Матиас Астрьом, основателна на компанията Evroc, поглежда през прозореца на офиса си към типичната гледка на френски град навън. И казва:

„В продължение на стотици години ние сме строили инфраструктура. А сега други хора го правят вместо нас“.

Той няма предвид сгради, мостове и пътища, а друга, критична за нашето време инфраструктура – хардуер, софтуер и сървъри за съхранение на данни, пише BBC.

Астрьом е един от хората, демонстриращи сериозно притеснение за начина, по който Европа съхранява данните на гражданите си. Естествено, той е и бизнесмен, който би имал полза от промяна в статуквото, но сочи и факти, които трудно могат да се отрекат.

Понастоящем Старият контитент разчита изключително на американски облачни технологии за съхранение на данни. Щатският пазар, доминиран от Amazon и Google, предлага тези услуги, но тук става дума за друго – нивото на защита на данните.

Ако информацията на европейски потребители се съхранява в американски сървъри, възниква проблем как тя се защитава и кой закон следва да се приложи.

На територията на ЕС действа GDPR, във Великобритания има сходен регламент. В САЩ обаче ситуацията е различна.

Още след атентатите от 11 септември щатските служби, с оправданието, че така по-добре ще защитават обществото, получиха възможности за много по-лесен достъп до огромно количество данни. На практика това означава повече ровене и повече следене на хора.

Проблемът с различните законодателства бе доста ясно изразен през май, когато социалната мрежа Facebook бе глобена с рекордните 1.2 млрд. евро заради неадекватните си механизми за защита на данните на европейските потребители при прехвърлянето им на американски сървъри.

ЕС наложи рекордна глоба на Meta от 1,2 млрд. евроПричината е нарушения на Общия регламент за защита на данните - GDPR

„Американските власти могат да преглеждат всякакъв вид информация, стига да е на техен сървър, независимо откъде идва. Аз не искам чужди държави да имат такъв достъп до информацията на европейските потребители“, казва Астрьом.

Той твърди, че се е захванал със задачата да създаде първият европейски „суверенен облак“. Това означава огромни сървъри, но и огромни средства от ЕС – дали от Плана за възстановяване и устойчивост, дали по друга линия.

Астрьом говори за облак, изцяло под юрисдикцията на ЕС, достатъчно голям да конкурира играчи като Amazon, Google и Microsoft. В момента тези три компании държат около 65% от пазара на облачни технологии в света.

Досега компанията на Астрьом е събрала финансиране от около 15 млн. евро.

С тях планира да построи няколко центъра за съхранение на информация в следващите пет години. Първият ще е в Швеция и трябва да заработи догодина. Астрьом твърди, че „технологичната независимост“ от САЩ е ключова за това, което нарича „дигитален суверенитет“.

Потребители съдят Google за 5 млрд. долара заради проследяване в интернетИскът обхваща потребителите на търсачката от 1 юни 2016 г. насам

Астрьом не е единственият, който мисли и действа в тази насока. Компанията за облачни технологии Ionos също се опитва да се позиционира като алтернатива на американските гиганти. В САЩ действа специален закон, който дава право на достъп на тамошните власти до данни, независимо откъде идват те, стига да се държат на американски сървър, където и да се намира той по света географски.

Ionos разработва целия си софтуер на европейска територия. И казва, че работи независимо от САЩ.

„Става дума за доверие. Вярвате ли, че щатските служби няма да се заровят в данните на някой малък бизнес в Европа. Аз не съм сигурен и това ме притеснява“ , казва Райнър Стаетър от Ionos.

Tor - символ на тъмната мрежа и шанс да запазим личния си живот в интернетНякога наречен Onion Router, браузърът е насочен към защита на личните данни, но често се използва от престъпници

Въпросът с т.нар. „дигитален суверенитет“ става все по-актуален.

Наскоро говорител на Amazon се опита да успокои обстановката с уверението, че през второто полугодие на 2022 г. няма нито едно искане от американска служба за достъп до данни на сървър извън САЩ. В допълнение той обеща, че компанията ще оспори всяко такова искане, ако то е в конфликт с европейското законодателство.

Но това обещание като че ли не е достатъчно. Европейски компанни продължават с опитите да създадат алтернативи на американските. Ionos е част от организация на 377 дружества в проекта Gaya-X, чиято крайна цел е система за прехвърляне на данни в различни пространства за съхранение, при която собственикът им има пълен контрол.

„Никой европейски доставчик на услуги не би могъл самостоятелно да се конкурира с Amazon. Но ако всички се договорят и използват обща система, ще бъдем много по-силни“, твърди Стаетър.

Нидерландия разследва Tesla за изтичане на данни на милиони потребителиАко бъде осъдена, компанията може да плати глоба до 4% от годишните си продажби, или около 3,26 млрд. евро

Друга важна част от дигиталния суверенитет е свободата на словото и начинът, по който се действа с неподходящо съдържание. САЩ и Европа имат много различни виждания по тези въпроси. На Стария контитен винаги се е залагало на по-строги регулации и задължаване на социалните мрежи например да премахват неподходящо съдържание В САЩ обаче вездесъщата Първа поправка в конституцията пази правото на изразяване, стига казаното да не причинява пряка вреда. В този смисъл по-строгите регулации са кошмар за американските компании.

„Веригата на доставки“ е ключова при опит да разбере един човек къде точно са данните му, казва директорът на британската облачна компания Fasthosts Саймън Йоман.

„Вие може да работите с доставчик на услуги от Бирмингам, а те с друга британска фирма, но може в крайна сметка да архивират в Google. Трябва да задавате много въпроси за съхранението, за да знаете дали наистина се суверенни“, казва той.