защо да нямам Евровизия на страницата си в Wikipedia?“ казва самият Кеш.

Дали обаче Италия разбира шегата?

Espresso Macchiato се ражда почти случайно, признава Кеш. По време на честите му пътувания до Италия, в главата му прозвучава заглавието, а около него започва да се изгражда и парчето, като се вплитат най-очевидните италиански символи.

И въпреки че италианците се обиждат на клишетата – Codacons поиска дисквалификация, а политикът Марко Чентинаио заявява: „Който обижда Италия, да стои далеч от Евровизия“ – има и други, които искрено се забавляват.

Преподавателят по италианистика Паоло Прато вижда в Кеш „предварително сдъвкан образ на Италия“, но оценява как певецът имитира движенията на обичания Адриано Челентано. В TikTok „бабите от Остуни“ танцуват на Espresso Macchiato, а Кеш разказва, че италианци го спират по улиците с възгласи от сорта на „Легенда си!“. Естонският посланик в Италия Лаури Бамбус допълва: „Италианците обичат закачливите мелодии и разбират хумора.“

Стереотипите за Италия далеч не са нещо ново. Още между 1880 и 1915 г., когато 13 милиона италианци напускат родината си, храната – пица, паста, кафе – се превръща в посланик на държавата по целия свят.

В САЩ обаче мигрантите дълго време са асоциирани с бедност и изоставане. С времето този образ естествено се променя, а музиканти като Дийн Мартин и Луис Прима през 50-те години възпяват кулинарната култура на Италия.

През 60-те и 70-те години с филмите за мафията, начело с Кръстникът, италианците влизат в световния културен пейзаж по съвсем нов начин.

Евровизия все още е сцена за експерименти

Италия не е просто голяма културна сила, тя е и неизменна част от историята на Евровизия – конкурсът е вдъхновен от Festival della Canzone Italiana в Сан Ремо.

Днес Евровизия е известна със своите клишета – ексцентричен поп, сърцераздирателни балади и поне една тежка метъл група. Именно в тази среда Кеш намира перфектната почва за провокации. „Обичам да играя със стереотипите“, казва той, но подчертава, че целта му е сериозна: „Искам да покажа на света, че един естонец може всичко.“

Коментаторът на конкурса Джон Кенеди О'Конър е категоричен: независимо дали Кеш ще спечели конкурса, или не, Espresso Macchiato вече е най-обсъжданото парче.

„Дори и да не победи, в понеделник всички пак ще говорят за него“, казва той.