Пет изоставени бебета орангутани в Индия разкриват мащабите на незаконната търговия с диви животни
Разследване на CNN проследява вероятния път на петте малки орангутана от Индонезия до Индия и разкрива как международни престъпни мрежи печелят от трафика на застрашени видове чрез бракониерство, контрабанда и продажби в социалните мрежи
,fit(1001:538)&format=webp)
Пет бебета орангутани, сгушени едно до друго и видимо уплашени, са открити сред растителността в гора в източната част на Индия. Те обаче не приличат на нито едно от животните, обитаващи този район. Около тях бързо се събират близо 1000 местни жители, които сигнализират на горските власти.
Пристигналите служители са изненадани от необичайната находка, тъй като откритите животни са орангутани – едни от най-интелигентните човекоподобни маймуни в света, които са критично застрашени от изчезване.
Естествените местообитания на тези примати се намират в тропическите гори на Борнео и Суматра, на хиляди километри от Индия. Петте животни, всички на възраст под 18 месеца, са били отделени от майките си и изоставени в гора в щата Одиша.
Случаят предизвиква значителен обществен интерес в Индия, а за природозащитниците е поредното доказателство за мащабите на международната незаконна търговия с диви животни, чиято стойност се оценява на 20 млрд. долара.
В свое разследване CNN проследява вероятния път на орангутаните от Индонезия до Индия, като разговаря с търговци на диви животни, изследователи, природозащитници и бивш контрабандист. Събраните свидетелства разкриват сложна мрежа, в която застрашени видове се превръщат в доходоносна стока, а търсенето на екзотични домашни любимци поддържа този бизнес.
Според властите в Индонезия наличните доказателства сочат, че петте орангутана вероятно произхождат от остров Суматра.
Историята на тези животни вероятно започва с убийството на техните майки, разказва CNN. Орангутаните са сред приматите, които полагат най-продължителни грижи за потомството си. Малките остават с майките си до девет години, през които се учат да намират храна, да се придвижват сред дърветата и да избягват опасностите в природата.
Тази силна връзка обаче ги превръща в особено уязвими мишени за бракониерите. Майките рядко се отделят от малките си и обикновено ги защитават до последно.
„Ако намерите едно бебе орангутан, това означава, че майка му е загинала“, обяснява пред CNN Бинур Д. Найбахо, директор в природозащитната организация Orangutan Information Centre, базирана в Северна Суматра.
По думите му местните жители понякога получават до 15 млн. индонезийски рупии, приблизително 846 долара, за залавянето на малък орангутан. Впоследствие животното се предава на посредници, които го препродават на черния пазар.
Лионел Ашемин, ръководител на програмата за борба с престъпленията срещу дивата природа в Международния фонд за защита на животните (IFAW), смята, че петте открити орангутана почти сигурно са уловени в дивата природа. Той обяснява, че осигуряването на пет малки на приблизително еднаква възраст чрез законно развъждане би изисквало години координирана работа, подходящи условия и поне 20 възрастни женски животни.
Според експертите транспортирането им от Индонезия до Индия вероятно е продължило между една и три седмици. През това време те може да са били подложени на глад, обезводняване и силен стрес. При откриването им почти не проявявали интерес към катеренето по дърветата, което е необичайно за вид, прекарващ по-голямата част от живота си сред короните им.
Свидетелствата, събрани от CNN, показват колко тежки могат да бъдат условията при подобен транспорт.
Природозащитната организация Jakarta Animal Aid Network (JAAN) е откривала малки орангутани, скрити под банани и багаж в пътнически автобус в Южна Суматра. Животните били на възраст под една година, силно изплашени и в лошо физическо състояние.
Съоснователката на организацията Фемке ден Хаас посочва, че травмите от подобни преживявания могат да продължат с години, а някои животни никога не се възстановяват напълно.
Незаконната търговия с диви животни функционира чрез мрежа от бракониери, посредници, превозвачи и продавачи, които действат в различни държави. По време на разследването си CNN разговаря с бивш трафикант от Индонезия, представен с псевдонима Буди, който години наред е продавал екзотични животни, включително гибони, комодски варани, диви котки и птици.
Първоначално той колекционирал животни като хоби, но около 2012 г. осъзнал, че може да печели от препродажбата им.
„Лесни пари. Даваш ми парите, аз ти давам животните и сделката приключва“, разказва той пред CNN.
По думите му веднъж получил предложение да закупи орангутан за 30 млн. рупии, приблизително 1668 долара, който след това можел да препродаде на международния пазар за около десет пъти по-висока цена. Той обаче отказал, тъй като поддържането на орангутаните живи по време на трафика е особено трудно.
Буди описва организация, при която всеки участник изпълнява определена задача. Бракониерите залавят животните, посредниците ги изкупуват, превозвачите организират транспортирането им, а специализирани продавачи намират купувачи.
Участниците често не се познават лично, което затруднява разкриването на цялата мрежа. Социалните платформи също играят важна роля в този бизнес. Буди признава, че е извършвал голяма част от продажбите си онлайн.
Той прекратява незаконната си дейност през 2019 г. и понастоящем сътрудничи като информатор на неправителствена организация, занимаваща се с престъпления срещу дивата природа.
