Съединените щати виждат по-голяма готовност за прекратяване на войната в Украйна, заяви президентът на САЩ Доналд Тръмп часове преди представители на Вашингтон, Киев и Москва да започнат нов кръг преговори в Абу Даби.

Двудневните разговори, които започват във вторник, са първите тристранни преговори между Русия, Украйна и САЩ от февруари. Американската страна ще бъде представена от специалния пратеник Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. Очаква се основните теми да бъдат бъдещите гаранции за сигурност на Украйна и спорът за териториите в източната част на страната.

„Виждаме много силно желание да бъде сложен край на войната между Русия и Украйна“, каза Тръмп пред журналисти в Белия дом. По думите му и двете страни са уморени от бойните действия повече от четири години и половина след началото на пълномащабната руска инвазия.

Reuters цитира американски представител, който казва, че Москва и Киев показват известна гъвкавост в частни разговори по въпроса за териториите. Украинската страна обаче отхвърля твърденията, че обмисля териториални отстъпки. Според цитиран високопоставен украински представител подобен разговор може да се води единствено между лидерите и трябва да бъде обвързан с достатъчно силни гаранции за сигурност.

Русия продължава публично да настоява Украйна да се откаже от целия Донбас, включително от територии, които руските сили не контролират. Президентът Володимир Зеленски от своя страна нееднократно е заявявал, че Киев няма да се съгласи да предаде територии, които украинската армия продължава да защитава.

Володимир Зеленски призова държавите от Латинска Америка да съдействат за спешната доставка на оборудване, като предупреди, че руските атаки са нанесли щети в различна степен на електроцентралите в Украйна

На прага на нова тежка зима Украйна търси международна подкрепа за възстановяване на енергийната си система

Зеленски: Напредъкът на фронта подобрява позициите ни

В навечерието на преговорите Зеленски заяви, че последните успехи на украинските сили и растящите загуби на Русия укрепват позициите на Киев на масата за преговори.

„В момента украинските войски реално укрепват преговорните позиции на Украйна“, каза той в традиционното си вечерно обръщение и призова Вашингтон да използва влиянието си, за да убеди Москва да прекрати войната.

Перспективите за бърз пробив обаче остават ограничени. Русия не е дала публични признаци, че е готова да отстъпи от основните си териториални искания, а боевете продължават паралелно с дипломатическите контакти.

Канцлерът Фридрих Мерц заплашва да не даде съгласието си за следващия бюджет на ЕС, освен ако съюзът не постигне единодушно съгласие за допълнителна финансова подкрепа за Киев

Германия поставя ултиматум за осигуряване на финансиране за Украйна

Гаранциите за сигурност в центъра на разговорите

Другата ключова тема е бъдещата архитектура за сигурност на Украйна след евентуално прекратяване на войната.

Държавният секретар Марко Рубио заяви в неделя, че е постигнат напредък в разговорите за възможна следвоенна рамка за сигурност на Украйна и Европа, макар окончателно споразумение все още да няма.

Американската страна обсъжда вариант Украйна да получи гаранции, сходни по смисъл с колективната защита по член 5 на НАТО, без това непременно да означава членство в алианса. Според американски представители окончателното решение за характера на подобна гаранция ще бъде на Тръмп.

Паралелно Вашингтон настоява европейските държави да бъдат включени в по-широките разговори за следвоенната сигурност. Европейските столици вече изразиха притеснение, че бъдещата архитектура за сигурност на континента не може да бъде договаряна между Вашингтон и Москва без тяхно участие.

Преди началото на тристранните разговори Уиткоф и Къшнър трябва да проведат консултации с представители на Украйна, ЕС и НАТО, както и с Германия, Франция, Великобритания и Италия. Европейски представители ще присъстват в Абу Даби отделно от официалните тристранни преговори.

Москва засега отхвърля пряко участие на европейците в основния формат. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че това са „тристранни разговори между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ“, докато контактите с европейските страни остават отговорност на Вашингтон и Киев.

„Можем да обсъдим концептуалните въпроси с руснаците чрез американско посредничество. Но ако преминем към формата на гаранциите за сигурност и се съгласим, че ще изискват участието на Европа, тя трябва да е част от дискусиите“, заявява той

За първи път: Зеленски отваря вратата към гаранции за сигурност за Русия – ключът е в ролята на Европа

Големи руски загуби, но спорни числа

Новият дипломатически опит идва на фона на продължаващи тежки бойни действия и нови оценки за мащаба на руските загуби.

Беларуската хакерска група Cyber Partisans твърди, че анализ на данни, които според нея са получени от руската статистическа служба Росстат, показва 393 881 смъртни случая между 2022 г. и август 2026 г., при които причината за смъртта е била изрично кодирана като свързана с военни действия или последиците от тях. Самата група предупреждава, че тези данни могат да включват и цивилни, а не обхващат изчезнали военнослужещи, които не са официално обявени за мъртви.

Росстат призна, че е била обект на кибератаки, но отрича чувствителните ѝ бази данни да са били компрометирани. Пълният масив от данни не е независимо проверен.

Отделна оценка на Center for Strategic and International Studies поставя броя на загиналите руски военнослужещи между 400 000 и 450 000 за периода от февруари 2022 г. до юни 2026 г., при общо около 1,4 млн. убити, ранени и изчезнали. Според анализа това е многократно повече от загубите на Съветския съюз и Русия във всички останали войни след Втората световна война.