За много творци изкуственият интелект вече не е просто инструмент, който променя начина им на работа. Той се превръща в заплаха за професионалното им бъдеще, а сътрудничеството с технологичните компании, които го разработват, все по-често поражда етични спорове.

В подобна ситуация попада американската дизайнерка Джесика Хише, след като приема поръчка от Meta за създаването на логото на Muse, новия AI асистент на компанията.

Хише, която живее и работи в района на Сан Франциско, признава, че е очаквала решението ѝ да предизвика недоволство. Реакцията обаче се оказва далеч по-сериозна, отколкото е предполагала.

„Изкуственият интелект е изключително чувствителна тема, както и самата Meta“, обяснява тя в интервю за WIRED.

Дизайнерката разказва, че е приела проекта по финансови причини. Освен работата си с корпоративни клиенти, тя управлява два магазина за изкуство и канцеларски материали в Оукланд, Калифорния, които до голяма степен разчитат на приходите от дизайнерските ѝ поръчки.

Когато съобщава за сътрудничеството си с Meta в своя бюлетин, Хише избира показателното заглавие „Нова работа! (Не ми се сърдете)“.

В публикацията тя представя проекта като интересно професионално предизвикателство, но признава, че е наясно с противоречивото отношение към технологичния гигант и изкуствения интелект.

Скоро след това новината се разпространява в социалната мрежа Threads, където десетки дизайнери започват да я обвиняват, че е направила компромис с принципите си заради заплащането.

Някои от критиките са особено остри. Един потребител определя решението ѝ като отвратително и заявява, че въпросът не е финансов, а етичен. Друг сравнява работата за подобна компания със сътрудничество с престъпна организация. Част от потребителите дори публикуват снимки на дома ѝ и започват да спекулират с финансовото ѝ състояние.

За Хише реакцията повдига въпрос, който надхвърля конкретния проект: защо наемането на независим дизайнер от технологична компания предизвиква толкова силно недоволство, след като алтернативата би могла да бъде използването на генеративен AI?

Треска за агенти: Пазарът на лични асистенти се разгорещява, но сметката плаща клиентът

Колко струва да създадеш лого за Meta?

Пред WIRED Хише разказва, че през последните две години поръчките от клиенти са намалели значително, докато разходите за поддържане на магазините ѝ остават високи.

По думите ѝ двата обекта са донесли общо около 10 000 долара печалба през предходната година, сума, която не е достатъчна, за да осигури финансова стабилност на бизнеса.

Дизайнерката обяснява, че често разполага със средства, достатъчни само за следващите две до четири изплащания на заплати. Освен това е инвестирала 100 000 долара в Studioworks, платформа за административно управление, насочена към творчески професионалисти, и още 30 000 долара в Drawling, детско арт пространство в Оукланд, където се провеждат занимания и обучения.

В бизнеса работят четирима души, включително Хише, майка ѝ и двама служители в магазините. Именно необходимостта да покрива текущите разходи я мотивира да приеме предложението на Meta.

За първоначалната работа по символа на Muse тя получава около 12 500 долара. Сумата е за интензивен двудневен проект, в рамките на който разработва 32 варианта на буквата M.

Хише признава, че заплащането е много добро за толкова кратък период, но подчертава, че не е достатъчно, за да реши трайно финансовите ѝ проблеми.

Самата поръчка е сравнително конкретна. Екипът на Meta вече е разработил първоначална версия на символа, но се нуждае от специалист, който да усъвършенства формата и типографията.

Хише има опит именно в обновяването на визуалната идентичност на утвърдени марки. Сред предишните ѝ проекти са Squier, марка на Fender, производителят на сладолед Jeni's и списанието Southern Living.

При Muse задачата ѝ е да направи символа по-изразителен и разпознаваем, без да променя изцяло първоначалната концепция.

Работата върху буквата M отнема два дни, а разработването на останалата част от логотипа продължава още две седмици.

Новата стратегия на Зъкърбърг: Ще се докаже ли подходът на Meta за AI устройствата?

Лого, което трябва да изглежда по-човешко

Задачата на Хише не се ограничава до обикновена корекция на буквата M. Целта е Muse да получи визуална идентичност, която представя продукта като достъпен и креативен.

Първоначалният дизайн на Meta използва линия с еднаква дебелина, което според дизайнерката придава на символа прекалено механичен вид. Затова тя променя пропорциите и извивките, като прави фини корекции в местата, където линиите се пресичат или съединяват.

