Някога символ на германските индустриални иновации, днес производителят на роботи Kuka е по-скоро повод за съжаление.

Преди десетилетие европейските регулатори дадоха зелена светлина на китайския производител на домакински уреди Midea да придобие Kuka, една от водещите германски компании в роботиката. Днес Германия изостава в глобалната надпревара за внедряване на промишлени роботи - технология, която изигра ключова роля за превръщането на Китай в световна производствена сила.

Броят на новите роботи, инсталирани в германските заводи, се очаква да намалее за трета поредна година, докато Китай продължава да ускорява внедряването им, сочат данни на Международната федерация по роботика.

Разширяващата се пропаст е пореден пример за нарастващия икономически натиск, който Китай оказва върху Германия и Европа като цяло, пише The New York Times.

Потокът от по-евтини китайски автомобили, химикали и машини отслабва европейската промишленост и допринася за загубата на около 14 000 индустриални работни места месечно в Германия. Това засилва и призивите за по-твърди търговски мерки срещу Пекин.

Търговският дефицит на Европейския съюз с Китай вече достига около 1 млрд. евро дневно - най-високото ниво досега. А стремежът на Китай да напредне едновременно в роботиката и изкуствения интелект засилва натиска още повече.

След като през 2014 г. призова за „революция на роботите“, Китай започна мащабна кампания за преобразяване на производството и за заемане на водеща позиция в сектора.

Днес почти половината от петте милиона роботи, които работят във фабрики по света, се намират в Китай, сочи доклад на Международната федерация по роботика, публикуван в четвъртък.

Едно от опасенията е, че инвестициите на Пекин в тези технологии могат допълнително да укрепят китайското производство и да задълбочат търговския дисбаланс между Китай и Европейския съюз, посочва Арчесати.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви миналата седмица, че търговският дефицит вече е достигнал „повратна точка“.

Макар Китай все още да разчита на високотехнологични компоненти от европейски и японски компании, както и на AI чипове на Nvidia, страната става все по-самостоятелна.

Китайски производители вече осигуряват над половината от роботите, инсталирани на вътрешния пазар, спрямо около една трета преди десетилетие.

„Ако погледнем назад, първоначално всичко беше насочено към увеличаване на дела им на вътрешния пазар“, казва Сузане Билер, генерален секретар на Международната федерация по роботика.

„Следващата стратегия е да се разширят на други пазари - например чрез износ на китайски роботи за Европа.“

Миналата година Китай е отговарял за близо три от всеки пет нови промишлени робота, инсталирани по света, като новите инсталации в страната са надхвърлили 350 000.

В Германия новите инсталации са намалели до около 25 000, а тази година се очаква нов спад.

Преди десетилетие Китай е инсталирал три пъти повече роботи от Германия. Днес съотношението вече е 14 към 1.

„Ако погледнете последните около десет години, резултатът е впечатляващ“, казва пред NYT Арно Робер, президент на базираната в Цюрих Hexagon Robotics, която работи по пилотен проект с BMW в завода на германския автомобилен производител в Лайпциг.

„Това, което китайците направиха изключително добре, е да постигнат огромен мащаб - нещо, което никой друг не е успял да направи.“

Според Робер Европа все още разполага със силни технологични позиции, върху които може да надгражда при преминаването към роботика, задвижвана от AI.

BMW и Hexagon планират да започнат да използват хуманоидни роботи в производството в Лайпциг още през първото тримесечие на следващата година, преди технологията да бъде внедрена и в други заводи.

По друг показател Германия все още е сред световните лидери. През 2024 г. страната е била на трето място в света след Южна Корея и Сингапур с около 450 робота на всеки 10 000 служители.

Павло Звенихородски, старши изследовател в Carnegie Endowment for International Peace, смята, че Европа трябва да предприеме конкретни стъпки, включително да подобри достъпа на сектора до частен капитал, ако иска да запази предимството си при хардуера.

Това включва ключови компоненти като задвижващите механизми, които позволяват на роботите да се движат.

„Залогът е огромен“, казва той. „Говорим за технологиите на бъдещето. Това е тест дали Европа ще успее да остане значим фактор в тази нова глобална надпревара.“

САЩ, които са добавили повече от 38 000 робота през миналата година, също се опитват да отговорят на засилващата се конкуренция от Китай.

Позовавайки се на опасения за националната сигурност, през юли Федералната комисия по комуникациите забрани вноса на нови модели хуманоидни роботи, произведени в чужбина.

За първи път Международната федерация по роботика публикува и данни за хуманоидните роботи, които все още до голяма степен се намират в експериментална фаза.

По нейни оценки в света са продадени около 7000 хуманоидни робота в пълен размер, тоест с височина поне 1,4 метра. Повече от половината производители на подобни машини са китайски.

С подкрепата на държавата китайският сектор може да изпревари Европа и в съчетаването на AI с роботиката, както вече направи при електромобилите, сочи анализ на Mercator Institute.

Огромната производствена база на страната осигурява „идеална изпитателна площадка“ за следващото поколение роботи, казва Арчесати.

Китай обаче също е изправен пред сериозни препятствия. Икономиката му става все по-зависима от производството в момент, когато населението намалява, а работната сила застарява.

Хуманоидните роботи все още са далеч от напълно автономни машини, способни самостоятелно да възприемат физическата среда и да реагират на нея в реално време.

Освен това разходите за тяхното производство в Китай, макар вече да са по-ниски от тези на западните конкуренти, трябва да спаднат поне наполовина, за да станат хуманоидните роботи икономически жизнеспособни, сочи анализът на Mercator.

„Играта все още е отворена“, казва Билер от Международната федерация по роботика и добавя, че страни като Германия се нуждаят от координирана стратегия, за да останат конкурентоспособни.

„Европа все още има шанс да успее.“

Продажбата на Kuka през 2016 г. днес е сред десетките сделки в САЩ и Европа, които се възприемат като сериозна стратегическа грешка и които вероятно не биха преминали през съвременните проверки за национална сигурност, сочи доклад на изследователската компания Rhodium Group.

Kuka остава част от Midea и е реализирала приходи от 3,9 млрд. евро през миналата година. Само седем години преди продажбата Германия е изпреварвала Китай по брой новоинсталирани роботи.

Технологиите и патентите на Kuka, които можеха да укрепят технологичната независимост на Европа, „днес пряко подпомагат възхода на китайската индустрия“, пишат тази година изследователи от Jacques Delors Institute.