Тленните останки на цар Самуил пристигнаха в София на 3 октомври след официалното им предаване от Гърция на България в Музея на византийската култура в Солун.

Те бяха транспортирани с военнотранспортен самолет „Спартан“, ескортиран след навлизането в българското въздушно пространство от изтребители МиГ-29 и F-16. В центъра на София е организирана държавна церемония на площад „Княз Александър I“, последвана от шествие до църквата „Света София“, където останките ще бъдат положени в специално изграден саркофаг.

Предаването слага край на преговори, започнали преди десетилетия. Останките са открити от гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос при разкопки на базиликата „Св. Ахилий“ на остров в Малкото Преспанско езеро и впоследствие са идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил. В официалните източници има разминаване за точната година на откриването – посочват се 1964, 1965 и 1969 г. – но българската държава води усилия за връщането им още от 60-те години.

Заедно с останките, свързвани със Самуил, България получава и антропологичния материал от останалите саркофази в базиликата, за част от който се предполага, че принадлежи на цар Гаврил Радомир и други членове на царското семейство.

Сделка с исторически реликви

Предаването е част от двустранно споразумение между България и Гърция. Срещу останките от базиликата „Св. Ахилий“ България предоставя на Гърция 48 църковни ценности от манастира „Панагия Икосифиниса“, манастира „Св. Йоан Предтеча“ край Серес и Митрополията на Серес и Нигрита. Те са били пренесени в България през 1917 г., по време на Първата световна война.

Приемно-предавателните протоколи бяха подписани в Солун от българския министър на културата Евтим Милошев и гръцкия му колега Лина Мендони в присъствието на премиерите Румен Радев и Кириакос Мицотакис.

Мицотакис определи решението като изпълнение на „исторически дълг“ на Атина и подчерта, че то приключва преговори, водени в продължение на около половин век. Гръцкият премиер изрази надежда културното сътрудничество да продължи и с други ценности от взаимен интерес.

От своя страна Радев определи връщането на останките като изпълнение на „морално завещание“ и постави акцент върху значението му за отношенията между България и Гърция. По думите му двете държави са успели през последните десетилетия да оставят историческите спорове назад и да изградят стратегическо партньорство.

От Солун до „Света София“

След церемонията в Солун останките бяха транспортирани до България, а кортежът им достигна центъра на София.

Държавната церемония включва изпълнение на националния химн и 21 артилерийски салюта. След това е предвидено шествие до храма „Света София“, където гражданите ще могат да отдадат почит, а Българската православна църква ще отслужи трисагий.

Саркофагът за останките е поставен в южната част на напречния кораб на църквата „Света София“.

Самуил управлява България като цар от 997 до 1014 г. и остава една от централните фигури в последните десетилетия на Първото българско царство. Повече от хилядолетие след смъртта му и близо шест десетилетия след началото на усилията за връщане на останките, те вече са в България.

Мицотакис: „Атина изпълнява историческия си дълг“

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис определи предаването на тленните останки на цар Самуил като изпълнение на „исторически дълг“ от страна на Атина.

По думите му останките, открити при разкопките на базиликата „Св. Ахилий“ и съхранявани от гръцката държава в продължение на десетилетия, сега се връщат на българския народ, „за да им бъде отдадена почит по начина, който вие смятате за най-правилен“.

Мицотакис подчерта, че с днешната церемония приключват преговори, започнали преди около половин век, и отбеляза, че е било необходимо време, за да бъдат преодолени тежестите и споровете от миналото.

„Беше нужно да мине време, за да бъдат преодолени предизвикателствата на миналото“, заяви той и благодари както на настоящото българско правителство, така и на предишните кабинети за работата по темата.

Гръцкият премиер постави акцент и върху по-широкия смисъл на споразумението. Той изрази надежда, че постигнатият пробив ще отвори път към връщането и на други културни ценности от взаимен интерес за България и Гърция.

„Това са реликви от общ интерес“, каза Мицотакис и определи културната дипломация между двете държави като процес, който действа „тихо, но продуктивно“.

Той свърза темата и с по-широкия европейски дебат за връщането на културно наследство, като посочи примера с Акропола и подчерта, че отделните му части „трябва да бъдат запазвани и да се намират там, където са създадени“.ю

Мицотакис отдели внимание и на 48-те църковни реликви, които България предава на Гърция по силата на споразумението – икони, кръстове, църковна утвар и епископски трон, свързани с Митрополията на Серес и Нигрита и манастирите „Св. Йоан Предтеча“ и „Панагия Икосифиниса“.

В края на словото си той постави акцент върху отношенията между двете държави и общото им европейско бъдеще:

„Добрият съсед е по-близък и от брата. Това трябва да е нашият компас.“

Това е доста по-силен блок, защото показва, че Мицотакис не говори само за връщането на останките, а за край на половинвековен спор, културна дипломация, реципрочност и нов етап в отношенията между България и Гърция.

Радев: Връщането на останките изпълнява шест десетилетия усилия

Премиерът Румен Радев определи получаването на тленните останки на цар Самуил като „огромна чест“ за българската държава и подчерта, че с днешната церемония се завършва процес, продължил близо шест десетилетия.

Той припомни, че останките са открити от гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос при разкопки на базиликата на остров Свети Ахилий и че още от 60-те години България полага усилия те да бъдат върнати в страната.

„За тези шест десетилетия не са спирали усилията на българската държава тези тленни останки да бъдат върнати в България“, заяви Радев и определи връщането им като изпълнение на „моралното завещание“ на проф. Муцопулос.

Премиерът постави силен акцент и върху символиката на фигурата на Самуил.

„Образът на величествения и трагичен цар Самуил, който не успява да понесе вида на неговите страдащи войници, е един от най-дълбоките исторически примери за всеки един българин“, каза той.

Според Радев фигурата на Самуил вече може да се разглежда не като източник на историческо разделение, а като символ на сближаване между България и Гърция.

„Ако в миналото цар Самуил ни е разделял, днес той ни обединява“, заяви премиерът.

Той благодари на гръцкия си колега Кириакос Мицотакис за „политическото лидерство, мъдростта и куража“ при постигането на споразумението и подчерта ролята на министрите на културата и дипломатическите екипи от двете страни.

Радев отбеляза и по-широкия смисъл на договорената размяна на исторически реликви и културни артефакти.

По думите му става дума за ценности, които са част от паметта на двата народа и трябва да бъдат достъпни за бъдещите поколения.

Премиерът постави церемонията и в по-широкия контекст на двустранните отношения.

Той отбеляза, че след „повече от хиляда години сблъсъци и съперничество“ България и Гърция днес са достигнали до изключително високо ниво на политическо, икономическо и културно сътрудничество.

„В последните десетилетия успяхме да изградим една изключително здрава ос на стратегическо сътрудничество между България и Гърция – ос на стабилност, сигурност и просперитет“, заяви Радев.

По думите му културните отношения са ключова част от тази ос, а връщането на останките на цар Самуил е пример как историческата памет може да работи не като източник на нови спорове, а като основа за по-дълбоко партньорство между двете страни.