Великият финал: Black Sabbath се завръщат, за да кажат сбогом

76-годишната легенда на рок музиката Ози Озбърн е нещо като оптимист. Когато е попитан в интервю за The Guardian за живота му през последните няколко години, той адресира множеството операции по тялото му, казвайки „в мен има повече метал, отколкото в железария“.

Проблемите започват сериозно в началото на 2019 г., когато той е по средата на това, което неговата съпруга и мениджър Шарън твърдо му е казала, че е прощалното му турне.

От една страна, и двамата са активни в развлекателната индустрия още от тийнейджърските си години, от друга страна, Ози е диагностициран с форма на Паркинсон, след като години наред настоява, че периодичното изтръпване на единия му крак е резултат от пиянски запой (или по-скоро от последиците от него, по време на който казва, че не е мърдал два дни).

Турнето върви добре, но след това той хваща пневмония - два пъти.

„И след това имах инфекция. Бях на антибиотици, във вената на ръката ми беше поставено нещо, което ми вкарва интравенозни медикаменти.“

Европейските дати от турнето са отложени, за да му се даде време да се възстанови.

„След това, през февруари 2019 г., отидох до тоалетната през нощта, не включих лампите. Мислех, че знам къде е леглото. Бях глупав, гмурнах се, а там нямаше легло. Приземих се направо върху лицето си. Усетих как вратът ми се схруска.

Почнах да крещя: „Шарън! Извикай линейка! Тя каза: „Къде си, по дяволите? Легни си в леглото! Аз казах: „Шарън, не задавай въпроси. Мислех, че ще съм парализиран.“

Мрак и изкупление: Как Човекът в черно Джони Кеш ни изпраща подарък от отвъдното

Падането е „извадило от строя“ съществуващите увреждания на шийните му прешлени от инцидент с четириколка през 2003 г. В интензивното отделение му казват, че ако не се оперира, ще остане параплегичен, но самата операция е била, както казва Ози,

„най-лошото нещо, което можеш да си представиш. Трябваше да отида за второ мнение, но всеки си казва, че хирурзите знаят какво правят“.

Две метални пластини са поставени от двете страни на гръбначния му стълб, но винтовете се разхлабват, създавайки костни фрагменти и лезии.

„Не са разбрали какви са уврежданията, защото са адски сложни“, казва Шарън пред The Guardian. Намерен е друг хирург, който бавно отстранява целия метал.

„Пет операции по-късно той просто прецака тялото си. Това беше мъчително за него: Паркинсон и увреждане на гръбначния стълб. Беше просто ужасно.“

Becoming Led Zeppelin: Нов документален филм разказва за пътя на групата към безсмъртието

Невероятно, но Ози продължава да работи. Той издава два прочути албума - Ordinary Man от 2020 г. и Patient Number 9 от 2022 г.

След това гостува в мултиплатинения сингъл Take What You Want на Post Malone и успява да се появи на церемонията през 2022 г. в Бирмингам, изпълнявайки Paranoid заедно със своя колега от Black Sabbath Тони Айоми, с конзола, подпираща гърба му.

Още по-невероятно е, че той казва, че е направил всичко това без помощта на обезболяващи лекарства.

„Нищо“, казва Ози.

„А можех да се възползвам от лекарския кабинет като дете в сладкарница. Бил съм на този път и преди - приемах болкоуспокояващи за развлечение, те са много пристрастяващи. Тук [в Лос Анджелис] има толкова много изкривени доктори, а на времето аз бях най-добрият им приятел.“

Обикновен син на необикновен баща: Какво е да си живял със създателя на Големия брат

Въпреки това, казва той, след операцията е бил ужасно депресиран: в най-трудния си момент е изпитвал такъв дискомфорт, че се е молил да умре в съня си.

„Събуждаш се на следващата сутрин и откриваш, че още нещо се е объркало. Започваш да си мислиш, че това никога няма да свърши. Шарън виждаше, че съм обречен, и ми каза: „Имам идея“. Това беше нещо, което да ми даде причина да стана сутрин.“

Идеята на Шарън е да организира прощално шоу с благотворителна цел в родния град на Ози - Бирмингам, в което да участва не само оригиналният състав на Black Sabbath, но и множество изпълнители, на които те са оказали влияние. Това говори за уважението, с което се ползва групата, за дължината на сянката, която Sabbath е хвърлила върху хард рока.

