Сърцето на атомната бомба, която унищожава Хирошима през 1945 г., е направено от уран.

Именно тази бомба е в центъра на филмовия хит от това лято "Опенхаймер", който още преди премиерата даде заявка, че ще стане блокбастър.

Днес продукцията на режисьора Кристофър Нолан вече оглавява челните места в кинокласациите.

В една от сцените, които показват усилията на учените по създаване на адското оръжие за масово изтребление, физикът Опенхаймер пълни стъклена купа с топчета – първо едно по едно, после с цели шепи.

Топчетата представляват количеството уран, успешно добито и пречистено, за да захрани ядрената реакция.

Изходът на Втората световна война и бъдещето на човечеството зависят от това кой ще успее пръв да създаде мощното чудовище – Оста или Съюзниците.

Колкото по-близо е екипът до завършването на бомбата, толкова повече топчета падат в купата.

Във филма обаче не се споменава откъде идват две трети от този уран: мина на 24 етажа под земята в днешно Конго, район Катанга, богат на полезни изкопаеми, намиращ се в югоизточната част на страната, разказва историята Wired.

Докато топчетата пълнят купата в близък план на екрана, вниманието на зрителите е лишено от ключовите участници в събитията –

чернокожите миньори, които влачат с голи ръце пръст и камъни,

за да сортират ръчно купчините радиоактивна руда.

Сейнт Джон: Райското убежище на Опенхаймер след ада от атомната бомбаФизикът, който се превръща от герой в злодей, прекарва последните дни от живота си като карибски отшелник

През 1885 г., когато белгийският крал Леополд II за първи път заявява собствеността си върху огромната територия, разположена на най-дълбоката река в света, в центъра на Африка, той я нарича Свободна държава Конго.

Разбира се, животът на десетките милиони жители зависи от това дали ще оцелеят след насилието и терора на държавата, управлявана от краля. На цялата територия, която е превърната в памучни и каучукови плантации, войниците ампутират крайниците на конгоанците, които не изпълняват квотите за добив. Политиката на крал Леополд II води до глад и болести. Милиони хора не оцеляват.

През 1908 г., когато белгийското правителство отнема територията от краля, "Свободната държава Конго" става "Белгийско Конго". В този момент, пише историкът Сюзън Уилямс, автор на книгата "Шпиони в Конго",

частният сектор замества краля в ролята на добив на природните ресурси

на Конго.

Насилието остава.

Американски офицер, който пътува до Белгийско Конго, описва сцената, която вижда през първия си ден: Белгийски офицер се извисява над него с чикот – кожен камшик с метални накрайници. "Камшикът свистеше ... Всеки удар беше последван от писък на агония. Кожата на чернокожия от врата до кръста беше маса от кръв с прозиращи отдолу ребра". Това било наказание за кражба на пакет цигари. "Добре дошли в Конго", казали на американеца.

Най-голямата компания в Белгийско Конго е минната Union-Minière du Haut-Katanga. Колониалното правителство ѝ предоставя права върху територия, простираща се на близо 8000 квадратни мили, което е повече от половината от територията на Белгия.

Една от мините там, Шинколобве, е богата на уран. Всъщност тя е пълна с уран, който конгоанците вече са изкопали и поставили над земята. Първоначално

уранът е бил просто отпадъчен страничен продукт

от копаенето на по-ценния радий, за който носителката на Нобелова награда Мария Кюри открива, че може да лекува рак.

През 1938 г. физиците Лиза Майтнер и Ото Фриш правят изчисления, които определят ядреното делене, използвайки уран. Учените осъзнават, че ако се разделят достатъчно ядра, може да се отделят огромни количества енергия.

Уранът вече е желан.

През 1939 г., точно преди началото на Втората световна война, Алберт Айнщайн пише писмо до президента Франклин Д. Рузвелт, в което отправя предупреждение: "Възможно е по този начин да бъдат конструирани изключително мощни бомби от този тип."

В тунелите на Онкало: Мястото, забранено за хора в срок от 100 000 годиниВисокорадиоактивни отпадъци ще бъдат погребани дълбоко в скалите, в чугунени и медни цилиндри, обвити с бентонитова глина

В писмото на Айнщайн се споменават четири известни източника на уран: Съединените щати, които "разполагат само с много слаби уранови руди в умерени количества"; Канада и бившата Чехословакия, където "има добра руда"; и Конго - "най-важният източник на уран".

