Столиците в Европейския съюз дискретно се подготвят за начина, по който блокът трябва да реагира при мащабна хибридна атака с човешки жертви – сценарий, който все по-често се разглежда като възможен, посочват пред POLITICO представители на ЕС. 

Подготовката обаче разкрива разногласия докъде трябва да се простира ролята на блока в сферата на сигурността и дали действията му не дублират тези на НАТО.

През последните седмици посланиците на всичките 27 държави членки обсъждат подобен кризисен сценарий в „ограничен формат“ – без телефони и сътрудници. Разговорите са станали по-интензивни след откриването през август на дрон с експлозиви на летището в Лайпциг, разказват източници. 

ЕС разглежда подобни сценарии от години и вече разполага с т.нар. „инструментариум за противодействие на хибридни заплахи“, предназначен да координира реакциите при кибератаки, намеса в избори и саботажи. Последните разговори обаче са насочени към опасността от значително по-тежки нападения с голям брой жертви. Изглежда срещата на посланиците на ЕС миналата сряда е била посветена именно на такива примери.

След началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна ЕС твърди, че Москва е засилила кампанията си от кибератаки, саботажи и други тайни операции на територията на блока.

„Демокрациите в Европа са изправени пред все повече заплахи“, коментира пред POLITICO европейският комисар по правосъдието Майкъл Макграт. „Укрепваме способността си да предвиждаме и откриваме заплахи, подобряваме системите за ранно предупреждение и се стремим да гарантираме, че Европа може да реагира бързо и колективно, когато устойчивостта на нашите демокрации бъде поставена на изпитание.“

Над 100 търговски кораба са били поразени в Черно и Азовско море през последните две години, а потъването на ALFA WATAN поставя и риск от замърсяване

Експерти: Черно море вече е рискова зона, сравнима с Ормузкия проток. Войната ще става все по-тежка

Дискусиите между дипломати и министри от ЕС са съсредоточени върху възможността за изпращане на екипи за спешно реагиране, осигуряването на европейски средства за засегнатата държава и начина, по който ръководителите на институциите на блока трябва да комуникират при подобна криза.

„Трябва да бъдем подготвени за нещо сериозно“, предупреждава високопоставен европейски дипломат. „За съжаление, Лайпциг ни показа, че много тежък инцидент, при който има множество жертви, не е изключен.“

„Много объркващо“

ЕС е изправен пред почти ежедневни съобщения за т.нар. хибридни атаки – понятие, използвано от ЕС и НАТО за подривни действия, които остават под прага на пряк военен акт. Във вторник няколко моряци бяха обявени за изчезнали, след като корабът им беше потопен от дронове в Черно море, съобщиха българските власти.

Случаят идва след инцидента на летището в Лайпциг, подозрителен пожар в полска наземна станция, обслужваща комуникациите на Starlink, както и заговор за поставяне на запалителни устройства в транспортни центрове в ЕС и Великобритания. Към тях се прибавят и редовните нарушения на въздушното пространство.

„Съвсем очевидно е, че когато Русия използва все по-смъртоносни средства, за да изпитва нашата готовност и решимост да предприемем ответни мерки, в определен момент ще има жертви“, смята Тейя Тийликайнен, директор на Европейския център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи. „Рано или късно, умишлено или не, това се случва.“

Ако при предполагаема атака загинат няколко граждани на държави от ЕС или НАТО, натискът върху двете организации да предприемат действия ще бъде огромен. Един дипломат от Алианса признава, че съществуват сериозни опасения в даден момент да бъде отнет животът на гражданин на съюзническа държава, което рязко би увеличило очакванията за ответна реакция.

Разговорите на равнище ЕС обаче предизвикват недоволство сред някои столици, според които блокът излиза извън рамките на ролята си в областта на сигурността и рискува да дублира основни функции на НАТО – трансатлантическия алианс, който е в основата на европейската сигурност от осем десетилетия.

„Това рискува да създаде сериозно объркване за хората, които вземат решения на всички равнища“, отбелязва Оана Лунджеску, старши сътрудник в Кралския институт на обединените служби (RUSI) и бивш говорител на НАТО. „Ако има объркване или дублиране, процесът на вземане на решения може да се забави, а това има последствия, защото времето винаги е от решаващо значение.“

Друг проблем е липсата на достатъчно защитени комуникационни канали в ЕС и подозренията, че чувствителна информация, споделяна на срещите на посланиците, може да изтече. Опасенията се засилват и от твърденията, че бившият външен министър на Унгария е предавал съдържанието на разговори между европейските лидери на руския си колега. В резултат столиците предпочитат действително чувствителната информация да се обменя във форматите на НАТО.

Единият плавателен съд е потънал, екипажът му е в неизвестност. Българските власти потвърдиха, че става дума за атака, но не посочиха произхода на дроновете и кой стои зад нея

Радев потвърди атака с морски и въздушни дронове срещу два кораба. Кой е нападателят – не стана ясно

Припокриващи се механизми

Съпротивата срещу новите инициативи идва на фона на усилията на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да засили ролята на ЕС в областта на сигурността.

В последната си реч за състоянието на Съюза в Страсбург бившият германски министър на отбраната предложи „протокол за действие при извънредни ситуации в областта на сигурността“, който да подпомага координацията между държавите членки именно при сценарии като обсъждания в момента. Очаква се инициативата, заедно с идеята на Фон дер Лайен за създаване на „Европейски съвет за сигурност“, да бъде включена в ключова „Европейска стратегия за сигурност“, която трябва да бъде представена в началото на ноември.

Няколко представители на държавите членки обаче възразяват, че изграждането на тези механизми ще отнеме месеци и може да дублира вече съществуващи функции в ЕС. Други подчертават, че вместо да създава нови формати, които допълнително усложняват системата, блокът трябва да разчита в по-голяма степен на наличните инструменти за реакция при кризи.

Путин не се интересува

Създаден в рамките на Договора от Лисабон, механизмът IPCR позволява на държавата, която е ротационен председател на Съвета на ЕС, по искане на засегната страна да свиква извънредни срещи с участието на експерти от НАТО, ООН или други международни организации.

При мащабна хибридна атака засегнатата държава запазва основната отговорност да реши как да действа. След атентатите в Париж през 2015 г. Франция задейства член 42, параграф 7 от Договора за ЕС – единствения случай досега, в който клаузата за взаимопомощ е използвана. Лунджеску обаче отбелязва, че това е било „политическо решение“ на Париж и не е довело до мащабна взаимна помощ извън координацията между Франция и Белгия при разследването на терористичните атаки.

За да се избегне неяснота кой за какво отговаря при инцидент с множество жертви, Лунджеску предлага ясно разделение на задачите – НАТО да поеме обмена на разузнавателна информация и военното възпиране, а ЕС да се съсредоточи върху гражданската реакция.

Според Тийликайнен усилията на ЕС за координиране на отговора при хибридни атаки са полезни, но имат своите граници. По думите ѝ те „не могат да се сравняват с мерките за устойчивост на национално равнище“, какъвто е например финландският модел за „всеобхватна сигурност“.

Лунджеску подчертава и че Москва не прави разграничение между двете организации. „Честно казано, руският президент Владимир Путин не се интересува дали решенията се вземат в Корепер II или в Северноатлантическия съвет“, допълва тя, визирайки съответно формата на посланиците на ЕС и основния орган за вземане на решения в НАТО. „Москва не мисли по този начин.“