В обновените Палмови оранжерии на Кралската ботаническа градина в Единбург се отглеждат близо 600 растения от повече от 35 държави. Част от тях са редки или застрашени видове, а други помагат на учените да изследват как растенията се приспособяват към климатичните промени.

След пет години реставрация историческите оранжерии от XIX век отварят отново врати на 2 октомври. Зад впечатляващата архитектура от стъкло, желязо и камък обаче стои много повече от туристическа атракция.

Палмовите оранжерии са част от научната и природозащитната инфраструктура на Кралската ботаническа градина в Единбург, където ботаници работят по опазването на застрашени видове и изследват растителното разнообразие от различни части на света.

Един от примерите е т.нар. лъвско растение (Valdivia gayana) - рядък вид от Чили с яркорозови цветове. Семена от него са събрани от диви растения и отгледани в Единбург, а част от тях по-късно са върнати обратно в Чили, за да помогнат за възстановяването на местните популации, разказва Financial Times.

Wikimedia Commons - лъвско растение (Valdivia gayana)

„Това е пример за усилията, които нашите екипи полагат по света, за да опазват застрашени растения“, обяснява пред изданието проф. Джулия Найтс, ръководител на Кралската ботаническа градина в Единбург.

Историята показва каква роля имат ботаническите колекции днес. Те вече не са просто пространства за показване на екзотични растения, а могат да служат и за опазването на видове, чиито естествени местообитания са застрашени.

Япония е прочута с безупречно чистите си улици. Защо тогава почти няма кошчета?

Името „Палмови оранжерии“ създава впечатлението, че вътре се отглеждат предимно палми, но колекцията е много по-разнообразна.

Сред близо 600-те растения има папрати, бегонии, иглолистни и много други видове от различни части на света. Те са разположени под внушителна конструкция от стъкло и желязо, чиято най-висока част достига почти 22 метра.

Кралската ботаническа градина в Единбург посочва, че оранжерията, построена през 1858 г., остава най-високата традиционна палмова оранжерия в света. По-старата осмоъгълна постройка датира от 1834 г., а след последната реставрация двете пространства са обединени.

Сред по-необичайните растения е куковата араукария от Нова Каледония. За разлика от повечето видове, които се ориентират основно спрямо светлината, тя расте в посока към екватора, което постепенно накланя ствола ѝ.

Wikimedia Commons - Куковата араукария

„Наричаме го кривото дърво, защото расте в необичайна посока“, обяснява Найтс пред Financial Times.

Особено място в колекцията заемат папратите. Градината разполага с една от водещите колекции в света, а присъствието им напомня за огромната им популярност през Викторианската епоха, когато увлечението по тях става известно като „птеридомания“.

През XIX век интересът към папратите във Великобритания достига такива мащаби, че те се превръщат в истинска мода - от ботаническите колекции до домашната декорация.

Днес интересът към тях е преди всичко научен. Папратите са сред най-древните групи растения на Земята и се размножават чрез спори, което им помага да оцеляват при значителни промени в околната среда.

Карл Бушби върви към дома си от 1998 г. Скоро ще пристигне

Възстановяването на почти 200-годишна оранжерия, която съхранява ценна ботаническа колекция, се оказва сложна операция.

При ремонта са подменени над 5000 стъклени панела, а стотици квадратни метри от оригиналните железни конструкции са ремонтирани и укрепени. Част от новите стъкла са произведени по специални шаблони, а материалите са подбрани така, че сградата да бъде по-устойчива на бъдещи климатични условия.

Преди началото на строителните работи екипът трябва да премести около 800 растения в други оранжерии.

Задачата далеч не е лесна. Част от растенията са много стари, изключително големи или чувствителни към промени в температурата, влажността и светлината. Не всички успяват да се върнат.

Най-известният пример е приблизително 200-годишна палма Sabal mexicana, която десетилетия наред е една от емблемите на оранжерията. Растението е твърде голямо и старо, за да бъде преместено безопасно, и е отсечено преди началото на реставрацията през 2021 г.

Историята му обаче продължава. В обновеното пространство расте негов около 10-годишен наследник, отгледан от семена, събирани от ботаниците през годините.

След ремонта в Палмовите оранжерии се връщат около 600 растения. Сред тях е и над осемметрова Trachycarpus princeps, която според градината вероятно е най-високият екземпляр от вида, отглеждан извън Китай.

От Сеул до Париж: Time Out класира най-готините квартали в света за 2026 г.

От викторианска мода към климатична лаборатория

Кралската ботаническа градина в Единбург има история от над 350 години. Тя е основана през 1670 г. като т.нар. лечебна градина, в която се отглеждат растения за нуждите на медицинското обучение.

Днес дейността ѝ е значително по-широка и включва изследвания на биоразнообразието, опазване на застрашени видове и проучване на начина, по който растенията реагират на климатичните промени.

Тази комбинация между историческо наследство и съвременна наука е в основата на проекта Edinburgh Biomes, а реставрацията на Палмовите оранжерии е само първият голям етап от него.

Wikimedia Commons - Мексиканска палма

Цялата програма е на стойност около 58 млн. паунда и включва обновяването на още научни и оранжерийни пространства. Над 10,6 млн. паунда са осигурени чрез дарения и благотворителни кампании, според Кралската ботаническа градина в Единбург.

Следващи в програмата са изследователските оранжерии, където се съхраняват колекции от рододендрони, джинджифилови растения, пирени и други видове.

Там работят около 120 учени, които изследват както застрашени растения, така и видове, за които науката все още знае сравнително малко, пише Financial Times.

„Операция Атакама“: Кактуси за милиони, контрабанда и битката за биоразнообразието

Какво още не знаем за растенията?

Една от най-ценните научни колекции на градината е тази от бегонии. Учените в Единбург са идентифицирали над 100 нови вида, а част от работата им включва ДНК анализи, с които се опитват да разберат защо растения от една и съща група могат да се различават толкова силно по размер и форма.

Някои бегонии имат листа с размер на нокът, а при други те могат да достигнат почти размерите на автомобилна гума.

Според Найтс подобни въпроси показват колко много все още не знаем за растителния свят, въпреки че част от него изчезва с тревожни темпове.

„Губим растения много бързо, а все още не знаем всичко за тях“, казва тя пред Financial Times.

Затова обновените Палмови оранжерии са повече от архитектурен проект. Те съхраняват както част от историята на Единбург, така и жива колекция, която има все по-голямо значение за опазването на редки и застрашени видове.

Кралската ботаническа градина в Единбург посочва, че около една трета от живата ѝ колекция се отглежда в оранжерии, като част от растенията са сред най-редките и застрашени в света.

След пет години реставрация Палмовите оранжерии отново приемат посетители. Зад обновените стъклени конструкции обаче остава и по-големият въпрос: колко от растителното разнообразие на планетата ще успеем да съхраним на фона на климатичните промени и загубата на естествени местообитания.