След месеци на колебания и разногласия Европа дава най-ясните досега сигнали, че е готова да започне преки разговори с Русия за прекратяване на войната в Украйна и определяне на бъдещата архитектура на сигурността на континента.

Президентът на Финландия Александър Стуб и премиерът на Норвегия Юнас Гар Стьоре предприеха първата стъпка, като проведоха телефонен разговор с руския държавен глава Владимир Путин относно предстоящото възобновяване на мирния процес.

Макар двамата да нямаха мандат да представляват Европа и да действаха единствено в качеството си на лидери на собствените си държави, инициативата им във вторник ги постави в центъра на дипломатическите усилия за установяване на диалог с Москва.

Според съобщението на Кремъл тримата лидери са се договорили да поддържат пряк телефонен контакт и занапред.

Междувременно Европейската комисия и Европейският съвет подготвят съвместна делегация от високопоставени представители, която да участва в следващия кръг преговори. Очаква се той да се проведе в Абу Даби в началото на ноември, като точната дата все още не е обявена.

За ръководител на делегацията се спряга Бьорн Зайберт, влиятелният началник на кабинета на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, пише Euronews. 

„Твърдо сме решени не просто да сложим край на войната, а да постигнем справедлив и устойчив мир. Това е нашата цел и позицията, която защитаваме в продължаващите разговори“, коментира говорител на Комисията.

Показателно е, че Брюксел вече открито изразява намерението си предстоящите преговори да се проведат в многостранен формат, при който европейски, украински, американски и руски представители ще седнат едновременно на една маса.

Подобен формат досега не е използван в мирния процес. До този момент основният канал за комуникация с Москва бяха Съединените щати, като периодично се организираха и тристранни срещи с участието на Украйна. Успоредно с това Киев и Москва поддържат отделни контакти за размяна на военнопленници.

Още по-съществена промяна е, че този път Русия не отхвърля категорично европейското участие, както многократно е правила в миналото. Напротив, Москва изглежда заинтересована от подобен диалог.

„Не е достатъчно да разговаряме само с Киев. Трябва да говорим с цяла Европа, която изцяло подкрепя Киев“, посочи миналата седмица Юрий Ушаков, близък съветник на Путин.

Трудният път към европейско единство

Въпросът дали да бъде прекратена дипломатическата изолация на Русия, наложена след началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г., отдавна разделя европейските лидери.

Дискусията се засили по-рано тази година, когато френският президент Еманюел Макрон и италианският премиер Джорджа Мелони последователно призоваха за възобновяване на преките контакти. Предложението за назначаване на специален европейски пратеник предизвика множество спекулации за възможните кандидати.

Постепенно Австрия, Белгия, България, Чехия, Люксембург и Словакия подкрепиха тази стратегия с аргумента, че залогът е твърде голям, за да може Европа да си позволи да остане извън преговорите.

Германия, Полша, Швеция, Дания и балтийските държави обаче се противопоставиха на идеята. Според тях руските искания остават също толкова максималистични, колкото и в началото на войната.

Липсата на консенсус пролича особено ясно през юни, когато председателят на Европейския съвет Антонио Коща неочаквано установи канал за комуникация с Кремъл. Решението му предизвика политическа съпротива и инициативата впоследствие беше дискретно замразена.

Телефонният разговор на Стуб и Стьоре с Путин също породи критики сред част от европейските им партньори.

„Изключително скептична съм към тази самостоятелна инициатива на Норвегия и Финландия“, коментира датският премиер Мете Фредериксен, разкривайки необичайно разногласие между скандинавските държави. „Честно казано, не знам какво смятат, че могат да постигнат с това.“

Полският премиер Доналд Туск от своя страна посъветва двамата лидери да бъдат бдителни и да подхождат предпазливо към новите си контакти с Путин.

„Руският дневен ред и интереси са съвсем ясно определени и никой не бива да си прави илюзии, че може да бъде постигнато споразумение“, предупреди той.

Опасенията им не са лишени от основание. В официалното съобщение на Кремъл след разговора отново присъстват познатите формулировки за „първопричините“ на войната и „конфронтационната политика“ на Европа.

Промяната в американската политика

Международната обстановка обаче се е променила значително от юни, когато инициативата на Коща срещна съпротива.

Тогава европейските съюзници тъкмо бяха приключили успешно срещата на Г-7 във Франция, на която американският президент Доналд Тръмп обеща да възстанови санкциите срещу руския петрол и да обсъди с украинския си колега Володимир Зеленски лицензи за ракети за системите Patriot.

Сега европейските лидери са изправени пред коренно различна ситуация. Тръмп сключи споразумение с Путин за дизелово гориво, отмени дългогодишни санкции срещу Русия, отправи остри критики към Зеленски и настоя за провеждане на нови избори в Украйна.

Допълнително безпокойство предизвикаха внезапните ограничения върху използването от Киев на технологията Starlink и системата за ранно предупреждение, които имат ключово значение за украинската отбрана. Тези действия засилиха опасенията, че американският президент може да постави Украйна пред ултиматум да приеме споразумение, равносилно на капитулация, без възможност за реални преговори по условията му.

Бързото влошаване на ситуацията накара Стуб и Стьоре спешно да организират нов кръг разговори в Осло. След срещата Зеленски демонстрира по-умерена позиция, а впоследствие скоростите на Starlink и достъпът до системата за ранно предупреждение бяха възстановени.

Въпреки това тревогата в Европа от сближаването между Вашингтон и Москва остава осезаема. Европейски представители са установили, че контактите между двете страни са значително по-широкообхватни, отколкото са предполагали. Според публикации САЩ и Русия обсъждат допълнителни сделки, свързани с активите на „Лукойл“, ядрените технологии и втечнения природен газ от Арктика. Сред най-противоречивите теми са възможното възобновяване на работата на газопровода „Северен поток“ и освобождаването на замразени руски активи.

От европейска гледна точка подходът на Вашингтон е фундаментално погрешен, тъй като пренебрегва стремежа на Путин към териториални завоевания – основната причина за започването на инвазията.

Според европейски представители никакво икономическо споразумение, независимо колко изгодно е то, не би могло да накара Путин да се откаже от териториалните и политическите си амбиции спрямо Украйна.

Допълнителна спешност на дипломатическите усилия придават атаките по търговски кораби в Черно море, които нарушават глобалните вериги за доставки, и наближаващата зима в Украйна. Европейските власти се опасяват, че Русия възнамерява да използва зимните условия, за да направи живота в страната още по-тежък. Двете кризи създават риск от нова миграционна вълна към Европа.

При тези обстоятелства необходимостта от прекратяване на огъня, дори ако то първоначално обхваща само Черно море и енергийната инфраструктура, изглежда по-неотложна от всеки друг момент след февруари 2022 г.

Очаква се обаче Путин да поиска допълнително облекчаване на санкциите в замяна на всяка стъпка, която Москва би представила като отстъпка.

Това обяснява защо след месеци на колебания Европа вече е готова да поеме по-активна дипломатическа роля и да разговаря пряко с Русия.

Участието в преговорите се превръща в необходимост, за да може европейската страна да защити отслабващите позиции на Украйна, да противодейства на все по-самостоятелния подход на Вашингтон и да отстоява собствените си интереси, които все по-често остават на заден план.

Стьоре използва сходни аргументи, за да защити решението си да разговаря с Путин.

„Ако някой смята, че сегашната ситуация, при която комуникацията между американската администрация и Москва е единственият канал за обсъждане на Украйна извън самата Украйна, е единственият възможен подход, има право на това мнение“, отбеляза норвежкият премиер.

„Аз смятам, че е важно да бъдат чути и други гласове.“