Съставът за концерта е наистина изключителен: Metallica, Guns N' Roses, Slayer, Pantera, Alice in Chains, Anthrax, Mastodon, Tool; членове на Judas Priest, Limp Bizkit, Smashing Pumpkins, Red Hot Chili Peppers, Megadeth, Van Halen, Ghost и Faith No More.

Нещо повече, списъкът изглежда се увеличава непрекъснато:

Soundgarden и Стивън Тайлър от Aerosmith са най-новите попълнения.

Музикалният директор на шоуто, китаристът на Rage Against the Machine и Audioslave Том Морело, казва: „Има някои доста големи изненади, които не са публикувани никъде“.

Трудно е да се спори с оценката на Морело, че концертът, наречен Back to the Beginning, може би ще бъде „най-великият ден в историята на хеви метъла“. В същото време той изглежда изпълнен с потенциални проблеми.

На първо място, това включва повторното събиране на четиримата оригинални членове на Black Sabbath. Квартетът е създаден през 1968 г. Почти невъзможно е да се преувеличи въздействието на музиката, която те създават между това време и първоначалното напускане на групата от Ози Озбърн през 1979 г:

Може би метълът, грънджът и други жанрове биха се появили без техния коктейл от рифове, свръхсилен звук и мрачни текстове, поднесени с отчаяното стенание на Озбърн - звукът, както казва Морело, на „безнадеждната работническа класа, която забива кол в сърцето на поколението flower power“ - но е много трудно да си представим как би звучало това.

„Бийтълс бяха моето нещо, те бяха всичко за мен“, казва Ози, когато става дума за влиянието на Sabbath.

„Когато срещнах Пол Маккартни, беше като да видя Бог.”

Как се програмира джаз? Историята на IT специалиста Живко и неговия неубиваем бар

Той описва често бурните отношения между четиримата първоначални членове на групата като „като брак: скараш се с жената, но после пак се сдобрявате“.

Със сигурност този брак изглежда е преминал през особено труден период, откакто четиримата от оригиналния състав за последен път са свирили заедно преди 20 години.

Ози казва, че част от атракцията на последното събиране е участието на барабаниста Бил Уорд, който е отказал да свири в последния албум на Black Sabbath, с името “13” от 2013 г., или в последвалото прощално турне. В зависимост от това на кого вярвате, Уорд или е бил неспособен да свири на живо, или не е могъл да си осигури подходящ договор: така или иначе, следва публична разправия.

Междувременно басистът Гийзър Бътлър - който открито критикува това, което нарича „политиката зад създаването“ на 13 - казва, че „не е говорил с Ози от последния концерт на Sabbath през 2017 г., главно защото съпругата му и моята съпруга се бяха скарали заради Бог знае какво“.

Враждата между Sabbath очевидно е била поправена с поредица от телефонни разговори и текстови съобщения. Уорд и Ози вече са възстановили отношенията си - двойката се свързва отново, когато Ози се разболява.

Айоми споделя, че той е бил членът, който е бил най-убеждаван.

„Аз съм този, който каза: „Не знам дали трябва да го правим“, защото имахме прощално турне и не исках да влизаме в това нещо, което правят всички останали групи, казвайки, че всяка година имат последното турне, а след това се появяват отново. Но в даден момент усетих, че можем да го направим по някаква причина.“

Делта Блус Бар: Там, където китарите пеят, а тексасците кимат одобрително

Концертът ще събира пари за благотворителни организации за лечение на Паркинсон и деца.

Но дори и с останалите членове на Sabbath на борда, въпросите за здравословното състояние на Ози бяха - и все още са - много. Разбира се, никой от членовете на Black Sabbath не може да знае каква форма ще придобие изпълнението им

„Мисля, че Ози може да е на някакъв трон“, предлага Йоми, „но аз съм в неведение, както и всички останали.“

„Вече имам сърцебиене“, казва Бътлър.

