Мирните преговори за Украйна поставят Европа между недоверието към Путин и опасенията от Тръмп
Европейските лидери се съмняват в готовността на Москва за компромис и се опасяват, че Вашингтон може да постигне споразумение с Русия без тяхно участие, поставяйки под въпрос бъдещето на сигурността на континента
,fit(1001:538)&format=webp)
Европейските дипломати и представители на институциите продължават да участват в мирния процес, но не вярват, че президентът на Русия Владимир Путин е готов да преговаря за прекратяване на войната в Украйна, въпреки усилията на американския му колега Доналд Тръмп да постигне споразумение.
Това е оценката, която съюзниците на Киев изразяват както публично, така и в частни разговори след подновяването на мирните преговори с посредничеството на САЩ. Подобни съмнения споделят и представители на някои от държавите, избрани да участват в преговорите от името на Европа.
Според европейски представители, присъствали в кулоарите на тристранната среща между САЩ, Украйна и Русия в Абу Даби миналата седмица, съществува сериозен риск целият процес отново да стигне до задънена улица и да се провали. Все още не е определена дата за следващия кръг преки преговори, пише POLITICO.
Някои европейски наблюдатели се опасяват, че при подобен развой Тръмп може да постигне отделно споразумение с Путин и да се оттегли от процеса, оставяйки Европа и Украйна на заден план. Именно това е една от причините европейските държави да продължават участието си в разговорите.
„В момента Путин не се интересува нито от прекратяване на огъня, нито от мир“, коментира Фредрик Веслау, старши експерт по политически въпроси в Европейския съвет за външна политика (ECFR). „Той смята, че може да спечели повече от продължаването на войната, отколкото от примирие. Това е основният проблем.“
Съмненията сред европейските представители показват, че въпреки интензивните усилия за възобновяване на мирния процес и продължителните вътрешни дискусии кой да представлява Европа, изходът от преговорите вероятно остава извън нейния контрол.
Твърдата позиция на Москва
През последните седмици Русия засили атаките срещу гражданската инфраструктура на Украйна, като нанесе удари по два големи моста в Киев и продължи обстрела на енергийните и водоснабдителните мрежи. Украинските сили от своя страна отвърнаха с удари дълбоко на руска територия, при които бяха повредени петролни съоръжения, предизвиквайки недоволството на Вашингтон.
Представители на Украйна и Русия се срещнаха в Абу Даби с двамата основни пратеници на Тръмп за мирните преговори – неговия зет Джаред Къшнър и предприемача в сектора на недвижимите имоти Стив Уиткоф. Двудневните разговори миналата седмица бяха първите от февруари насам.
В резултат беше постигната принципна договореност за размяна на военнопленници между Украйна и Русия, макар подробностите все още да не са окончателно уточнени. Отвъд това обаче съществен напредък почти липсваше. Европейските представители, ангажирани с процеса в Абу Даби, посочват, че руската страна е проявила нежелание да направи отстъпки.
„Последните разговори с американските пратеници показаха ясно: Владимир Путин не иска да преговаря“, написа френският президент Еманюел Макрон в X на 14 ноември. „Очевидно е, че той разчита да принуди Украйна да капитулира, като засили ударите срещу цивилното население и се опита да потопи страната в мрак тази зима.“
Представители на Франция, Германия, Великобритания и Италия, както и на Европейския съвет и Европейската комисия, пристигнаха в региона на Персийския залив миналата седмица, за да поддържат контакт с Уиткоф, Къшнър и украинската делегация. Те обаче не присъстваха в залата, където се проведоха преговорите между Русия, Украйна и САЩ.
Европа остава извън преговорната зала
След срещата в Абу Даби Къшнър и Уиткоф заминаха за Москва, за да получат одобрението на Путин за участието на европейски представители в следващия кръг преговори. Това е особено важно, тъй като Русия проявява силен интерес към обсъждането на промени в цялостната архитектура на европейската сигурност като част от евентуално мирно споразумение.
Американската страна остана с впечатлението, че руският президент е дал съгласието си, но впоследствие Кремъл постави под съмнение подобно тълкуване. Междувременно руски представители обвиниха Европа, че саботира мирните усилия, като продължава да подкрепя Украйна.
На този фон лидерите на ЕС постигнаха съгласие пет европейски държави, заедно с екип от институциите в Брюксел, да представляват континента, ако получат покана за участие в преговорите.
Представители на някои от определените страни – Великобритания, Германия, Италия и Полша, както и на Европейския съвет и Европейската комисия – изразяват скептицизъм относно намеренията на Москва.
