Миналата есен изглеждаше, като че ли има смисъл държавата да налее пари във финансовата система, за са предотврати паниката, която заплашваше да усложни рецесията. Днес обаче наяве излизат някои абсурди, пише USNews. Администрацията на Обама си заслужава да бъде критикувана, защото:

Спасяват се компании, които са на печалба.

В нормални времена никой няма и да си помисли да дава пари на данъкоплатците на фирми, които могат да оцелеят сами. Но в момента точно това се прави, пише USNews. Goldman Sachs се възползва от 10 млрд. долара заем от правителството, а обяви печалба от 1.8 млрд. за първото тримесечие. Wells Fargo, която получи 25 млрд. долара помощ, очаква печалба за първо тримесечие от 3 млрд. долара. JPMorgan също обяви положителен резултат. Очаква и се други, получили средства от държавата да изнесат подобни резултати.

Напоследък започва да изглежда, че кредитирането е на ниско ниво, не защото няма пари, а защото потребителите и предприятията не искат да харчат и да вземат заеми. Междувременно на американските данъкоплатци им писна от спасителни планове и по всичко личи, че времената на държавното финансиране за предприятия, които могат да оцелеят сами, са вече отминали.

Връщането на парите.

Отпуснатите средства от правителството са заем, който компаниите трябва да изплатят , но не сега! Федералните са опасяват, че някои банки могат да решат да си направят PR, както се казва у нас, като върнат парите по-рано, макар все още да не са готови за това, след което отново да изпаднат в затруднение.

В момента Goldman Sachs се опитва да приключи ангажимента си към правителството. Wells Fargo също се оплаква от поставеното от правителството времево ограничение за връщане на заема.

Всички печелят.

За сега спасителният план върви като игра на футбол за шестгодишни - всички печелят и ничии чувства не са наранени. Това трябва да спре, пише USNews. Време е по-силните компании да излязат като такива, а по-слабите нека да фалират, ако не могат да изплуват. Все пак, може би е по-добре ако слабите фалират, вместо да бъдат изкуствено поддържани от правителството.

Администрацията на Обама изглежда мисли по същия начин - наскоро от там подадоха ясни критерии, на които GM и Chrysler трябва да отговарят за да получат държавна помощ. Ако атвомобилостроителите не се справят, няма да получат такава. При банките естествено нещата стоят малко по-различно, защото те са тези, които осигуряват капитала, от който има нужда останалата част от икономиката.

Congress, Inc.

Бонусите в Merrill Lynch и AIG са възмутителни, но реакцията на Конгреса е още по-възмутителна. Те внасят предложения за промени в законите, заради една единствена компания - AIG.

Конгресът влияе на компаниите като им налага да намаляват възнаграждения, като дава предложения за селекция на ръководители и за определяне на нивата на лихвите в подпомогнатите банки. С това той заплашва да раздели банкова система на два полюса - където частните банки се управляват по пазарните принципи, а подпомогнатите от държавата банки - по политически принципи.

Изп. директори с 1 долар заплата.

Новият изп. директор на AIG Ед Лиди (на снимката) има доста тежка работа - той трябва да вдигне на крака съсипания гигант, като за това получава един долар заплата, а като бонус - мрънкането на Конгреса. Изп. директори на Fannie Mae и Citogroup също самопожертвувателно се отказаха от заплатите, но с жестове не се изкупват „греховете" на предишните ръководители.