„Всъщност снощи сънувах кошмар. Сънувах, че всичко на сцената се обърка и всички се превърнахме в прах. Важно е да оставим страхотно впечатление, тъй като това е последният път, в който хората ще ни видят на живо. Така че вечерта трябва да е страхотна.“

Now and Then: Какво движи успеха на „последната“ песен на The Beatles

Един от изпълнителите в програмата - фронтменът на Tool Мейнард Джеймс Кийнън, сякаш поставя под съмнение цялото начинание:

„Предпазлив съм да кажа: „Да, всичко е наред, те ще се справят“. Защото не знам какви съвременни чудеса ще измислим, за да го качим на сцената и да изпее песните. Подготвям се за най-лошото, но се надявам на най-доброто.“

Ози казва, че е в процес на подготовка.

„Тренирам с тежести, карам колело, разполагам с човек, който живее в къщата ми и работи с мен. Трудно е - лежах толкова дълго време. Лежах по гръб и нищо не правех, а първото нещо, което си отива, е силата. Като че ли започвам всичко отначало. Имам вокален педагог, който идва четири дни в седмицата, за да поддържа гласа ми. Имам проблеми с ходенето. Имам и проблеми с кръвното налягане, причинени от кръвни съсиреци по краката ми.

Свикнал съм да изкарвам по два часа на сцената, да скачам и да тичам наоколо. Не мисля, че този път ще правя подобни неща. Може би ще седя, но важното е, че ще бъда там и ще направя най-доброто, на което съм способен. Така че всичко, което мога да направя, е да се появя.“

Ако се получи, това ще бъде забележителна победа срещу шансовете и както всеки член на Black Sabbath посочва, това би било напълно в съответствие с тяхната кариера. Никой не е смятал, че ще успеят, дори Уорд, който легендарно е имал еврикалния момент, когато оформил групата с идеята: “защо да не измислим музикален еквивалент на филмите на ужасите, които ни събират в местното кино?“

Когато Айоми го следва, дебютирайки с песента, дала името на групата, по време на репетиция, Уорд казва, че първата му реакция е била: „Изплаши ме до смърт, много ми хареса. След това си помислих: „О, добре, сега вече напълно прецакахме кариерата си“.

Дори когато кариерата им потръгва, Ози посочва: „Не мисля, че някога сме имали добра рецензия. Може би това беше в известен смисъл катализатор: нито един критик не ни харесваше, но пък много хората ни се радваха. Ние бяхме народна група: четири момчета от Астън, една от най-бедните части на Бирмингам.“

„Имах стара гума и пръчка, която търкалях по улиците на Бирмингам когато израствах. Никога не сме имали кола, никога не сме ходили на почивка, никога не сме виждали океана, докато не бях в края на тийнейджърската си възраст. Не можех да се задържа на работа - работех четири седмици в завод и се отказвах. Но ние просто се пробвахме и всичко се получи.“

Каквото и да се случи на 5 юли, Шарън казва, че това определено е краят. Останалите членове на Black Sabbath изглежда са погълнати от проекти - Уорд казва, че има седем неиздадени солови албума, Бътлър работи върху роман, Айоми наскоро създаде балет на тема Black Sabbath и собствен парфюм - но Шарън настоява, че за нея и Ози „е време да кажем „стига“.

“Когато си дал всичко от себе си, можеш да седнеш и да кажеш: Направих го.“

Но наистина ли семейство Озбърн ще се приберат в дома си в Бъкингамшир и ще заживеят в изискана пенсия?

„Да. Искам да отворя спасителен център за кучета и за коне“, разказва Шарън, която е не по-малко известна от легендарния певец.

Ози признава, че и той е приключил с кариерата си.

„Ще ми се да кажа „никога не казвай никога“, но след последните около шест години - е време. Живях на път в продължение на 50-тина години и някак си свикнах с това, че не мога да си взема багажа и да се кача отново на автобуса. Вече не взимам дрога и не водя начина на живот на рок звездата. Аз съм нещо като домошар. Никога не излизам. Никога не ходя по барове - не пия. Така че какво друго има за мен? Мразя да ходя по магазините с жена ми. След половин час ми се иска да се пробода във врата. Но е време да прекарам известно време с внуците си, защото не искам да умра някъде в хотелска стая. Искам да прекарам остатъка от живота си със семейството си“.