По време на война за таланти някои компании вадят оръжия, познати като 4-дневна работна седмица. Те се опитват да привлекат ценните кадри с по-обещаващи придобивки, сред които и повече време за баланс между работа и семейство.

Без съмнение 4-дневната работна седмица звучи прекрасно.

Кой не би искал да разполага с 3-дневен уикенд? Според Алард Дембе, професор по обществено здраве в щатския университет на Охайо, 4-дневната работна седмица обаче крие опасности.

По думите на проф. Дембе служителите често приемат идеята за по-кратна работна седмица с отворени обятия. По този начин се намалява пренатоварването. Проблемът е, че намаляването на работните дни не може да компенсира обема работа, която служителят трябва да отметне.

Списъкът със задачи остава еднакъв. А това означава, че служителят ще трябва да се напъне да свърши повече работа за по-малко време.

Опасността от по-дългите дни

Какво лошо има в по-дългите работни дни? Накратко, десетилетия проучвания сочат, че хората стават по-малко продуктивни при по-дълъг работен ден. След определени часове работа тялото изисква повече енергия, за да свърши по-малко. В този смисъл, по-дългите работни дни са по-неефикасни.

Това обаче е само началото на проблемите, когато искаме по-дълги работни дни.

Дембе сочи, че е налице риск от инциденти, когато служителите работят повече от 12 часа дневно.

Друго проучване на клиниката в Майо показва, че е възможен и по-висок риск от развитието на хронични заболявания. Особено за жените!

Накрая д-р Дембе отбелязва, че 4-дневната работна седмица звучи идеално, когато искаме да имаме повече време за себе си, приятелите и семейството. На практика обаче тази теория е неосъществима.

Когато „свиваме“ петте дни в четири – по 10 часа работа дневно, това може да провокира повече проблеми в семейната среда и по-малко гъвкавост.

Заключение

За проф. Дембе изводите са ясни. 4-дневната работна седмица го плаши. По думите му по-кратките работни седмици означават по-дълги работни дни. А това, като резултат, провокира повече болести, повече стресираност и по-голяма неспособност да се изпълняват семейните задължения.

Той предлага алтернатива.

Работодателите и работниците да се споразумяват така, че работното време да удовлетворява и двете страни. То трябва да стимулира продуктивността и да позволява на служителя да бъде здрав и щастлив.

Това е по-лесно осъществимо, смята професорът.