Според Жан Беле, конгоански ядрен физик от Масачузетския технологичен институт, от 100 кг конгоанска уранова руда

може да се получи около 1 кг рафиниран уран.

Същото количество руда от другите места би дало само 2 или 3 г рафиниран уран, необходим за такова оръжие.

Минната компания обикновено изгражда затворени, строго охнявани комплекси, които приличат на затворнически лагери за работниците и техните семейства; първоначално на всяко семейство се предоставят около 43 квадратни метра жилищна площ и седмични дажби храна.

По време на работа миньорите сортират урановата руда на ръка. Един от тях описва парче уран от Шинколобве като блок, "голям колкото прасе". То било "черно и златисто, изглеждало сякаш е покрито с мъх". Той ги нарича "пламтящи камъни".

Директорът на Union-Minière du Haut-Katanga е белгиецът Едгар Сенгие. След като вижда как Германия нахлува в Белгия през Първата световна война, той не е сигурен какво предвещава нахлуването на Хитлер в Полша през септември 1939 г.

Дали Белгия – или дори африканските колонии, ще бъдат следващите?

Затова през октомври той бяга от Белгия в Ню Йорк и

премества бизнес операциите на минната компания

там. Преди обаче да се е установил, британският химик и носител на Нобелова награда Фредерик Жолио-Кюри, зет на Мария Кюри, подсказва на Сенгие, че уранът в Конго може да се окаже от съществено значение за войната.

През есента на следващата година той нарежда уранът да бъде изпратен в Ню Йорк. За тази цел конгоанските работници пренасят и товарят рудата. След това тя се изпраща с влак до пристанище Франки (сега Илебо) и после с лодка по реките Касай и Конго до столицата Леополдвил (сега Киншаса). В пристанището Матади уранът започва своя път през Атлантическия океан, покрай германските подводници, до склад на остров Стейтън.

През май 1940 г. Хитлер нахлува във Франция и Белгия. Белгийското правителство бяга в Лондон, а Третият райх установява пронацистко правителство в Белгия.

Първият полигон за ядрени бомби очаква бум на туристи заради „Опенхаймер“През юли 1945 г. американската армия извършва първата в света детонация на ядрено оръжие на полигона

Генерал-губернаторът на Белгийско Конго обаче заявява, че колонията ще подкрепи Съюзниците. Свиква войски, предлага конгоански работници и създава производствени квоти за снабдяване с необходимите военни материали.

И така, по време на войната много конгоанци се завръщат в горите, където техните родители, баби и дядовци са

били с ампутирани ръце

и им е наредено отново да добиват каучук, този път за стотици хиляди военни гуми. С разрастването на войната конгоанските миньори също копаят на денонощни смени.

В миньорските градове, както и навсякъде другаде, конгоанците не могат да се движат свободно без разрешителни. Или да гласуват. Трябва да се прибират вкъщи до 21 ч. Заплащането е ужасно.

Но към 1941 г., въпреки че "местните" са изключени от профсъюзите, чернокожите работници в няколко мини се организират за по-високи заплати и по-добри условия на труд.

7 декември 1941 г., Денят на Пърл Харбър, е не само ключов в хода на войната, но и в живота на конгоанските миньори. На този ден чернокожите служители на Сенгие

организират масова стачка в мините

в цяла Катанга.

В Елизабетвил 500 работници отказват да започнат смяната си. Скоро към тях се присъединяват и прясно освободени от работа миньори, които се събират пред офисите на ръководството с искане за повишаване на заплатите. Те извоюват споразумение, според което могат да дойдат на преговори на следващия ден.

На следващата сутрин работниците от мината пристигат на местния футболен стадион, за да преговарят с компанията на Сенгие и с колониалния губернатор на Катанга. Според противоречиви данни, на срещата са между 800 и 2000 стачници. Компанията предлага устно споразумение за повишаване на заплатите.

Историк описва това като "първия открит израз на протест в социалната история на Конго". Но когато конгоански работник на име Леонард Мпои иска писмено потвърждение за повишаването на заплатите, колониалният управител настоява тълпата да се прибере по домовете си. "Отказвам", казва Мпои. "Трябва да ни дадете доказателство, че компанията се е съгласила да повиши заплатите ни".

