До края на тази година в Сърбия ще бъдат закрити повечето вестници и над 1000 души се очаква да останат без работа. Дори тези, които оцелеят в битката за съществуването си, няма да излязат без загуби. Това е черната прогноза на експертите в Белград, които съобщават, че световната икономическа криза вече се чувства и в сръбските медии.

Само от началото на годината приходите от обяви в сръбските печатни издания са намалели с 30 на сто. В същото време се забелязва непрекъснат спад в реалната продажба на различните издания. През август миналата година всички всекидневници са имали общ тираж от около 900 000 екземпляри. В момента той е паднал на 600 000.

Заплатите закъсняват, няма пари и в разпространението, а на част от тези фирми банковите сметки вече са блокирани поради задължения. В изследването на агенция "Стратеджик маркетинг" се казва, че през последните години държавата практически не е направила нищо, за да подобри културата на читателите.

Независимо от подобряването на стандарта на живот, след 2000 г. читателската аудитория непрекъснато е намалявала. Сега, когато вече стандартът на живот в страната реално започва да се влошава, за гражданите е най-лесно да се откажат на първо място от вестниците.

В същото време обаче държавните институции нямат никаква стратегия за помощ на медиите, а което е още по-страшно, нямат и никакво намерение да изготвят някаква конкретна стратегия, се казва в анализа на агенцията.

Главният редактор на едно от най-старите издания в Сърбия - вестник "Политика", Драган Буйошевич признава, че първите признаци на кризата вече са налице. "През месеците януари и февруари имаме по-малко обяви, в сравнение със същия период от миналата година и в сравнение с това, което планирахме. Другата опасност, пред която сме изправени, е намаляването на тиража, но за момента той ни е стабилен", казва Буйошевич пред "Новости".

Главният редактор на вестник "Прес" Драган Вучичевич признава, че както цялата сръбска икономика е пострадала от световната икономическа криза, така и сръбските медии вече чувстват последствията от кризата с намаляването на тиражите и броя на обявите в изданията. "В условията на криза за хората е най-лесно да се откажат от купуването на вестници. Все пак положението в Сърбия не е толкова драматично. На този етап ситуацията при нас е по-добра от тази например в САЩ и Германия, където спадът на тиражите стига и до 50 на сто. До края на годината обаче ще оцелеят само четири издания и вестник "Политика" заради традицията, която притежава, а не заради пазарното си влияние. Надявам се сред тези издания да бъде и нашето", казва главният редактор на вестник "Прес".

Главният редактор на едно от най-старите сръбски списания "НИН" Слободан Релич смята, че всички медии по света са изправени пред тежка икономическа криза и се задава въпросът за самото им съществуване. "Хората имат все по-малко средства за купуване на вестници, парите от реклама намаляват драстично. И двете явления продължават да се развиват, което означава, че сегашната, пренаситена, медийна индустрия ще бъде десетократно намалена".

Главният редактор на седмичника "Време" Драголюб Жаркович определя като един от най-сериозните проблеми липсата на сръбска хартия за печат и поради тази причина всички разходи около печата се изчисляват в евро, а "изданията се продават в динари". "Поради страх от спад в тиража и загубата на позиции на пазара никой няма смелост да увеличи цената. В момента "Време" е най-скъпото седмично издание с цена от 150 динари. На практика тази цена е близо седем пъти по-висока от цената на някои всекидневници и това усложнява нашите позиции на пазара", казва още Жаркович.

Източник: БГНЕС