По предварителни данни от сряда икономиката на Германия се е разширила с 0,2% през първото тримесечие спрямо предходния период от края на миналата година.

Данните, публикувани от Федералната статистическа служба на страната, са коригирани с оглед на ценовите, календарните и сезонните колебания, отбелязва CNBC.

Показателят за Брутния вътрешен продукт съответства на оценките на икономисти, анкетирани от Reuters. През четвъртото тримесечие показателят се е свил с 0,2%.

Статистическата служба отдаде тримесечното увеличение на факта, че „както разходите за крайно потребление на домакинствата, така и капиталообразуването са по-високи, отколкото през предходното тримесечие“.

Най-голямата икономика в Европа отдавна е вяла, като през 2023 и 2024 г. нейният БВП се колебае между растеж и свиване през всяко тримесечие. Досега страната е избягвала техническата рецесия, която се определя от две последователни тримесечия на свиване.

Ключови сектори на икономиката, като например автомобилостроенето, страдат от по-силната конкуренция от страна на Китай. Други отрасли, включително жилищното строителство и инфраструктурата, също преминават през трудни времена, свързани с по-високи разходи, ограничени инвестиции и бюрократични пречки.

Отделно от това тарифните политики на президента на Доналд Тръмп доведоха до несигурност в зависимата от износа Германия, която смята САЩ за най-важния си търговски партньор.

Като член на Европейския съюз тя е изправена пред 20% общи мита върху стоките, изнасяни за САЩ, въпреки че тези налози бяха временно намалени на 10%, за да се даде време за преговори. Американските мита върху стоманата, алуминия и автомобилите също засягат страната.

Миналата седмица германското правителство намали икономическите перспективи, като прогнозира стагнация през 2025 г., а напускащият поста си министър на икономиката Роберт Хабек заяви, че търговските политики на Тръмп и тяхното въздействие са основният фактор за преразглеждането на прогнозите.

Наскоро Германия направи промени и в дългогодишното си фискално правило за дълговата спирачка, като даде възможност за по-високи разходи за отбрана и създаде фонд от 500 млрд. евро за инвестиции в инфраструктура и климат.

Този ход се разглежда като положителна промяна за икономиката, въпреки че все още зависи от начина на прилагане на промените.

Докато германската икономика остава вяла, местният темп на инфлация се доближава до целта на ЕЦБ от 2%.

Индексът на потребителските цени в страната, хармонизиран за съпоставимост в еврозоната, достигна 2,3% през март на годишна база, което е спад спрямо 2,6% през февруари.

По-късно днес се очакват предварителни данни за инфлацията през април, като анкетираните от Reuters икономисти прогнозират 2,1%, допълва още CNBC.