„Не сме във война, но всеки ден сме мишена“: Германия посочи Русия за атаката в Лайпциг

Германското правителство обвини Русия за атаката с дрон срещу летището в Лайпциг миналия месец, като определи случилото се като проява на „опасно поведение“ и част от системни и координирани усилия на Москва да „нанася сериозни щети“ чрез множество хибридни атаки. Информацията обобщава The Guardian.

Министърът на вътрешните работи Александер Добринд и външният министър Йохан Вадефул сложиха край на продължилите седмици спекулации и на досегашната предпазливост на правителството да посочи пряко Русия. На кратък, десетминутен брифинг в Берлин те заявиха, че всички данни сочат, че руската държава е предоставила необходимото ноу-хау и оборудване за планираната атака, а за извършването ѝ са били вербувани „агенти от ниско ниво“.

На 4 август на летище Лайпциг/Хале беше открит дрон, натоварен с експлозиви, в близост до украински товарен самолет „Антонов“, използван за транспортиране на оръжия за Украйна. Взривното устройство не се е задействало, но според властите е можело да причини катастрофа.

Вадефул заяви, че Русия ще бъде изправена пред пакет от наказателни мерки, като добави, че германското правителство вижда „необходимост от подходящи и необходими действия в тази ситуация“.

По думите му Берлин ще отговори „на тази хибридна атака в Лайпциг с пропорционални и премерени, но също толкова решителни действия“.

„Не сме във война, но всеки ден сме мишена на хибридна война“, заяви той.

„Опасното поведение на Руската федерация е част от опитите за дестабилизация, дезинформация, заплахи, саботаж и агресия“, добави Вадефул. По думите му Берлин съжалява за изключително лошото състояние, до което са стигнали отношенията му с Москва.

Европейският съюз изрази „пълна солидарност“ с Германия след атаката, а НАТО увери Берлин, че Алиансът ще защитава своите членове.

Френският президент Еманюел Макрон подкрепи действията на Германия и новия кръг европейски санкции.

„Тези хибридни атаки в Европа стават все повече. Те не могат да останат без отговор“, заяви той.

„Пред лицето на тази ескалация трябва да бъдем единни и решителни и да засилим подкрепата си за Украйна. Франция ще продължи да изпълнява изцяло своята роля.“

Италианският премиер Джорджа Мелони заяви: „Сигурността на нашите съюзници е сигурност за всички нас. Опитите да бъдем сплашени или да бъде внесено разделение между съюзниците няма да успеят. Хибридните действия срещу който и да е от нас засягат всички ни и ще получат единен отговор.“

Канадският премиер Марк Карни коментира: „Атаката срещу украински товарен самолет на германска територия беше груб опит на Русия да отслаби нашата решимост и колективната ни отбрана – и той ще се провали. Подкрепата ни за Украйна пред лицето на руската агресия е непоколебима.“

Бесънт към Русия: Няма икономически облекчения, докато войната в Украйна не приключи

Руският президент Владимир Путин определи санкциите като „поредната грешка“ и предположи, че ограниченията имат за цел да спечелят одобрението на избирателите.

„Смятам, че това е поредната грешка, и то сериозна“, каза Путин на пресконференция, излъчена от руската държавна информационна агенция ТАСС. „И според мен тя очевидно противоречи на интересите на германския народ.“

Вадефул съобщи, че точно по това време руският посланик е бил извикан във външното министерство, за да бъде уведомен за последиците.

Руският консулски офис в Бон ще бъде закрит по-късно този месец. „Руският дом“ – голям културен и научен институт в центъра на Берлин, за който се твърди, че приютява руски шпиони и е служил като отправна точка за редица хибридни операции в Германия през последните години – ще трябва да напусне сградата, която в момента наема.

Планирани са и по-строги действия срещу руския „сенчест флот“ – кораби, използвани за транспортиране на руски петрол и други товари в Балтийско и Северно море в заобикаляне на ограниченията.

Швеция и Финландия проследяват и възпрепятстват дейността на този флот, докато Германия досега не го прави, поради което плавателните съдове редовно избират маршрути през германските води в изключителната икономическа зона на страната.

