След гражданската война от 1936 година в Испания хиляди местни жители напускат провинцията, за да търсят работа в големите градове.

В тези условия се заражда любовната история между Хуан Мартин и Синфороса Коломер – двама души, които отказват да изоставят малкия град, в който живеят напълно сами през последните 45 години.

Двойката, която сега е на вързаст 79 и 82 години съответно, обработва земята и се грижи за няколко дузини котки и кучета в глад, който едно време е подслонявал 200 души.

Кратък филм на Jungles in Paris дава детайлна информация за трудния живот на Хуан и Синфороса в този напълно изолиран град. Намира се на 100 мили от Валенсия, в източната част на страната.

Хуан споделя пред създателите на филма, че е щял да напусне забравената земя още преди години, ако не е била жена му. Тя е родена в града. Едно време са имали дъщеря, но съдбата ги е лишила от нея едва на 8-годишна възраст.

„Жена ми е родена тук. Винаги е живяла тук и не иска да напуска”, обяснява възрастният мъж.

„Ако зависеше от мен, щях да напусна града още много отдавна. Но не мога да я изоставя”, допълва Хуан.

Градът, подобно на много други провинциални селища в Испания, едно време е имал кмет, полицай, свещеник и учител.

Поредица от неблагоприятни случи обаче променят облика на града. Първо идва бедствие, което убива много местни жители.

След това много хора започват да търсят работа в големите градове, притиснати от гражданската война. И, разбира се, заради съвременните тенденции на начин на живот.

Днес Хуан Мартин стои крой огъня и единствена негова компания са кучетата.

В кадри от филма се вижда как семейната двойка мълчиливо обядва заедно. Всичко е тихо, докато Синфороса не решава да се поскара на съпруга си. Хуан бива укрепнат, че не е сложил достатъчно олио на марулята. Съпругът обаче отговаря с усмивка, вместо да й отвърне язвително.

Разказва пред създателите на филма, че среща съпругата си като млад. Вижда я как води добитъка в полето. След това успява да се сближи с нея, посещавайки местните таверни. Едно време таверните в града се изпълвали с танцуващи двойки през почивните дни.