Китай подготвя поколение, израснало с AI, но каква е цената?
Пекин въвежда изкуствения интелект в училищата, за да подготви бъдещите технологични специалисти. Изследвания обаче показват, че честото използване на AI може да се отрази негативно на самостоятелното мислене и резултатите на учениците
,fit(1001:538)&format=webp)
Пън Гаоди е само на 13 години, но вече има над 200 приложения, създадени с помощта на изкуствен интелект. Сред тях са платформа за предаване на домашни работи и сайт за продажба на стоки втора употреба. Той учи в престижно частно училище в Пекин, представя проектите си пред инвеститори, възхищава се на Илон Мъск и мечтае да стане специалист по компютърни науки.
В неговото училище подобни занимания не са нещо необичайно. Съучениците му програмират хуманоидни роботи да играят футбол, учат се да пишат код и се обучават на авиационни симулатори. Плакати из кампуса дори обещават, че с помощта на AI учениците могат да създадат виртуален свят само за пет минути.
Това, което се случва в училището на Пън, е част от много по-голяма промяна в китайското образование, разказва Reuters. В страната има близо 200 милиона ученици в началните и средните училища, а изкуственият интелект постепенно навлиза в класните стаи. Целта на властите е до 2030 г. всички ученици да имат основни познания и умения за работа с технологията.
За Пекин обаче това не е просто въпрос на образование. Китай иска да подготви поколение, което не само използва AI, но и създава нови технологии. Страната разчита, че така ще насърчи местните иновации и ще укрепи позициите си в технологичната конкуренция със САЩ.
От програмиране на роботи до персонализирани уроци
В Beijing New Talent Academy, където учи Пън, годишната такса е 39 000 долара, а учениците са над 2000. Училището има собствена учебна програма по изкуствен интелект, роботика и програмиране и е разработило AI модел, който се използва в класните стаи.
Според директора Лю Уей само малка част от възпитаниците ще се занимават професионално с изкуствен интелект. За останалите е важно да се научат да използват технологията в ежедневието си, независимо каква професия изберат.
На стотици километри от Пекин обаче AI намира съвсем различно приложение. В училище в селски район на провинция Анхуей той помага да се компенсира недостигът на квалифицирани учители. Там се обучават около 4000 деца, повечето от които са от семейства на работници мигранти.
Учениците получават персонализирани уроци на таблетите си. Когато срещнат затруднение, AI агентите не им дават готовото решение, а задават въпроси, които да ги насочат към него.
„AI агентът не се уморява и никога не кара ученика да се чувства глупав, защото е задал елементарен въпрос“, казва директорът Ян Тянлян пред Reuters.
За подготовката на уроците училището използва модели на Alibaba, ByteDance и Z.AI, с които създава текстове, изображения, видеа и интерактивни упражнения.
По думите на Ян новият подход е помогнал делът на учениците, приети в университет, да се повиши от под 60% до 90% през последните години. Reuters обаче уточнява, че не е успяла да потвърди независимо тези данни.
Държавна стратегия със значителни инвестиции
От 2024 г. китайското Министерство на образованието насърчава училищата да въвеждат дисциплини по изкуствен интелект, да обучават учители и да създават пилотни програми. Проучване на Reuters показва, че почти половината китайски провинции и административни единици на провинциално ниво вече имат задължителни планове за въвеждане на технологията.
В Шанхай учениците трябва да имат поне 30 учебни часа годишно за придобиване на умения за работа с изкуствен интелект във всеки клас. Пекин планира да създаде 100 пилотни училища и да използва технологията за наблюдение на здравословното състояние на учениците.
В Нинся и Гансу се предвижда знанията по изкуствен интелект да станат част от приемните изпити до 2027 г.
Приложението на изкуствения интелект не се ограничава само до обучението. В Гуейджоу се въвеждат системи за лицево разпознаване и анализ на поведението в класните стаи, а в Юнан се планира записване и анализ на уроците с помощта на AI в 14 000 класни стаи. Това повдига въпроси за наблюдението и защитата на личните данни на децата.
Преглед на над 100 документа за обществени поръчки, извършен от Reuters, показва, че през последната година китайските власти са отделили най-малко 31 млн. долара за оборудване, обучение и образователни платформи с изкуствен интелект.
Реалните разходи вероятно са значително по-високи. Според консултантската компания iResearch разходите за цифровизация на образованието през 2025 г. се оценяват на близо 83 млрд. долара, като проектите с генеративен AI представляват 46% от обществените поръчки за AI в образованието.
По-добри домашни, но по-слаби резултати на изпитите
Въпреки амбициозните планове Китай все още не е въвел единна система за оценка на AI уменията на учениците. Затова е трудно да се прецени дали новите методи действително подобряват образованието.
Изследванията, разгледани от Reuters, показват противоречиви резултати.
Проучване сред почти 27 000 китайски тийнейджъри установява връзка между използването на AI и 18% по-високи оценки за домашните работи. В същото време резултатите от месечните изпити спадат с 20% в рамките на шест месеца, като най-голямо е понижението по обществените науки.
Друго национално изследване с над 320 000 ученици отчита както ползи, така и рискове от зависимост от технологията. Децата, които използват AI поне три пъти седмично, показват по-слаби умения за запаметяване, разбиране, анализ и творческо мислене в сравнение с тези, които го използват по-рядко.
Авторите отбелязват, че резултатите не доказват пряка причинно-следствена връзка. Въпреки това те засилват опасенията, че учениците могат постепенно да започнат да прехвърлят на AI умствени задачи, чрез които иначе биха развивали собствените си способности.
Тед Мо Чен от китайската образователна технологична компания ClassIn предупреждава, че мисловните процеси на децата могат да бъдат „напълно заобиколени“, ако училищата не ограничат използването на AI за получаване на готови отговори.
Как да се намери балансът?
Родители и учители вече въвеждат свои правила за използване на технологията. Пън например първо се опитва сам да реши задачите по програмиране и едва след това търси подсказки от AI.
„Мисля, че AI е инструмент, който ми помага, а не нещо, от което завися“, казва той.
Рита Луан, майка на 11-годишно момиче от Пекин, прилага подобен подход. Тя учи дъщеря си да работи с чатбота Doubao на ByteDance, но поставя ясни граници.
Правилото е детето първо да опита да реши трудна математическа задача самостоятелно в продължение на 15 минути, преди да потърси помощ от AI. Няколко дни по-късно майката го кара да реши същата задача без помощта на технологията.
„Целта е да се уверя, че действително е разбрала решението“, обяснява Луан.
Китайският експеримент показва, че AI може да разшири достъпа до качествено образование, но използването му крие и рискове. Основното предизвикателство е учениците не само да се научат да работят с изкуствен интелект, но и да продължат да развиват собствените си умения.
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)