Въпреки затягането на законодателството проблемът продължава да съществува. През 2024 г. Индонезия увеличава наказанията за незаконна търговия със защитени животни, като глобите могат да достигнат 5 млрд. рупии, приблизително 280 000 долара, а присъдите – 15 години затвор.
Според Буди обаче сравнително слабият контрол и недостатъчно ефективното прилагане на закона позволяват на част от трафикантите да се върнат към престъпната дейност след изтърпяване на наказанията си.
Как животните достигат до Индия?
Експертите, с които CNN разговаря, смятат, че пътят на петте орангутана вероятно е започнал в индонезийската провинция Ачех, в северната част на Суматра. Оттам животните може да са били транспортирани с малки рибарски лодки до Тайланд, който е сред основните центрове за незаконна търговия с диви животни в региона.
Следващият етап вероятно е преминал през Мианмар, откъдето животните може да са били прехвърлени през сухопътната граница с Индия.
Продължаващият граждански конфликт в Мианмар е променил традиционните контрабандни маршрути. Блокираните и строго контролираните пътища принуждават престъпните групи да използват второстепенни трасета и отдалечени горски райони, което допълнително затруднява проследяването им.
Специалисти от Wildlife Trust of India определят североизточните индийски щати Манипур и Мизорам като основни входни точки за този трафик. Данните на организацията сочат 23 случая на конфискации, свързани с незаконна търговия с диви животни в региона между 2015 и 2026 г.
Най-често изземваните животни и продукти са панголини, техните люспи и живи екзотични бозайници, включително примати.
Експертите посочват, че е възможно орангутаните да са преминали и през Бангладеш. Точният им маршрут остава неизвестен, но разследването на CNN показва как престъпните мрежи използват международните граници и посредници, за да прикриват произхода на животните и самоличността на участниците.
Докато контрабандните маршрути остават скрити, рекламите на незаконно продавани животни често са публично достъпни. Разследването на CNN установява, че във Facebook групи се предлагат различни примати, включително застрашени видове като гибони и бавни лорита.
Снимки и видеоклипове показват животните в клетки, на каишки или облечени в дрехи, а понякога и в прегръдките на деца, за да бъдат представени като подходящи домашни любимци.
Журналисти от CNN се свързват с няколко продавачи, които твърдят, че могат да организират международна доставка чрез обичайни куриерски и транспортни услуги.
Един от предполагаемите трафиканти в Индонезия уверява репортерите, че може да изпрати малка маймуна до Мумбай в рамките на няколко часа, без да възникнат проблеми с митническите власти. Друг продавач открито признава, че предлаганото животно е незаконно, когато е попитан дали са необходими документи за транспортирането му.
Meta, собственикът на Facebook, забранява съдържание, свързано с покупка, продажба или размяна на застрашени видове и части от тях. Компанията заявява пред CNN, че ще поиска проверка на посочените групи.
Куриерската компания J&T, спомената от някои от продавачите, не е отговорила на запитването на медията за коментар. На официалния ѝ сайт е посочено, че транспортирането на живи и мъртви животни е забранено.
Какво предстои за петте орангутана?
След откриването им в Одиша животните са транспортирани на близо 400 километра до зоопарка „Нанданканан“, където остават под карантина и постоянни ветеринарни грижи.
Служителите следят здравословното им състояние, а за да се чувстват по-спокойни, малките са получили плюшени играчки във формата на орангутани.
Latest quarantine views of the rescued orangutans at Nandankanan Zoological Park, Bhubaneswar. Nandankanan is providing regular updates on them. https://t.co/L0iEwzutpK
— Manas Muduli (@manas_muduli) September 15, 2026
По-големите вече започват да се катерят и люлеят, докато по-малките продължават да търсят близост помежду си. Междувременно индийските власти разследват обстоятелствата около изоставянето им.
Кадри от охранителни камери в крайбрежния град Дига, в щата Западен Бенгал, показват предполагаемо прехвърляне на товар между два автомобила. Разследващите проверяват дали някое от превозните средства е използвано за транспортирането на животните.
Някои експерти смятат, че Индия е била крайната дестинация, а не междинна спирка. Съществуват предположения, че орангутаните са били предназначени за частна колекция или зоопарк без необходимия лиценз.
Индонезийските власти планират да изпратят делегация в Индия за провеждане на ДНК и морфологични изследвания с цел установяване на произхода на животните и подпомагане на евентуалното им връщане.
Всички видове орангутани са класифицирани като критично застрашени от изчезване. По данни на Световния фонд за природата (WWF) в дивата природа са останали приблизително 104 000 борнейски, 13 000 суматрански и едва 800 тапанулски орангутана.
Обезлесяването, загубата на естествени местообитания и бракониерството продължават да застрашават оцеляването им, въпреки че международната търговия със суматрански орангутани е забранена съгласно Конвенцията CITES.
За петте спасени животни непосредствената опасност вече е отминала, но възстановяването им ще изисква продължителни грижи. Необходимо е те постепенно да усвоят уменията за оцеляване, които в естествената си среда биха придобили от своите майки.
За служителите, които се грижат за тях, случаят има и по-широко значение. Той показва мащабите на престъпна индустрия, в която едни от най-застрашените животни на планетата се превръщат в стока, а печалбата често се поставя над тяхното оцеляване.
&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)