„Петно върху Норвегия“: Тръмп избухна с критика, след като отново се размина с Нобеловата награда за мир
„Ние няма да забравим това, Норвегия“, написа той след като наградата беше връчена на бивш съдия в Международния наказателен съд. Часове по-късно Белият дом наложи санкции на съда със заплаха, че „ще парализираме способността му да функционира“
,fit(1001:538)&format=webp)
Президентът на САЩ Доналд Тръмп отново изрази недоволството си от факта, че не е получил Нобеловата награда за мир, като определи това решение като позорно и неудобно, оставило петно върху Норвегия – страната, в която се намира Нобеловият комитет.
Тръмп направи коментара си часове след като комитетът присъди тазгодишната награда на Нави Пилей, бивш съдия в Международния наказателен съд, ръководила изготвянето на доклад на ООН, в който се стига до заключението, че Израел е извършил геноцид в Газа, съобщава Reuters.
На предизборен митинг в Сиракуза, Ню Йорк, Тръмп нарича Нави Пилей „загадъчна личност“:
Никога не съм чувал за този човек. Никой не е чувал.
Всяка година откакто е президент Тръмп изразява разочарование от факта, че не е спечелил наградата.
„Това е неизличимо петно върху Норвегия и върху онези хора, които взеха такова позорно и срамно решение“, допълва той.
Президентът изброява редица конфликти, в разрешаването на които, според него, е имал роля, и заявява, че е помогнал да се предотврати избухването на война между Северна и Южна Корея, Япония и Северна Корея, както и между Китай и Тайван, без да предостави доказателства.
„Нобеловата награда за мир е завинаги дискредитирана от шепа радикални идеолози, които са против демокрацията и са врагове на цивилизацията. И ние няма да забравим това, Норвегия“, допълва той.
Часове по-късно администрацията на Белия дом наложи санкции срещу Международния наказателен съд, който осъди този ход като „нападение срещу върховенството на закона и срещу основите на международния правен ред“ и призова 125-те държави-членки да предприемат действия в негова защита.
„Съдът не може да съществува самостоятелно. Сега съдбата му е в ръцете и на държавите, които са го създали. Става дума не само за защита на една институция, а за запазване на международния ред, основан на върховенството на закона. Историята ще съди този момент.“
Администрацията на Тръмп отдавна е враждебно настроена към съда, основан през 2002 г. с цел преследване на военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, и вече е налагала санкции срещу неговите прокурори и съдии.
Мярката от петък отива много по-далеч, като потенциално налага санкции на компании, които предоставят услуги на самия съд, безпрецедентна атака срещу институция, основана на международен договор. САЩ първоначално подписват Римския статут, с който е създаден съдът, но никога не го ратифицират.
„Президентът Тръмп никога няма да позволи на Международния наказателен съд да преследва американци“, заявява държавният секретар Марко Рубио.
„Ето защо САЩ налагат санкции на Международния наказателен съд. Ще забраним операциите с този нелегитимен съд, като прекъснем достъпа му до ресурси и парализираме способността му да функционира“.
Министерството на финансите на САЩ обяви санкциите с първоначален гратисен период от шест месеца, както и други изключения, които ще позволят определени финансови операции в телекомуникациите, софтуера, изплащането на пенсии. Рубио заявява, че санкциите са структурирани така, че да дадат на съда и на държавите-членки възможност да отговорят на опасенията на САЩ, и ще бъдат коригирани, ако тези изисквания не се изпълнят.
Вашингтон се обяви срещу съдебната институция заради издадените заповеди за арест на израелски длъжностни лица, включително премиера Бенямин Нетаняху, и заради разследване действията на американски войници в Афганистан, което според съда е „отложено“.
Освен срещу Нетаняху, съдът е поискал ареста на фигури от „Хамас“. Сред останалите лица с издадени заповеди за арест, са руският президент Владимир Путин, бившият президент на Судан Омар ал-Башир и бившият либийски лидер Муамар Кадафи. Обвиненията срещу кенийския президент Уилям Руто и бившия кенийски президент Ухуру Кениата бяха оттеглени.
В изявлението си Марко Рубио цитира призиви от външни експерти Международният наказателен съд да повдигне обвинения срещу американски военнослужещи, гранични патрулни агенти и избрани лидери. Стъпки в тази посока не са предприети.
Комисарят по външната политика на ЕС Кая Калас заяви в социалните медии, че шестмесечният период „предлага възможност за диалог“, но добави, че блокът „разполага с възможности да гарантира, че Международният наказателен съд може да продължи своята жизненоважна работа“.
Белгийският външен министър призова за активиране на блокиращия статут на ЕС, за да се защити съдът.
Въпреки призивите на САЩ страните да напуснат съда, той получи силна подкрепа от повечето държави-членки, сред които са всички страни от ЕС и всички членове на НАТО, с изключение на САЩ и Турция. Седалището му се намира в Нидерландия, която е членка на ЕС и НАТО.
Нобеловата награда, присъдена няколко часа по-рано, беше изрично описана от Комитета по наградите като жест на подкрепа за подобни трибунали в момент, когато „съдиите и институциите на международното право са обект на политически атаки“. „Международна правна система, в която военните престъпници носят отговорност, а жертвите на злоупотреби виждат, че правосъдието е възтържествувало, е предпоставка за мирен свят“, заявява Комитетът по наградите.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)