Българският град Летница с население от 2 547 души се намира в долината на река Дунав, между Стара планина и румънската граница. Той е на два часа и половина път с кола източно от София.

Като най-бедната и най-корумпираната страна членка на ЕС, България все още не може да се отърси от комунистическото си минало, докато преминава към пазарна икономика. Малък град тук е едно необичайно и малко вероятно място за производството на стени за спорт като катерене на закрито, развиван основно в развитите страни.

“Смятам се за по-умен от другите,” казва Ивайло Пенчев, преди да покаже на екипа на изданието своя завод в западния край на Летница. Той и Метин Мусов основават Walltopia през 1998 г. и оттогава успяват да я превърнат в най-голямата компания за изграждане на стени за катерене в света, пише в специален материал за компанията Bloomberg.

Те са сглобили стени с обща площ от над 230 000 кв. м в повече от 50 страни. Това е достатъчно, за да се покрие цялото офисно пространство в Емпайър стейт билдинг. Те изпреварват по-стари и по-утвърдени компании вследствие на нарасналия интерес към катеренето, като се възползват от евтиния труд в България и егото на Пенчев.

“През цялото време знаех, че ще успеем,” казва той. “Беше въпрос на това да се построят няколко зали за катерене, да накараме хората да се чувстват щастливи след това и те щяха да разказват за нас.”

Пенчев и Мусов се запознават в училище, докато катерят канарите, като и двамата растат в бедност преди падането на комунизма. Мусов не е учил в университет; Пенчев пък казва, че не се е хранил в ресторанти, преди да навърши двадесет и няколко години.

В момента Мусов ръководи завода с 250 служители в Летница. Пенчев, който говори английски и руски език, лети по цял свят за срещи и прекарва доста време в централата на компанията в София. Наскоро той е добавил червено Lamborghini към автомобилната си колекция, пише Bloomberg.

Walltopia, за която в момента работят 650 души, строи два завода, които ще удвоят капацитета на компанията. Новите капитали от набраните външни инвестиции оценяват компанията на 70 млн. долара. По-рано този месец Walltopia се съгласи да придобие дял в Momentum, малка верига фитнеси, базирана в Солт Лейк Сити, с цел разширяване на дейността си в световен мащаб.

“За тях е много важно да бъдат от двете страни на този бизнес – да произвеждат стените като доставчик, но и да печелят от вкарването на хората в залите за катерене,” казва Питър Мортимър, катерач и филмов режисьор. “Те ще помогнат за разрастването на индустрията и ще печелят от нея. Това е като Budweiser да отвори бар.”

По време на посещение в Китай през миналата година Пенчев сключва сделка за построяването на 50 структури за катерене в следващите пет години. “Азия процъфтява,” казва той. “Това е бъдещето — толкова ослепителна, толкова жива.”

Най-важният пазар на компанията обаче си остава САЩ, където почти всяка седмица се отварят нови зали за катерене. Walltopia стои зад 13 от 43-те нови зали през 2015 г. Залите за катерене ще наброяват близо 400 до края на 2015 г., или с 11% повече от предходната година. Търсенето може да подкрепи отварянето на още 1000, твърди Пенчев.

Вижте още: Това е българинът, наричан в САЩ „магьосникът на машините“

Малко от тях обаче са толкова известни като Sender One в Санта Ана, Калифорния, която заедно с Walltopia ще отвори втората си зала в Лос Анджелис през следващата година. В Sender One съсобственик е Кри Шарма, легенда в катеренето, който е част от първото поколение катерачи, които започват в зали. За Walltopia това е като да строи голф игрища с голфъра Рори Макилрой.

“Нашата индустрия е в края на ранното детство и в началото на пубертета, но както знаем, основното занимание в този период е самозадоволяването,” казва Пенчев. “За някои истинският секс е близо или може би вече е започнал. Истинската оргия обаче предстои.”

За разлика от миналото, сега един професионален катерач може да печели шестцифрена заплата и да обикаля света почти без пари благодарение на спонсори като Adidas. Историята на възхода на катеренето съвпада с бума на залите, които предлагат на начинаещи катерачи относително контролирана среда, в която да се отделят от земята.

В центъра на историята за залите е еволюцията на техните изкуствени стени, чиито цени варират от 150 000 до над 1 млн. долара.

В началото скалните стени се строяха изцяло на място със стоманени скелети, които трябваше да бъдат заварявани, покривани с шперплат и полагани на ръка с бетон. Всяка стена представляваше огромен тъмен къс от истинска скала, за чиято направа бяха необходими месеци.

В продължение на около 25 г., след отварянето на първата зала за катерене в Сиатъл през 1987 г., това се запазва така. Основните създатели и потребители на подобни съоръжение бяха ентусиасти, които търсеха място за тренировки, когато времето навън е лошо. Това бяха “малки подземни дупки,” по думите на Пенчев.

