Европейските политици от целия спектър се обединяват около по-твърд подход към отношенията с Китай, който излиза извън рамките на търговските мерки.

Доклад относно двустранните отношения представя Китай не само като икономически, но и като геополитически противник, който подкопава европейската сигурност. Европейският парламент ще гласува документа в сряда в навечерието на посещението на комисаря по търговията Марош Шефчович в Пекин в четвъртък, където той ще се срещне с китайския министър на търговията Ван Вентао, съобщава Politico.

„Искам той да отиде там с възможно най-силния мандат от тази зала. Европа разполага с икономическа мощ. Време е да я използваме“, казва Хилде Ваутманс, автор на доклада.

Тези изказвания са в духа на изявленията на германския канцлер Фридрих Мерц и френския президент Еманюел Макрон в съвместно писмо по-рано тази седмица, в което те призовават ЕК да получи повече правомощия да ограничава или дори да прекъсва вноса от държави, които създават „сериозни и систематични нарушения“ в ЕС.

Докато някои евродепутати приветстват съвместния френско-германски подход като доказателство за единна позиция, полският евродепутат Мариуш Камински от Европейските консерватори и реформисти заявява, че създаването на „прагматични икономически връзки е не само цинично, но и безотговорно или глупаво“. Китай е „комунистическа диктатура, която представлява заплаха за свободния свят“, допълва той.

Според много други европейски депутати прагматичното справяне с китайския свръхкапацитет не е достатъчно. ЕК трябва да се заеме с нарастващите нарушения на правата на човека в Китай, ескалациите в Тайванския пролив и ролята на страната във войната в Украйна, заявяват те.

„Трябва да признаем, че Китай се държи по начин, който застрашава нашите интереси. Не само в търговията, но и в областта на сигурността и отбраната“, казва испанският евродепутат Николас Паскуал де ла Парте от ЕНП. „Положението с правата на човека не се е подобрило, но през последните години то изчезна от дневния ни ред“, допълва той.

Законодателите осъждат и отношението на Пекин към уйгурското малцинство в Синцзян, което Китай систематично е настанявал в лагери и затвори, и е преследвал. В резолюция от 2024 г. ЕП не определи тези действия като геноцид, но заяви, че те представляват „престъпления срещу човечеството“.

Депутатът Михаел Галер от ЕНП и други негови колеги осъждат нахлуването на Пекин на остров Тайван, който Китай претендира като своя територия. Ролята на Китай в подкрепата на руската икономика, докато тя воюва срещу Украйна, също получава значително внимание.

Въпреки различията по отделни въпроси, евродепутатите изтъкват неравноправните отношения на ЕС с Китай, знак, който може да бъде счетен за доказателство, че Блокът се приближава към единна позиция спрямо страната.

„Това вече не е позицията на Европейския парламент или на една политическа група. Все повече се признава, че Европа се нуждае от по-съгласувана политика спрямо Китай: отворена към диалог и сътрудничество, но и много по-решителна да защитава интересите си, когато това е необходимо“, допълва докладчикът Хилде Ваутманс.