Основното изискване на компанията е логото да носи усещане за вдъхновение и творчество, а не да напомня за студена, строго инженерна технология.

Екипът иска и визуалната идентичност на Muse да бъде свързана с познатия символ на Meta, наподобяващ знака за безкрайност.

Александър Уанг, ръководител на подразделението за изкуствен интелект на Meta, също коментира публично дизайна. Той отбелязва с чувство за хумор, че се радва, че символът не предизвиква нежелани анатомични асоциации, каквито според него имат логата на някои конкуренти.

Хише предполага, че това е било сред съображенията на вътрешния екип, макар подобно изискване да не е било изрично поставяно пред нея.

////

Когато финансовите аргументи не са достатъчни

След разпространението на новината в Threads дизайнерката се опитва да обясни решението си и финансовата ситуация, в която се намира.

Първоначално тя вярва, че откритият разговор може да успокои критиките, тъй като в миналото този подход ѝ е помагал да разрешава недоразумения в социалните мрежи.

Този път обаче обясненията ѝ водят до нови обвинения.

В един от коментарите си Хише посочва, че се надява благодарение на поръчката от Meta да избегне натрупването на 50 000 долара дълг по кредитни карти през празничния сезон.

Сумата е свързана със закупуването на стоки за магазините ѝ, но някои потребители тълкуват изказването като доказателство за прекомерни лични разходи. Така дискусията постепенно се измества от етичните аспекти на сътрудничеството с Meta към финансовото ѝ състояние.

Хише споделя пред WIRED, че мащабът на негативната реакция я е засегнал сериозно. След първоначалните опити да отговори на критиките тя прекарва два дни в леглото, плачейки.

Особено болезнено за нея е усещането, че годините, през които е споделяла безплатни образователни ресурси и е подкрепяла други творци, внезапно са изгубили значение за част от общността.

Въпреки преживяното дизайнерката не съжалява напълно, че е приела проекта. Тя продължава да смята, че технологичните компании трябва да бъдат насърчавани да възлагат творчески задачи на независими специалисти, вместо автоматично да се обръщат към генеративния изкуствен интелект.

Хише подчертава, че при създаването на логото не е използвала генеративен AI.

OpenAI атакува новия пазар на персонални асистенти с Dots

Защо дизайнерите се страхуват от изкуствения интелект?

Случаят с Хише показва колко дълбоко е разделението в творческите индустрии по отношение на генеративния AI.

Самата тя признава, че опасенията на дизайнерите са основателни, особено когато става дума за комерсиалното изкуство, което осигурява доходите на много независими творци.

Според нея често повтаряното твърдение, че навлизането на AI ще направи човешкото творчество по-ценно, не отчита спецификите на пазара на дизайнерски услуги.

Докато произведенията на изобразителното изкуство могат да придобият по-висока стойност заради своята уникалност, корпоративните клиенти обикновено търсят конкретен резултат в рамките на определен бюджет. Ако подобни задачи бъдат автоматизирани, това създава риск за приходите на професионалистите, които досега са ги изпълнявали.

Отношението на Хише към технологията също се е променяло през годините.

Тя разказва, че първоначално е била категорично против изкуствения интелект, включително в разговорите със съпруга си, който е работил в тази област и е гледал по-оптимистично на развитието ѝ.

Постепенно обаче дизайнерката започва да прави разграничение между различните приложения на AI.

Днес използва технологията за административни задачи, програмиране и разработване на уебсайтове, но не и за създаване на художествено съдържание.

Според нея проблемът възниква, когато изкуственият интелект започне да замества хората в дейности, изискващи творчество и професионална преценка.

Хише остава критична и към начина, по който някои AI модели са обучавани върху произведения, защитени с авторски права. Тя смята, че нейни книги вероятно са били включени в подобни набори от данни без разрешение и очаква да може да се възползва от споразумението по съдебния спор с Anthropic.

Това обаче не означава, че според нея всяко сътрудничество с технологичните компании трябва да бъде отхвърляно.

Именно тук се крие основното противоречие в историята. Meta възлага работата на човек и заплаща за професионалните му умения, но самият факт, че проектът е свързан с AI продукт, се оказва достатъчен, за да предизвика обвинения в предателство към творческата общност.