Стените в днешните зали формират модерна смесица от ярки цветове, с комбинации от плоски панели, остри ъгли и 3D извивки. Тази естетика е популяризирана от Walltopia и се налага като новия стандарт.

Walltopia изработва панелите в Летница, опакова компонентите в транспортни контейнери и изпраща екип от българи, които да ги сглобят на място. Тъй като стените могат да бъдат разглобявани и използвани отново, банките ги приемат като обезпечение. Екипът от 70 архитекти и инженери на компанията проектира всяка стена така, че да отговаря на визията на клиента, пише Bloomberg.

Пенчев описва себе си като сериен предприемач, воден от безпокойство и от желанието да свръхкомпенсира по физически и културни причини. “България е била във владение на Османската империя в продължение на 500 години,” казва той. “Били сме лишени от повечето от нашите права и сме живели като роби. Така че това не е в нашите гени, но е отчасти в нашата култура: да приемаме да сме по-нисши.”

Пенчев е учел за магистър по физика, когато се отказва, за да основе компанията. По време на срещи той казва на колегите си, че са “идиоти, които трябва да се върнат в детската градина” и слага надписи в централата на компанията, с които призовава служителите да работят като кучета.

Служителите биват глобявани с еквивалента на 5 долара, ако пристигнат на работа дори и една секунда след 8 часа сутринта повече от два пъти в месеца.

Въпреки това той има предани служители. По-рано през годината Боряна Левтерова напуска работата си в Boston Consulting Group в Торонто, където е консултирала компании от Fortune 500, за да стане негова асистент.

Той предпочита да повишава кадри на компанията, а Левтерова в момента е мениджър бизнес развитие и ръководи пускането на най-новата продуктова линия на компанията Rollglider.

Пенчев дава на колегите си времето и свободата да разработват продукти, а след това и финансов дял. От Walltopia Group споделят, че ще обявят 26 млн. долара приходи и 7.5 млн. долара печалба за 2015 г.

В средата на 90-те години, когато на Мусов за първи път му идва идеята за Walltopia, с най-голям дял на световния пазар за стени за катерене е 13-годишна френска компания на име Entre-Prises, която използвала предварително изработени панели.

Използвайки спечеленото от търговия с найлонови торбички, Пенчев и Мусов доразработват френската концепция и автоматизират по-голяма част от производствения процес, инвестирайки в компютързириани машини за рязане, което елиминира част от разходите за труд.

Те разработват покритие за стените, което е устойчиво на отпечатъци от подметките на специалните обувки, които катерачите носят за по-добро сцепление. И запазват цялото производство в България, която има най-ниските разходи за труд в ЕС. Те също така се възползват от плоския корпоративен и подоходен данък в размер на 10%.

До 2005 г. Walltopia вече доминира в Европа, но Пенчев все още не е успял да пробие на фрагментирания щатски пазар. “Американците мислеха, че България е накрая на света,” казва Пенчев. “Все едно бяхме в Мозамбик или Ангола.”

Джеф Педерсен от Momentum става първия американски клиент на Walltopia, след като се среща с Пенчев на изложение в Солт Лейк Сити през 2005 г. Тогава Педерсен не успява да намери производител, който да желае да промени производствения си процес, така че продуктът да съвпадне с неговата визия.

“Спомням си, че другите компании ми обръщаха гръб, но тогава видях този тип, който нямаше коса като мен, беше нисък като мен и беше облечен в странен бял костюм,” си спомня Педерсен за Пенчев. “Той беше много горд с продукта си, който представляваше основно триъгълници и много интересни геометрични фигури. Ние обаче не искахме това, а гладки извивки. Веднага обаче разбрах, че той е отворен към нови идеи.”

Нещата обаче не започват добре. Първо от Walltopia изпращат грешните панели; след това контейнерите биват задържани на митницата, което забавя откриването на залата с месеци. Въпреки това Momentum, която оттогава работи ексклузивно с Walltopia, е отворила втората и третата си зала през миналата година.

За да привлекат Шарма и другия съсобственик на Sender One - Уесли Чу, от Walltopia им купуват билети за първа класа, за да разгледат фабриката им в Летница, да поработят с дизайнерите и да пият ракия из нощните клубове на София с Пенчев. “Усещането, което получаваме от Walltopia, е, че те искат да побеждават,” казва Чу.

Освен че инвестира в зали, Пенчев вижда растеж и в придобиването на конкурентни производители. Той и Мусов вече притежават две трети от Composite X, също в Летница, която произвежда хватки за стени за катерене.

Пенчев също така подготвя Walltopia за свят след бума на залите за катерене, който генерира около две трети от бизнеса на компанията. Някои от най-бързо развиващите се дъщерни компании са ориентирани повече към забавленията като базирани на катереното увеселителни паркове за деца.

Те се наричат Funtopia и вече имат успехи в молове в Азия и Близкия Изток. В момента Пенчев отделя около една трета от времето си за най-новата си компания Auxionize, която не е свързана с катеренето и представля уеб-базиран инструмент за автоматизиране и управление на фирмените покупки.