Войната с Иран ускорява ръста на производството и износа на петрол и газ в Северна и Южна Америка, докато компании и държави търсят по-надеждни източници на енергия и все повече се подготвят за продължителни сътресения в Близкия изток.

Канада и Бразилия вече отчетоха рекордни нива на добив през тази година, а според Rystad Energy общото производство в Северна и Южна Америка е на път да нарасне с около 10% в рамките на двете години до края на 2026 г.

Венецуела и Суринам също са на път да увеличат значително добива след нова вълна от инвестиции на западни петролни компании. Производството в САЩ отново расте, а американският износ на суров петрол и петролни продукти, включително дизел, към Европа, Азия и Океания се е увеличил с 15%.

Седем месеца след началото на войната някои страни в региона, особено Венецуела и Аржентина, започват да придобиват ролята, която Доналд Тръмп очертаваше чрез т.нар. „доктрина Донро“ – водена от САЩ зона на влияние с огромни енергийни ресурси, способна да служи като противотежест на Близкия изток, пише Financial Times.

Основният двигател на промяната е кризата в Ормузкия проток. Атаките срещу петролна инфраструктура и танкери са извадили от световния пазар повече от 2 млрд. барела суров петрол. Продължителните нарушения на доставките повишиха цените на петрола, втечнения природен газ и горивата и принудиха купувачи и инвеститори да търсят алтернативи.

Северна и Южна Америка няма как напълно да заместят евтиния добив от Близкия изток. Според анализатори обаче увеличаването на производството в Западното полукълбо вече помага за ограничаването на ценовия натиск и в по-дългосрочен план може да намали способността на ОПЕК да влияе върху цените.

„Увеличаването на производството в Западното полукълбо отне на страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, и особено на Саудитска Арабия, част от възможността да определят цените в средносрочен план“, казва анализаторът на Rystad Energy Шрайнър Паркър. По думите му Венецуела, Аржентина, Гаяна, САЩ и Канада ще играят все по-важна роля в тази промяна.

Подзаглавие Поскъпването на петрола компенсира спада в износа, а възстановяването на ключови маршрути може да увеличи приходите на Рияд още повече

Саудитска Арабия трупа огромни петролни приходи и може да се окаже единственият печеливш от войната с Иран

Аржентина се превръща в един от големите печеливши

Аржентина е сред най-големите печеливши от тази промяна. След повече от десетилетие инвестиции Вака Муерта, едно от най-големите шистови находища в света, започва да дава резултат.

Президентът Хавиер Милей активно привлича чуждестранни енергийни компании, а бързото увеличение на добива помогна общият износ на страната да надхвърли 10 млрд. долара за първи път през септември.

Този месец TotalEnergies обяви инвестиции за 10 млрд. долара в нови офшорни проекти и разширяване на съществуващите си газови активи на сушата. През август американският петролен предприемач Харолд Хам представи многомилиардна програма за сондажи във Вака Муерта.

Американските рафинерии работят на пълен капацитет на фона на глобалния недостиг на горива

„Рафинирай, бейби, рафинирай“: Новата мантра на енергийните гиганти в САЩ

Chevron също разширява присъствието си. Само за три години компанията е увеличила добива в находището El Trapial от 5000 до 40 000 барела петролен еквивалент дневно. През следващото десетилетие планира да инвестира 13,8 млрд. долара там и да утрои производството си в Аржентина.

Миналия месец Експортно-импортната банка на САЩ обяви финансиране за 7 млрд. долара в подкрепа на енергийния сектор и добива на критични минерали в страната.

Венецуела отново привлича големите петролни компании

САЩ насърчават и връщането на международните петролни компании във Венецуела. След залавянето на бившия лидер Николас Мадуро през януари Вашингтон призова сектора да вложи около 100 млрд. долара, за да възстанови производството до предишния му връх от около 3 млн. барела дневно.

От началото на годината венецуелският добив вече е нараснал с 10% до приблизително 1,2 млн. барела дневно.

Държавната петролна компания на Обединените арабски емирства ADNOC, Shell, BP и редица други компании са подписали предварителни споразумения с Каракас. Chevron е поела ангажимент за инвестиции от 7 млрд. долара за пет години, с които планира да увеличи производството си повече от два пъти до около 600 000 барела дневно.

Разговорите между Иран и страните от Персийския залив за Ормузкия проток зациклиха, а срещата в Оман беше отложена

Тръмп: САЩ може да запазят иранския петрол както във Венецуела

Канада печели от търсенето на по-сигурни доставки

За инвеститорите, които търсят по-нисък политически риск, Канада се превръща в друг очевиден избор, пише FT.

Страната е четвъртият по големина доставчик на суров петрол в света, а правителството на премиера Марк Карни иска да я превърне в „енергийна суперсила“.

Близо четири от всеки пет институционални инвеститори, анкетирани от ATB Cormark Capital Markets, заявяват, че ограниченията върху износа на петрол и втечнен природен газ (LNG) от Близкия изток са увеличили интереса им към канадски енергийни компании.

Миналия месец консорциум, воден от Shell, обяви инвестиция за над 20 млрд. долара за удвояване на капацитета на LNG Canada на западното крайбрежие на Британска Колумбия. След разширението терминалът ще може да изнася до 28 млн. тона втечнен природен газ годишно.

Според проучването войната увеличава и вероятността зелена светлина да получат още два големи проекта: Ksi Lisims LNG и нов петролопровод от Алберта до западното крайбрежие с капацитет до 1 млн. барела дневно, насочен основно към азиатските пазари.

Социологическите проучвания показват, че мнозинството от жителите на богатата на петрол провинция подкрепят оставането в страната, но икономическото недоволство продължава да подхранва стремежа към независимост

Алберта гласува за отделяне от Канада. Сепаратисткото движение едва ли ще отслабне дори при поражение

И американският шистов добив отново ускорява

В САЩ изследователите на Wood Mackenzie очакват продължителният конфликт с Иран да ускори ръста на шистовото производство.

До декември 2027 г. добивът от шистови находища може да достигне около 11,8 млн. барела дневно, приблизително 1 млн. барела повече от нивото преди началото на войната.

Така продължителното напрежение в Близкия изток започва да променя както маршрутите на енергийните доставки, така и посоката на инвестициите. Все повече капитал се насочва към държави, в които географското положение се превръща в почти толкова важно предимство, колкото и размерът на находищата.

Както обобщава Паркър от Rystad Energy, в новата енергийна среда географията вече може да бъде също толкова важна, колкото геологията.