Kоментар на съветник на бившия президент на САЩ Ричард Никсън повдига завесата относно истинската мотивация на САЩ за обявената война срещу наркотиците.

Джон Ерликман, който прекарва 18 месеца в затвора заради участието си в скандала Уотъргейт, е главният съветник на Никсън по вътрешните въпроси, когато президентът обявява “войната срещу наркотиците” през 1971 г.

Тогава от администрацията на президента посочват като причина високата смъртност и негативните социални последици от наркотиците, за да оправдаят разширяването на правомощията на федералните агенции за контрол над тях. Това впоследствие води до прилагане в продължение на десетилетия на политически мерки с катастрофални социални и икономически последици.

Сега журналистът Дан Баум споделя как през 1994 г. е интервюирал Ерликман, докато пишел книга за забраната на наркотиците. Тогава Ерликман му дал шокиращо честни отговори за мотивите за войната срещу наркотиците. Ето какво казва той:

“Искате да знаете за какво бе всичко това?”, попитал Ерликман с прямотата на човек, който след като е бил публично опозорен и е лежал в затвора, почти няма какво да крие. “Кандидат-президентската кампания на Никсън през 1968 г. и престоят на Никсън в Белия дом след това имаха два врага: тези, които бяха против войната, и чернокожите.

Вижте още: Колко време наркотиците остават в организма ни?

Разбирате ли ме? Знаехме, че няма как да направим незаконно това да си против войната или да си чернокож, но ако успеехме да накараме обществото да асоциира хипитата с марихуаната, а черните с хероина и след това криминализирахме сериозно и двете неща, можехме да разрушим тези общности.

Можехме да арестуваме лидерите им, да претърсваме домовете им, да прекъсваме срещите им и да ги очерняме всяка вечер по новините. Дали знаехме, че лъжем за наркотиците? Разбира се, че знаехме.”

С други думи, интензивното расово таргетиране, което стана синоним на войната с наркотиците, не е нежелан страничен ефект – то е същността.

Баум обяснява през Huffington Post защо не е включил този цитат в написаната от него книга през 1996 г.

“В книгата няма никакви интервюта, тя е написана така, че да постави читателя в стаята, докато нещата се случват,” казва Баум. “По тази причина цитатът не пасваше там. Той обаче промени проучването ми за книгата и начина, по който работих след това.”

Баум също така обсъжда защо Ерликман би признал такова нещо толкова откровено.

“Това ме научи, че хората често са склонни да се освободят от товара, след като вече не участват в дадено нещо,” казва Баум. “Интервюиращият понякога трябва да е търпелив и да може да попита по правилния начин. Хората обаче често се оказват доста честни, ако им се даде възможност.”