Смята се, че селището Акома Пуебло в Ню Мексико е основано през 12 век или дори по-рано. Това го прави най-старата все още населена общност в Съединените щати.

Пуеблото, или селото, се намира на върха на 110-метров пясъчник и доскоро е достъпно само по стълбище, издълбано в скалата.

Заради това населеното място си е спечелило името Sky City – Град в небето. Всеки, който го е виждал - от първия европеец до съвременния посетител, е наистина впечатлен.

Първият европейски контакт с Акома е осъществен от испанския конкистадор и изследовател Франсиско Васкес де Коронадо през 1540 г. Той го описва като "едно от най-силните места, които някога съм виждал".

Почти 60 години по-късно селището е разрушено, когато колониалният губернатор Хуан де Онате започва набези срещу индианците в областта. При нападение местните хора убиват няколко мъже, сред които и племенникът на Онате.

Това води до ответен удар на испанците, които изгарят селото, убиват над 600 души, а други 500 взимат за пленници. Те са осъдени на робство или телесно осакатяване.

Вижте още: Най-старите градове в Европа

В края на клането от 2000 души население в Акома остават около 250. Тези оцелели започват дългия процес по възстановяване на тяхната общност.

Испанците, които имат строг контрол върху района от тогава, налагат данъци и водят католически мисионери в областта.

Между 1629 и 1640 г. жителите на селото са принудени да построят църква. Всички строителни материали, включително и 20 000 тона пръст и камъни, както и огромни греди, са теглени по стръмните склонове на платото.

Тази злоупотреба с власт в крайна сметка води до въстание. На 10 август 1680 г. около 17 000 жители на Ню Мексико, включително и 6000 воини, се надигат срещу 3000 колонисти.

Племената нахлуват в църкви, убивайки 22 монаси, и разрушават и опожаряват много от тях. Всички испански селища в Ню Мексико са унищожени. Близо 400 души са убити, а останалата част изгонени.

През следващите няколко века Акома продължава да страда от нападения и нашествия от страна на различни индиански племена. През 1880-те години жп линиите слагат край на изолацията на селището.

Местните успяват да задържат земята си, но не успяват да предотвратят идването на мисионери и създаването на училища.

Така те с неохота отстъпват пред нахлуването на съвременния живот. До 1920 г. повечето деца от общността са в интернати.

Днес в селото има около 300 кирпичени сгради, но по-малко от 50 постоянни жители. Основни съоръжения, като електричество, течаща вода или канализация, все още липсват.

Затова повечето местни избират да живеят в околните села, където такива удобства са на разположение.