Трима от всеки четирима пилоти от европейски авиокомпании са изпадали в микродрямка по време на полет в пилотската кабина, а почти една четвърт редовно поемат работни смени, въпреки че са прекалено изморени.

Това става ясно от резултатите в проучване сред 7 200 респонденти, проведено от Европейската асоциация на пилотите (ECA). Пилотите съобщават за недостатъчна почивка, натиск да удължават работното си време и страх да не бъдат наказани, ако се обявят за негодни за полет.

Почти една четвърт (24%) признават, че обикновено продължават да летят, вместо да се обявят за негодни поради умора, докато други 16,8% предпочитат да кажат, че са болни, съобщава The Guardian.

В авиацията умората може да бъде резултат от дълги работни часове, недостатъчна почивка, нередовни графици и полети през различни часови зони, което нарушава естествения цикъл на съня. Това представлява сериозен проблем за безопасността, тъй като може да наруши преценката на пилотите, да забави реакциите им, да намали бдителността им и да затрудни реакциите при неочаквани ситуации.

Съгласно европейските разпоредби за авиационна безопасност авиокомпаниите са длъжни да разполагат със системи за идентифициране, наблюдение и управление на умората на екипажа.

Проучването, проведено през август, установява, че три четвърти от анкетираните са преживели поне един случай на микродрямка – кратък, неволен епизод на заспиване, докато са пилотирали през последните четири седмици.

Пилотите, работещи за авиокомпании със седалище в Ирландия и Малта, отчитат най-високите нива на микродрямка и същевременно най-често изразяват страх от репресии от ръководството и най-рядко имат доверие в системите за докладване.

Делът на пилотите, които биха летели, когато са уморени, е по-висок в Испания, Ирландия и Франция. Двама от всеки петима, работещи за авиокомпании със седалище в Испания, и една трета от тези, работещи за авиокомпании със седалище в Ирландия и Франция, обикновено летят, когато са уморени.

За сравнение, само един от всеки 10 пилоти, летящи за авиокомпания със седалище във Великобритания, е отговорил по същия начин.

Само 15,6% от пилотите в нискотарифни авиокомпании смятат, че тяхната авиокомпания управлява добре рисковете, свързани с умората, в сравнение с 18,6 % при операторите по ACMI или wet-lease – компании, които предоставят самолети, екипаж, техническо обслужване и застраховка на други авиокомпании.

Въпреки че повечето пилоти се чувстват изтощени, само един от всеки трима казва, че се обявява за негоден за служба, когато е уморен. Половината признават, че са изпълнили полет през трите месеца преди проучването, въпреки че трябвало да се обявят за прекалено уморени.

Почти половината от анкетираните заявяват, че се страхуват от негативни последствия от ръководството, ако се обявят за негодни поради умора, докато едва 11,9% имат доверие в системата за докладване на умора на авиокомпанията си.

Иън Холдър, управляващ директор на консултантската компания за авиационна безопасност Baines Simmons, заявява, че резултатите показват трайни различия в начина, по който авиокомпаниите и националните власти управляват умората.

Той подчертава, че констатациите отразяват прекия опит на пилоти, а не пряко измерване на резултатите за авиобезопасност, но добавя, че последователността на резултатите в продължение на три години подчертава областите, които изискват внимание. Експертът посочва Финландия и Нидерландия като доказателство, че е възможно да се постигне по-силна култура на докладване на случаи на умора.

Почти двама от всеки пет пилоти в проучването заявяват, че са се възползвали от правото на командира, което позволява на капитаните да удължават работното време на екипажа или да съкращават периодите за почивка при извънредни обстоятелства, поне веднъж през месеца преди провеждането на проучването.

Но близо 70% са загрижени относно отказа да удължат дежурството си, което подсказва, че мярката, предназначена за извънредни ситуации, може да бъде съпътствана от натиск върху летателните екипажи.

Капитан Таня Хартър, председател на Европейската асоциация на пилотите (ECA), заявява, че авиокомпаниите и регулаторните органи трябва да поемат отговорност, вместо да оставят пилотите сами да се справят с рискове. „Това не може просто да бъде оставено на нас, пилотите, да се справяме, докато сме в кабината и се очаква да доставим пътниците безопасно до местоназначението им“.

Тя призовава Агенцията за авиационна безопасност на ЕС да засили правилата за управление на умората и да гарантира, че авиокомпаниите спазват изискванията за докладване без наказателни последствия и за правилното използване на правото на преценка на командира.

„Да чакаме още три години, за да установим, че нищо не се е променило, просто не е вариант. Проблемите са идентифицирани, решенията са налице и като европейска пилотска общност, ние сме готови да допринесем. Това, от което се нуждаем сега, е политическа воля да се действа.“