През 2019 г. милиони млади хора излязоха по улиците в цяла Европа с искания за действия в борбата с изменението на климата, което помогна на зелените партии да постигнат най-добрите си резултати на изборите за ЕС и им даде възможност да влияят върху политиките за климата, по които Брюксел работи оттогава.

Това изглежда ще се промени. Социологическите проучвания сочат, че Зелените ще се представят по-зле от всяка друга политическа група на изборите през юни, които ще формират следващия 720-членен Европейски парламент. Изглежда, че те ще загубят почти една трета от сегашните си 72-ма депутати в ЕС.

„Разбира се, през 2019 г. усещането беше страхотно. Всички хора ни обичаха, а климатът беше тема номер едно", посочва пред Reuters зеленият евродепутат Анна Кавацини. „Сега това е малко по-различно, разбира се. Като цяло, бих казала, че има социален отпор срещу опазването на климата“.

Вместо орди от млади поддръжници по улиците, някои кандидати на Зелените, които се кандидатират тази година, съобщават за физически нападения и вандализъм по време на кампанията си.

По-малкият брой зелени в следващия Европейски парламент ще повлияе на политиката на ЕС в областта на климата през следващите пет години, тъй като „зеленият курс“ на блока навлиза в политически чувствителна фаза, в която икономическото въздействие на неговите цели ще стане по-видимо.

„Изборите ще бъдат за бъдещето на „зелената сделка“, коментира Бас Ейкхаут, холандският депутат от ЕС, който е съпредседател на Зелените на европейските избори.

Конкурентни опасения

Анализатори и депутати от ЕС от целия политически спектър обясняват очаквания спад на Зелените с различни фактори - от реакцията на избирателите на кризата с разходите за живот и тревогата по въпроси като миграцията, която увеличи подкрепата за крайната десница, до гнева от непопулярните стъпки на зелените политици в националните правителства.

„Големите теми в момента са конкурентоспособността, сигурността, социалните въпроси, имиграцията, а това са теми, по които Зелените не се борят толкова“, казва Давиде Ферари, ръководител на изследователската платформа EU Matrix.

Изменението на климата се ускори след последните избори в ЕС, като тази година светът за първи път за 12 месеца достигна температури с повече от 1,5 градуса над прединдустриалните времена. Проучванията показват, че повечето европейски избиратели - около три четвърти - остават силно загрижени от това. Но други тревоги заемат по-централно място.

В анкета на Ipsos сред 26 000 европейци, публикувана през март от Euronews, анкетираните поставят изменението на климата едва на шесто място сред приоритетните въпроси, с които ЕС трябва да се справи - след инфлацията, нелегалната имиграция и безработицата.

В Германия, чиито 25 зелени депутати в Европейския парламент са много повече от тези от всяка друга страна от ЕС, ролята на партията в правителството също спадна значително. Спъващата се икономика и непопулярните политики, включително проектопланът за постепенно премахване на котлите на изкопаеми горива, доведоха до рекордно ниското ниво на удовлетвореност на германците от тяхното правителство - 27%, през януари. Рейтингът на одобрение на министъра на икономиката и климата Роберт Хабек, най-висшият политик от Зелените в Европа, е намалял почти наполовина между юни 2022 г. и май 2023 г., показва проучване на YouGov.

„Германската икономика сега навлиза в трудни води“, казва Щефан Маршал, политолог от Университета в Дюселдорф. „Веднага щом екологичната политика бъде разработена в конкретни условия, тогава става ясно, че това е нещо, което също струва пари. И това води до отдръпване на хората“.

Отлагане на зеления преход?

Проучванията на общественото мнение сочат, че на изборите следващия месец ще спечелят десни и крайнодесни партии, което може да подкопае способността на следващия ЕП да приеме нови амбициозни политики в областта на климата.

Основните решения в областта на климата, които ще бъдат взети от следващия Парламент на ЕС, включват правно обвързващата цел на блока за климата до 2040 г. Досега той се придържаше към научно обосновано предложение за намаляване на емисиите с 90% под натиска на Зелените. ЕС вече прие повече от две дузини политики за намаляване на емисиите, включително цели за възобновяема енергия и забрана от 2035 г. на нови автомобили, отделящи емисии на CO2. Тези политики не могат да бъдат отменени, но за много от тях е предвиден правен „преглед“ през следващите няколко години, който някои служители на ЕС предполагат, че един по-скептично настроен към климата парламент би могъл да използва, за да добави вратички или да отмени части от законите, забавяйки екологичния преход в Европа.

Две седмици и половина преди гражданите на ЕС да отидат до урните, Зелените подчертават опасностите, които според тях представлява крайната десница.

Сибрен Коойстра, която ръководи стратегията на предизборната кампания на Зелените в ЕС, акцентира, че на последните избори в ЕС изменението на климата е било водеща тема, но вече не е така.

„Това не предизвиква същия огън и емоция, както когато говорим за свободата и крайната десница“, казва Коойстра. „В момента по-скоро водим борба с крайната десница.“

Зелените подчертават, че платформата им включва социална справедливост и подкрепа за европейските индустрии, за да останат конкурентоспособни, като същевременно атакуват крайната десница.

Германската активистка за климата Луиза Нойбауер, видна фигура в младежкото движение „Петъци за бъдеще“, което проведе масови протести за климата преди изборите през 2019 г., посочва, че другите партии обръщат повече внимание на климата, но Зелените все още са тези, които вдигат летвата.

„Ако Зелената партия в Европейския парламент прави компромиси по отношение на климата и околната среда, тя сваля летвата за всички останали“, категорична е Нойбауер.