Като голям PR определи срещата на Г-20 в Лондон Красимир Катев. Най-големият бенефициент от срещата са развиващите се страни, поради големия пакет от допълнителни средства, които бяха заделени за МВФ.

Това позволява фискална експанзия на страните на Г 20, които могат да концентрират чрез супернационална организация, каквато е МВФ, на ликвидност към най-големите потенциални бенефициенти от развиващия се свят, като в последствие повишаването на икономическата активност и търговия да се върне към самите тях.

Около 100 млрд. долара от МВФ ще отидат директно за резервите на развиващите се държави. Това означава, че България би могла да договори с МВФ при много занижени условия значителна сума- поне половин милиард, добави той.

Левон Хампарцумян обясни, че всъщност никой никакви пари няма да ни подари, но трябва да бъдем благоразумни в харченето на публичните средства, парите на държавата, фирмените и личните средства.

Все още не сме видели дъното на кризата или сме близо до него. Ще разберем кога е дъното, едва когато отмине. България е част от света и в това отношение не може да се очаква кризата да ни се отрази по-различно или по-слабо, отколкото в коя да е от другите страни, каза още той.

Може да очакваме повишени нива на инфлация на излизане от кризата заради големите по размери финансови стимули, допълни Хампарцумян. За България това е добре, защото ще балансира лева, смята той.

"Доларът ще остане резервната валута на света в обозримо бъдеще", коментира още той.

Красимир Катев обясни, че за нас от срещата на Г-20 са изтекли два основни извода: трябва да влезем в "чакалнята на еврозоната" (ERM II), за да възвърнем доверието,, независимо че сме малко позакъснели, и да сключим ново споразумение с Международния валутен фонд.

Ако към 2010-2012 година има възстановяване от кризата, това би било добре, каза още той.

Няма да има директно влияние от срещата на Г-20 в Лондон върху банковия сектор, но подобряването на перспективите сред бизнес средите ще е полезно за банките. Светът отива към една по-консервативна икономическа политика, по-консервативна политика на кредитиране, което у нас донякъде е вече реализирано донякъде след банковата криза от 1996-1997 г., допълни Хампарцумян.

Ние наистина влязохме в кризата по-подготвени, завърши той.

Източник: БНТ