Победата на ВМРО-ДПМНЕ в местните избори в Северна Македония затвърди не само доминиращото положение на консервативната партия в страната, но и новата политическа реалност на Балканите – реалност, в която евроинтеграцията остава на заден план, а националната идентичност и вътрешнополитическите разделения определят тона на дебата.

Според официалните данни на Държавната избирателна комисия, с близо 99% преброени бюлетини, управляващата консервативна партия ВМРО-ДПМНЕ спечели 55 кметски поста, включително в столицата Скопие, докато опозиционният СДСМ получи едва шест. Коалиционният партньор на ВМРО-ДПМНЕ – „Влен“, завоюва десет общини, сред които Тетово, Дебър и Боговинье, а Националният алианс за интеграция (NAI) – четири, включително в Студеничани. Движението ZNAM и Съюзът на ромите спечелиха по една община, докато в четири района изборите се провалиха заради ниска избирателна активност, съобщава БТА. 

Консервативен възход и разпадаща се опозиция

Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски нарече резултатите „голяма победа на вярата, надеждата и борбата на народа за по-добро бъдеще“. Триумфът на партията беше особено символичен в Скопие, което традиционно е бастион на социалдемократите.

За СДСМ резултатът е тежък удар. Лидерът Венко Филипче заяви, че не възнамерява да подава оставка, но призна, че изборите очертават „ясен път за промени“ в партията, цитира Associated Press. В същото време лявата формация „Левица“, чиито кандидати удвоиха броя на гласовете си на балотажа в Скопие, обяви, че именно тя се превръща в новия център на опозицията.

Християн Мицкоски заяви, че страната ни блокира евроинтеграцията на Северна Македония, но това не е започнало днес, а „още през 1990 година”, когато България е направила жест, признавайки независимостта на държавата, но не и езика и нацията

Премиерът на Северна Македония: България има ясен план да унищожи „македонската нация и идентичност“

Сред албанските партии се откроява коалицията „Влен“, която след изборите съобщи, че вече е „втората политическа сила в страната“ и призова лидера на Демократичния съюз за интеграция Али Ахмети да подаде оставка. „Промяната сред албанците в Северна Македония е завършена“, коментира коалицията в официално изявление.

Избирателната активност обаче остана ниска – едва 41,5%, в сравнение с близо 46% на първия тур, което потвърждава нарастващата апатия и разочарование сред гражданите от политическия процес.

Между идентичността и интеграцията

Победата на ВМРО-ДПМНЕ засилва вътрешнополитическата стабилност на партията, но изостря противоречията в отношенията с България и Европейския съюз. Спорът между София и Скопие за езика, историята и идентичността продължава да блокира преговорите за членство.

България настоява Северна Македония да включи „българската общност“ в конституцията си – условие, заложено в т.нар. „Френско предложение“ от 2022 г., прието, но неизпълнено от македонското правителство. София настоява и за прекратяване на антибългарската реторика и за защита на българското малцинство, докато Скопие от своя страна твърди, че исканията застрашават националната идентичност и езиковата самостоятелност на държавата.

Евродепутатът Андрей Ковачев (ЕНП) казва пред Euronews, че Северна Македония „не спазва договорената рамка и споразумението за добросъседство от 2018 г.“, като добавя, че „единственото, което трябва да направи, е да включи българската общност в конституцията“.

От своя страна премиерът Мицкоски нарече решението на предишното правителство да приеме Френското предложение „стратегическа грешка“, която е застрашила европейския път на страната. Той настоя Европейският съвет да потвърди, че „няма проблем с македонската идентичност, език и вековна култура“.

Двете страни започнаха заедно преговорите през 2022 г. Заради спора между Скопие и София, реалният старт на преговорите по присъединяване беше забавен, което се отрази пряко на напредъка на Албания

Албания ще продължи пътя си към ЕС отделно от Северна Македония

Дълга история на спорове

Историческите и културни разногласия между двете страни имат дълбоки корени. От подписването на Декларацията за добросъседство през 1999 г., през Договора за приятелство от 2017 г. и споразумението за сътрудничество от 2021 г., всички опити за изглаждане на отношенията завършват с нови напрежения.

Докато Гърция вдигна своето вето след Преспанското споразумение от 2018 г., което промени името на страната на „Северна Македония“, България остана основната пречка пред напредъка към ЕС.

Отношенията допълнително се влошиха след поредица от нападения срещу културни клубове и случаи на вандализъм в двете страни – знак, че политическите конфликти прерастват и в социално напрежение.

Европейската перспектива – отдалечаваща се цел

Въпреки декларациите за подкрепа от страна на ЕС, Северна Македония се оказва в застой по пътя към членство. „Ние всички искаме да бъдем в ЕС, но не на всяка цена“, отбеляза Мицкоски това лято в интервю за Канал 5.

Думите му резонират с разочарованието на много граждани, които след десетилетия на обещания и отлагания вече гледат на европейската перспектива като на безкраен процес без реален напредък.

Победата на ВМРО-ДПМНЕ потвърждава промяната във вътрешния баланс на силите, но също така изправя Северна Македония пред труден избор: дали да затвърди националния си суверенитет, рискувайки изолация, или да направи болезнените компромиси, нужни за влизане в Европейския съюз.