Британски и германски официални лица също поставят под въпрос готовността на Русия за компромис.
„Украйна многократно е показвала, че се отнася сериозно към мира, но Русия неведнъж е отхвърляла предложения както за пълно, така и за частично прекратяване на огъня, като същевременно продължава атаките срещу украински цивилни граждани и енергийна инфраструктура“, коментира във вторник говорител на британското правителство. „Русия би могла да сложи край на тази война още днес.“
Германски дипломат смята, че Путин участва в преговорите, защото се нуждае от споразумение с Тръмп.
„Руснаците всъщност не искат да преговарят. Те искат да спечелят войната“, посочва той.
От Европейската комисия подчертават, че руският президент може да докаже сериозността на намеренията си, като прекрати атаките срещу Украйна.
„Президентът Путин многократно е давал сигнали, че е готов да преговаря за мир“, отбелязва говорителят на Комисията Паула Пиньо. „Сега е моментът да го покаже. Защото ако Русия спре да воюва, войната ще приключи още утре.“
Въпреки съмненията Великобритания, Германия и Франция, заедно с представители на останалите европейски участници в преговорния формат и НАТО, ще продължат подготовката за първите официални преки разговори между Европа и Русия.
Една от причините европейските държави да останат ангажирани с процеса са опасенията, свързани с определяното от двама европейски представители като „безумно“ руско искане за връщане назад на разширяването на НАТО и преустройство на системата за сигурност на континента според интересите на Москва.
Бъдещето на НАТО не подлежи на договаряне
Тази седмица Тръмп ще се срещне лично с Путин и китайския лидер Си Дзинпин. Предстоящите разговори засилват опасенията сред европейските представители, че тримата лидери могат да обсъдят или дори да вземат решения за бъдещата система за сигурност на континента без участието на Европа.
Междувременно в сряда, по време на бизнес форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (APEC), Путин отправи критики към икономическото състояние на Европейския съюз. „ЕС губи индустриалния си капацитет и изостава в конкуренцията“, заяви руският президент, цитиран от CNBC.
В изказването си той акцентира върху устойчивостта на руската икономика въпреки американските санкции и подчерта възможностите за технологическо и икономическо сътрудничество с държавите от APEC. Путин изтъкна и способността на страната да се адаптира към рязкото намаляване на трансакциите в долари и евро.
Очаква се срещата му с Тръмп и Си Дзинпин в четвъртък да обхване широк кръг въпроси, включително ядреното неразпространение и евентуално войната в Украйна. Според съветника на руския президент Юрий Ушаков разговорите ще продължат усилията за постигане на договорено уреждане на конфликта.
„Съществува и притеснение относно това какво всъщност иска американската страна“, коментира един от европейските представители. „Разбира се, необходимо е САЩ да останат ангажирани, защото в противен случай няма да успеем да сложим край на войната. Но същевременно трябва да сме убедени, че американското участие ще доведе до натиск върху Русия, а не върху Украйна.“
Според пратениците на американския президент руските опасения относно бъдещето на европейската сигурност са легитимна тема за обсъждане в рамките на мирния процес за Украйна.
Засега представителите на ЕС са склонни да приемат подобен подход, но настояват, че прекратяването на войната трябва да бъде първата стъпка. Рискът е този въпрос да предизвика разделение сред европейските съюзници на Украйна и да доведе до публични разногласия относно преговорната стратегия.
„Смятам, че Европа трябва ясно да посочи редица въпроси, които не е готова да обсъжда“, коментира пред POLITICO норвежкият външен министър Еспен Барт Ейде. „Разполагането на сили на НАТО на територията на държави членки например не е тема, която трябва да се договаря с Русия.“
Други политически лидери от Северна Европа и балтийските държави също са категорични, че бъдещето на НАТО – организацията, която гарантира европейската сигурност от създаването си през 1949 г. – не бива да зависи от решенията на Путин.
Тази позиция оставя ограничени възможности за постигане на съгласие между Европа и Русия. Според Фредрик Веслау от Европейския съвет за външна политика това кара част от европейските представители да възприемат преговорите преди всичко като опит за ограничаване на потенциалните щети.
„Европейците, а и украинците, участват в този преговорен театър, в който трябва да демонстрират конструктивно отношение пред американците, за да не отблъснат или разгневят Тръмп“, обяснява той.
„Целта е, ако и когато тези разговори се провалят, американците да обвинят Русия, а не Европа или Украйна.“
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)