Климатичната конференция на ООН COP31 в Анталия, Турция, продължава извън официалния си график, след като близо 200 държави не успяха да преодолеят разногласията си по ключови въпроси, включително бъдещето на изкопаемите горива и финансирането на климатичните мерки. Преговорите, които трябваше да приключат в петък вечерта, навлязоха в допълнителен ден на фона на засилващо се недоволство от предложеното споразумение.

След две седмици интензивни дискусии основният спор се съсредоточи върху текста на заключителния документ. Първоначалният проект, публикуван по-рано през седмицата, съдържаше призиви за ускорено постепенно прекратяване на използването на въглища, петрол и природен газ. Втората, значително съкратена версия от четвъртък обаче премахна всички споменавания на изкопаемите горива и отслаби целите за електрификация.

„На този етап никой не е доволен“, коментира бразилският национален секретар по въпросите на климатичните промени Алойзио Лопес Перейра де Мело, цитиран от The Guardian.

Очакванията бяха нов проект на споразумението да бъде представен в събота сутринта, но обявеният час премина без публикуването му. Делегатите бяха освободени в петък вечерта с указание да се върнат на следващия ден.

Забавянето само по себе си не е необичайно за климатичните конференции. Последната среща, приключила в предварително определения срок, е проведена в Италия през 2003 г. Някои последващи преговори са продължавали до неделя.

Изкопаемите горива отново разделят държавите

Премахването на ангажиментите за преход от изкопаеми горива предизвика остра реакция сред част от участниците. Група държави, сред които Панама, Белгия, Кот д'Ивоар, Финландия, Гърция, Соломоновите острови и Швеция, настоя формулировката за „ясен преход от изкопаемите горива“ да бъде възстановена.

Те поставиха и въпроса за финансовата отговорност на големите замърсители, включително необходимостта да подкрепят фондовете, чрез които развиващите се страни се адаптират към последиците от климатичната криза.

„Неприемливо е да имаме климатична конференция или заключителен документ, в който изкопаемите горива дори не се споменават“, заяви министърът по климатичните въпроси на Панама Хуан Карлос Наваро.

Страната изпрати открито писмо до австралийския министър по климатичните промени Крис Боуен, който съпредседателства преговорите, с осем условия, определени като неподлежащи на компромис. Сред тях са по-голяма прозрачност, нови правила за преговорния процес и ограничаване на петролното производство.

Боуен призна, че участниците имат твърди позиции, но подчерта, че желанието за постигане на споразумение остава.

Според няколко участници в конференцията Саудитска Арабия е сред държавите, които възпрепятстват напредъка. Рияд настоява в окончателния документ да бъде отделено значително място на технологиите за улавяне, използване и съхранение на въглероден диоксид (CCUS), представяни като средство за ограничаване на превишаването на температурния праг от 1,5°C, заложен в Парижкото споразумение.

Нийл Грант, експерт по ограничаване на емисиите в Climate Analytics, смята, че подобен подход обслужва интересите на индустрията за изкопаеми горива.

„Това е троянски кон за интересите на сектора“, коментира той.

Африканските държави настояват за финансова справедливост

Друг основен източник на напрежение е климатичното финансиране, като африканските държави обвиняват богатите икономики, че не изпълняват поетите ангажименти.

На пресконференция в петък министри от Гана, Замбия, Сенегал, Кения и Сиера Леоне предупредиха, че африканското население е принудено да понася финансовите последици от криза, за чието възникване има сравнително малка историческа отговорност.

Те обвиниха развитите държави, че се опитват чрез въглеродни данъци да ограничат възможностите на континента да използва богатите си залежи от критични минерали за индустриализация. Според тях това представлява нова форма на експлоатация след робството и колониализма.

„Континентът няма да приеме резултат, който предлага декларации без необходимите ресурси за изпълнението им. Не сме дошли тук да просим“, категорична беше Занетор Агеман-Ролингс от Гана, председателстваща африканската група преговарящи на министерско равнище. Тя подчерта, че африканските държави настояват за ресурси, които смятат, че им се полагат заради щетите от дейността на развитите икономики.

През цялата седмица представители на гражданското общество обвиняваха богатите страни, начело с ЕС, че блокират напредъка по финансовите въпроси.

Брюксел отхвърли критиките, като изтъкна мащаба на европейската подкрепа. Според високопоставен представител на Съюза ЕС и неговите държави членки са предоставили 32,3 млрд. евро публично финансиране през 2025 г. и са мобилизирали допълнителни 9,3 млрд. евро частни средства за развиващите се страни.

„Правим несравнимо повече от всички останали“, подчерта европейският представител.

Природозащитните организации предупреждават за провал

Недоволството от проекта на споразумението обхвана и гражданските организации, които определиха конференцията като потенциално една от най-разочароващите в историята на климатичните преговори на ООН.

В писмо до съпредседателите Крис Боуен и турския министър Мурат Курум 100 организации, сред които Greenpeace International, WWF, Climate Action Network и 350.org, предупредиха, че развиващите се държави са изоставени, а богатите икономики не са предложили нови финансови ангажименти.

Според тях предложеният документ е „подарък за индустрията на изкопаемите горива“, тъй като не споменава въглищата, петрола и природния газ като основни източници на климатичната криза.

Организациите настояха целите за улавяне на въглерод да бъдат премахнати, да се възстановят ангажиментите за защита на правата на коренното население и да се въведат механизми за отчетност на богатите държави относно публичното климатично финансиране.

Те поискаха и изрично позоваване на консултативното становище на Международния съд на ООН, според което държавите имат задължение да защитават климата.

Особено внимание беше отделено на електрификацията. Природозащитниците предупредиха, че без пряка връзка между увеличаването на електропотреблението, възобновяемите енергийни източници и отказа от изкопаеми горива новите цели могат да доведат до по-високо търсене на електроенергия, без да намалят зависимостта от въглища, петрол и газ.

Те изразиха разочарование и от липсата на напредък по механизма за справедлив преход, договорен на миналогодишната конференция, който трябва да включи социалната, расовата и икономическата справедливост в преминаването към нисковъглеродна икономика.

Консенсусът остава основното предизвикателство

За приемането на окончателно решение на COP31 е необходим консенсус между участниците, но това не означава пълно единодушие.

Според правилата на климатичните преговори на ООН консенсусът означава широко съгласие по постигнатите договорености, без да е необходимо всички държави да подкрепят всяка отделна разпоредба. В миналото решения са били приемани въпреки възраженията на отделни страни. Такива случаи имаше при Парижкото споразумение през 2015 г. и на COP29 в Баку през 2024 г.

Този подход позволява постигането на международни договорености дори при сериозни разногласия, но често води до компромиси, които отслабват първоначалните амбиции.

Същевременно широкото участие придава по-голяма международна тежест на решенията, отколкото би имало споразумение, подкрепено само от ограничена група държави.

На този фон преговорите в Анталия продължават без окончателен документ. Основните разногласия остават свързани с бъдещето на изкопаемите горива, ролята на технологиите за улавяне на въглерод и финансовата подкрепа за по-бедните държави.

Дали участниците ще успеят да намерят приемлив компромис, предстои да стане ясно. Засега забавянето подчертава колко трудно е постигането на обща климатична политика между държави с различни икономически интереси, енергийни зависимости и възможности за справяне с последиците от глобалното затопляне.