Един от най-разпространените митове сред западното общество е, че войната действа благотворно на икономиката. Не един човек може да Ви изкара неопровержими доказателства само и само, за да подхранва подобен мит - Втората световна война се случи веднага след Голямата депресия. Подобна заблуда произтича от неразбиране на икономическия модел на мислене, пише Майк Мофът в About.com.

Стандартният аргумент, че „войната дава тласък на икономиката" звучи по следния начин: Нека си представим следното - икономиката се намира на дъното на своя бизнес цикъл, в рецесия или в период на нисък икономически растеж. Нивото на безработицата е високо, потреблението се свива драстично спрямо това отпреди година или две, а производството навсякъде е в застой.

Тогава държавата решава да се подготви за война! Правителството трябва да екипира армията си (продоволствено и технически) по начин, необходим за победа във войната. Корпорациите печелят една след друга поръчка за доставки на обувки, снаряди, превозни средства за нуждите на армията. Много от тези корпорации ще се наложи да наемат повече работници, за да поемат нарасналите поръчки.

Ако подготовката за война е достатъчно дълга, броят на безработните ще намалее драстично, заради мобилизацията в цялата индустрия. Много работодатели ще трябва да наемат нов персонал, заради запасняците, които напускат частния сектор и ще бъдат изпратени отвъд Океана. С намаляването на безработицата несъмнено ще нарасне и потреблението. Човек, който има работа днес, е далеч по-безгрижен, така че може да се очаква, че ще нараснат и неговите разходи занапред, отколкото биха харчили преди време.

Оттам може да се очаква, че това свръх потребление ще подпомогне и сектора на продажбите на дребно, който ще изпита остра нужда от нова работна ръка и ще подкопае още повече устоите на безработицата. И така спиралата на положителното икономическо развитие е завъртяна, благодарение на подготовката на правителството за война. Стига да вярвате на подобен сценарий. В цялата история обаче има нещо дефектно и някои икономисти определят недостатъка като „Заблудата за счупения прозорец".

Заблудата за счупения прозорец

„Заблудата за счупения прозорец" е чудесно илюстрирана от Хенри Хазлит в неговата "Икономиката в един урок". Книгата е полезна и днес, както и когато е била отпечатана - 1946 г. В нея Хазлит дава следния пример с хулиган, който хвърля паве и чупи прозореца на един търговец. Държателят на магазина трябва да осигури ново стъкло от стъкларя срещу определена сума, например 250 долара. Повечето разсъждават, че счупеното стъкло би могло да има положителен ефект върху икономиката.

Ако стъклото не бе счупено обаче, какво би могло да последва за стъкларския бизнес? Възможните сценарии и последици са най-различни. В случая обаче стъкларят има 250 долара в повече, които ще похарчи при търговците, а те от своя страна ще ги завъртят с други търговци и така до безкрай. Логичното заключение от цялата случка би било ..., че малкият хулиган, който хвърли павето (деяние, което се смята за обществена заплаха), става обществен поддръжник.

Мнозинството има право в предположението си, че местният стъклар ще спечели от този акт на вандализъм. Но така пропускат един друг факт - за какво друго търговецът би похарчил тези 250 долара, ако не се налагаше за стъкло? Той би могъл да ги спести за нов комплект стикове за голф, но след като той вече няма тези пари, магазинът за голф принадлежности губи от пропуснати ползи. Търговецът би могъл да ги инвестира в бизнеса си, а защо не и за почивка, а за нови дрехи? Получава се, че печалбата на стъкларския магазин е загуба за редица други магазини, така че едва ли може да става дума за нетна полза за икономиката. На практика, търговецът търпи загуба - вместо да разполага със здраво стъкло и 250-те си долара, то сега той има само прозорец.

Заблудата за счупения прозорец не е подвластна на времето, защото е трудно да предвидим какво би направил търговецът с 250-те долара. Може да предположим каква е печалбата на стъкларя. Може да видим и новото стъкло на витрината. Но не може да видим какво би направил търговецът с парите си, ако ги бе задържал. Не виждаме стиковете за голф, нито новия костюм. И докато победителите са ясни, то губещите трудно могат да се определят. За това е лесно да се заключи, че има един победител, но като цяло икономиката губи.

Погрешната логика на „Заблудата за счупения прозорец" съпровожда често аргументите в подкрепа на правителствени програми. Политиците ще претендират, че новата правителствена програма за осигуряване на зимни палта на бедни семейства има небивал успех, защото може да осигури палта на всички онези, които до сега не са имали. Това ми звучи, че ще има няколко нови магазини за облекла по линия на програмата, а кадри на хора, облечени в палта, ще се появят по новините в 20 часа. Докато виждаме кои са печелившите от програмата, политиците ще убедят публиката, че тази програма е с небивал успех. Разбира се това, което не виждаме е, че програмата за обяд в училищата няма да се реализира, заради въвеждането на програмата за палта или пък за спада в икономическата активност, заради добавените данъци, които трябва да се платят за палтата.

Сега обратно към войната

От гледна точка на „Заблудата за счупения прозорец" лесно може да проследим защо войната не подпомага икономиката. Свръх похарчените пари за война са средства, които не биха се похарчили при други обстоятелства. Нуждите на войната биха могли да се подсигурят в комбинация от три варианта - нарастващи данъци, занижени разходи в други сфери, нарастващ дълг.

Данъчното бреме се отразява върху потребителското потребление, а това едва ли подпомага развитието на икономиката. Да предположим, че правителството свива разходите за социални програми. Имаме загуба на печеливши по линия на социалните програми. Реципиентите на подобни инициативи ще разполагат с по-малко средства за покриване на отделни нужди. И в този случай, икономиката е потърпевша. Трупането на повече дълг означава едно - свиване на разходите или по-голямо данъчно бреме, забавяйки неизбежното. Още повече, че има всички онези плащания на лихви.

Ако все още имате съмнения, представете си, че вместо бомбите над Багдад, армията хвърляше хладилници в океана. Военните могат да си набавят хладилници по два начина - ще принудят всеки американец да задели по 50 долара, за да се плати уреда или пък щеше да дойде у Вас и ще отнесат собствения Ви хладилник.

Наистина ли смятате, че в първия случай може да говорим за икономически ползи. Сега Вие сте олекнали с 50 долара, които бихте могли да похарчите за друга вещ, а стойността на хладилниците вероятно ще расте, заради повишеното търсене. Така че Вие губите двойно, ако сте планирали да си купите нов хладилник. Със сигурност, производителите на вещта благославят своя късмет, а вероятно и военните се забавляват да хвърлят хладилници над Атлантика. Вероятно е така, но подобни факти не ще надделеят над вредата, която е сторена на всеки американец, извадил от джоба си по 50 долара и на всички търговци, които очакват свиване на продажбите, заради по-малкото приходи на потребителите.

Колкото до втория вариант, мислите ли, че ще се почувствате добре, ако армията Ви посети и Ви отнесе вещите? Идеята за начина, по който правителството идва и Ви отнема нещо, може да изглежда нелепа, но има ли разлика между това и повишаването на данъците? Дори при дадения пример може да се порадвате на вещите си, преди те да бъдат отнесени, докато при по-високите данъци Вие ще трябва да се разделите с парите, преди да имате възможността да ги похарчите.