Вече поисках да отидете в офиса, за да проверите, отговаря му управителят. След това той вади пистолет и застрелва Мпои в упор. Войниците откриват огън.

Страната, в която са извършени една четвърт от всички ядрени тестовеПреди 70 години мощна експлозия в отдалечен район на управлявания от СССР Казахстан поставя началото на надпревара във въоръжаването, която довежда света до ръба на ядрен апокалипсис

Около

70 души загиват, 100 са ранени.

На следващата сутрин по високоговорителя на компанията всички са призовани да се върнат на работа.

Около година след Пърл Харбър президентът Рузвелт възлага на генерал Лесли Гроувс да ръководи проекта "Манхатън".

В първия си работен ден през септември 1942 г. Гроувс и неговият заместник, полковник Кенет Никълс, разговарят как да се набави необходимият уран за мащабния проект. Никълс разказва на Гроувс за Сенгие и неговия уран. На следващата сутрин Никълс се среща с него в офиса му в Ню Йорк и до края на срещата сключват сделка. "Искам да започна да извозвам урана още утре", заявява Никълс.

По-малко от месец по-късно Гроувс

наема Джей Робърт Опенхаймер да създаде бомбата.

През следващите години Конго се превръща в средище на американски шпиони – под прикритието на "консулски служител", "купувач на коприна" и "колекционер на живи горили", които се опитват да осигурят потоците от уран. Генерал Гроувс настоява САЩ да получат пълен контрол над Шинколобве и препоръчва на президента Рузвелт мината да бъде отворена отново.

Инженерният корпус на армията е изпратен в Конго, за да започне наново минните операции. Местоположението на мината е изтрито от картите. На шпионите е казано да премахнат думата "уран" от разговорите си; съветниците добавят, че по-скоро трябва да използват думи като "диаманти".

Миньорите добиват и други необходими за войната минерали, трудейки през деня и с огромни пещи през нощта, огласяни от звука на влакове или самолети от Америка.

По това време, благодарение на миньорската стачка, заплатите на работниците са се увеличили с 30 до 50%. От 1938 г. до 1944 г.

смъртните случаи се увеличават почти двойно.

За да избегнат квотите за каучук, хората бягат от селските райони в градове като Елизабетвил, чието африканско население нараства от 26 000 през 1940 г. на 65 000 през 1945 г.

Когато пристигат в САЩ, пламтящите камъни са рафинирани на места като Оук Ридж, Тенеси, а след това са изпратени на Опенхаймер в Лос Аламос, Ню Мексико. Той и екипът му разработват бомбите за близо три години. Въпреки че германците капитулират през май 1945 г. (и става ясно, че не са близо до създаване на ядрена бомба), войната в Тихия океан продължава.

През август САЩ хвърлят две бомби върху Хирошима и Нагасаки, първата от които е пълна с конголски уран.

Барби и ядрената бомба: Защо истерията Онлайн петиция призова холивудските студия , да спрат хаштаг кампанията

Жан Беле, конгоанският ядрен физик, смята, че радиоактивните изотопи все още са край Шинколобве.

"Радиоактивните твърди частици попадат във водата, посевите, дърветата, почвата, животните и стигат до хората", казва той. Не знаем каква е степента на радиацията. Знаем, че в Оук Ридж има повишена смъртност от рак. А близо до Сейнт Луис, Мисури, където са изхвърлени останки от конгоанска руда, замърсяването създава рискове за работниците през следващите 1000 години.

Тъжната равносметка е, че без Конго добивът на ценната руда щеше да бъде невъзможен. А това означава, че без чернокожите работници – тероризирани и принуждавани да копаят 24 часа в денонощието, резултатът от

вероятно най-значимия проект в човешката история

щеше да бъде съвсем различен.

През 1946 г. Сенгие става първият неамериканец, който получава президентския медал за заслуги - "за извършване на изключително заслужил или смел акт", който подпечатва победата на съюзниците.

Разузнаването по време на войната разкрива, че компанията му е обаче е продала и на нацистите около 1,5 милиона кг конгоански уран.

По същото време започва разрушаването на колониалните системи и африканските страни печелят независимост през 1960 г. А потомците на урановите миньори и до днес не са забравили колко важно значение за световната история имат конгоанците.