За първи път астрономи са идентифицирали звезда, която би изглеждала зелена за човешкото око. Откритието е резултат от ново изследване на т.нар. бели джуджета – изключително плътни останки от звезди като Слънцето, достигнали края на жизнения си цикъл.

Изследването е публикувано на 15 октомври в научното списание RAS Techniques and Instruments под заглавието Any colour you like: the diverse chromaticities of white dwarfs.

При повечето звезди цветът зависи основно от температурата. По-хладните изглеждат оранжеви, по-горещите са бели, а най-горещите придобиват синкав оттенък. Новото изследване обаче показва, че някои бели джуджета могат да нарушават това правило и да излъчват светлина в далеч по-необичайни цветове.

„Цветовете на обикновените звезди са ограничени основно до оранжево, бяло и синьо“, обяснява пред CNN водещият автор на изследването Марк Холандс, астрофизик от Университета на Уоруик във Великобритания.

По думите му повечето бели джуджета следват същия принцип. При някои от тях обаче физичните условия във външните слоеве са толкова необичайни, че значително променят спектъра на излъчваната светлина.

Как една звезда може да изглежда зелена?

Причината се крие във взаимодействието между хелия в атмосферата на белите джуджета и малки количества други химични елементи. Тяхното присъствие може да промени начина, по който звездата поглъща и излъчва светлина.

При зеленото бяло джудже, известно като WD J1330+6435, учените са установили наличието на калций, натрий и литий. В условията на изключително висока плътност натрият поглъща голяма част от оранжевата светлина, в резултат на което звездата би изглеждала зелена за човешкото око.

Тези елементи могат да разкрият и част от историята на звездата. Желязо, магнезий и натрий например се срещат в скалисти небесни тела. Присъствието им в атмосферата на бяло джудже може да е доказателство за съществуването на планетна система около него в миналото.

Според Холандс, когато астероид или друго подобно тяло се приближи прекалено много до бялото джудже, силната му гравитация може да го разруши. Получените прах и отломки постепенно попадат върху звездата и се смесват с външните ѝ слоеве. Това дава възможност на астрономите да изследват химичния състав на унищожените небесни тела и да научат повече за формирането на планетите.

„Бялото джудже разгражда планетите, а ние можем да видим какво е имало вътре в тях – какво е било съотношението между различните елементи“, обяснява Адам Бургасер, професор по астрономия и астрофизика в Калифорнийския университет в Сан Диего.

Той сравнява процеса с разследване на местопрестъпление, при което учените възстановяват историята на планетата въз основа на останалите след нея доказателства.

В рамките на изследването Холандс анализира спектралните данни на 151 известни бели джуджета, разположени на разстояние до 65 светлинни години от Земята.

Сред разгледаните обекти има и други необичайни звезди, включително една с наситен розов оттенък.

University of Warwick

Тя е известна като WD J1011+2845 и се намира на около 48 светлинни години от Земята. Цветът ѝ се дължи на висока концентрация на въглеродни молекули в атмосферата, които променят спектъра на излъчваната светлина. По думите на Холандс оттенъкът наподобява този на сьомга.

Нито една от тези звезди не може да бъде наблюдавана от Земята като ясно различим цветен диск. Затова изследователите изчисляват как биха изглеждали за човешкото око въз основа на техните спектри.

Спектърът представлява своеобразен светлинен отпечатък, който се получава, когато светлината се раздели на съставните си дължини на вълната – подобно на начина, по който призмата разделя слънчевата светлина в цветовете на дъгата.

Защо откритието е важно?

Въпреки че наблюденията върху зелената звезда се основават на вече съществуващи данни, изследването предлага нов начин за разглеждане и класифициране на белите джуджета.

„Преходът от спектъра на една звезда към това, което би видяло човешкото око, е интересно пресичане между физиката и биологията“, коментира пред CNN Агнес Ким, астрофизик и професор по физика в Penn State Scranton, която не е участвала в проучването.

Според нея е особено любопитно, че някои от тези звезди биха изглеждали зелени, а други – розови, ако човек можеше да ги наблюдава достатъчно отблизо.

Бургасер допълва, че класифицирането на звездите според температурата, химичния състав и цвета им може да помогне на учените да установят връзки между различните обекти и да разберат по-добре процесите, които протичат в атмосферите им.

Холандс планира да продължи работата си с нови спектрални данни. Очаква се предстоящи астрономически проучвания да увеличат десетократно броя на белите джуджета, за които учените разполагат с подобна информация.

„Може би, ако имаме късмет, ще преминем от едно или две зелени бели джуджета към 10 или 20“, казва той.