По думите на Вадефул ще бъдат изготвени и нови списъци с лица, подлежащи на санкции, а граничният контрол за руски граждани, влизащи в Германия, ще бъде затегнат.

Паралелно с тези мерки Берлин подкрепя и 22-рия пакет от санкции на Европейската комисия, който трябва да обхване още 1600 компании и организации, свързани с Русия.

Германското правителство вече заяви, че не възнамерява да ангажира пряко НАТО чрез задействане на член 4 от Северноатлантическия договор. Вадефул обаче потвърди, че партньорите на Германия в НАТО и ЕС са били информирани за разследването и са съгласували планираните ответни мерки.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обещаха „пълна солидарност“ с Берлин.

Рюте заяви, че Германия е представила ясни доказателства за ролята на Москва в „хибридната атака“ и приветства обявените ответни мерки. Фон дер Лайен от своя страна обеща „да запази единството на ЕС въпреки тези ескалиращи и сериозни действия“.

Съобщението от вторник е първият случай, в който германското правителство пряко и конкретно посочва Русия като отговорна за атаката.

Случаят бележи най-ниската точка от десетилетия в отношенията между Русия и най-голямата държава в ЕС, които и без това рязко се влошиха след пълномащабното руско нахлуване в Украйна.

Този уикенд предстоят ключови избори в източните германски провинции Саксония-Анхалт и Мекленбург-Предна Померания, където войната в Украйна и отношенията с Русия са сред основните теми на кампанията.

Крайнодясната популистка „Алтернатива за Германия“, която защитава проруски позиции и се стреми към абсолютно мнозинство в Саксония-Анхалт, обвини правителството в прилагане на двойни стандарти спрямо Русия.

По-рано тази седмица партията призова правителството да докаже участието на Москва в инцидента в Лайпциг и настоя същата строгост да бъде приложена и при разследването на атаката срещу газопроводите „Северен поток“, за която се предполага, че е отговорна Украйна.

Трети дрон и предполагаем експлозив са открити край летище Лайпциг/Хале

Дронът при инцидента в Лайпциг е носел 600 грама експлозиви и е бил открит в охраняемата зона на летището, близо до украински товарни самолети „Антонов“, през нощта на 4 срещу 5 август.

По всичко личи, че детонаторът на взривното устройство не е сработил. Първоначално се смяташе, че втори дрон също е бил част от планираната атака, но впоследствие разследващите поставиха тази версия под съмнение.

На 14 август в периферията на летището бяха открити следи от военния експлозив хексоген, както и още един дрон, потвърдиха разследващите. Според германските власти, ако устройствата се бяха взривили, последиците можеха да бъдат катастрофални.

Канцлерът Фридрих Мерц, който миналата седмица заяви, че който и да стои зад атаката, „ще плати“, не присъства на брифинга пред медиите и обществеността във вторник.

Константин фон Ноц, експерт по политиката за сигурност на Зелените и член на парламентарния надзор върху разузнавателните служби, разкритикува правителството още преди официалното съобщение. Според него Берлин не успява да се противопостави достатъчно решително на Путин на фона на нарастващата хибридна заплаха от Русия.

„Федералното правителство най-сетне трябва да престане да бъде колебливо, сдържано и боязливо. Нещата трябва да бъдат наричани с истинските им имена и трябва да се предприемат решителни действия“, заяви той пред медийната мрежа RND.

Дори в собствения Християндемократически съюз на Мерц се засилват призивите за по-твърда политика спрямо Русия.

Във вторник експертът по външна политика на партията Родерих Кизеветер призова канцлера да заеме по-твърда позиция и обвини поредица германски правителства, че проявяват „крайна предпазливост по отношение на руския държавен тероризъм на германска територия“.

Позовавайки се на източници от германското разузнаване, вестник Bild съобщава, че разследващите са установили преки връзки между други случаи на открити дронове и експлозиви и различни инциденти в Германия и други европейски държави, включително Румъния, Италия, Полша, България и Великобритания.

Смята се, че наскоро открит тайник с оръжия в гора край Берлин е свързан с руски операции в Румъния. Според информацията разследващите органи в няколко държави работят паралелно по тези случаи