Глобалната разпродажба на облигации се задълбочи в четвъртък, след като цената на петрола отново стигна 105 долара за барел и засили опасенията за инфлацията. Това се случи, след като пазарът на американски държавни облигации отчете най-големия си спад от разпродажбата по време на миналогодишната търговска война.

Доходността по 10-годишните американски държавни облигации достигна 5,15% в четвъртък – повишение с 0,03 процентни пункта до най-високото равнище от 2007 г. насам. Това последва скок с 0,15 процентни пункта в сряда, когато поскъпването на суровия петрол и силните икономически данни засилиха очакванията, че Федералният резерв ще повишава лихвите по-бързо.

Доходността по двугодишните книжа се повиши до 4,897%, достигайки връх, невиждан от 2023 г. насам.

При 30-годишните облигации увеличението беше с над 3 базисни пункта до 5,438% – най-високото ниво от 2004 г. насам.

Един базисен пункт се равнява на 0,01 процентни пункта. Доходността по облигациите се увеличава, когато цените им спадат.

Доходността по 10-годишните американски държавни облигации достигна най-високото си ниво от 2007 г.

Американските борсови индекси паднаха, слагайки край на серията от повишения на Nasdaq

Рязкото покачване на доходността след началото на войната с Иран засили притесненията от свръхпредлагане на дългосрочни дългови книжа на фона на рекордните обеми емисии в световен мащаб и големите бюджетни дефицити, които водещите икономики продължават да поддържат, допълнително стимулирайки икономическата активност.

Разпродажбата на облигации през тази седмица оказа натиск и върху фондовите пазари. В четвъртък фючърсите върху водещия индекс S&P 500 се понижиха с 0,7%, а тези върху технологично ориентирания Nasdaq 100 – с 1,2%.

Разпродажбата в САЩ се пренесе и на азиатските пазари. Доходността по 10-годишните японски държавни облигации се повиши с 0,1 процентни пункта до 3,08% – най-високото ниво от 1996 г. насам.

Базираната в Париж организация заявява, че разходите за лихви по държавния дълг засилват натиска върху публичните финанси

ОИСР алармира за скока в доходността по държавните облигации

Доходността по 10-годишните германски държавни облигации се повиши с до 0,03 процентни пункта до 3,58%, а тази по британските книжа със същия матуритет – с 0,04 процентни пункта до 5,39%. По-късно доходността по 10-годишните британски облигации се движеше около 5,37%.

Цената на петрола сорт Brent, който служи като международен бенчмарк, се повиши с 2,2% до 105,35 долара за барел в четвъртък сутринта, а в ранния следобед се търгува на около 104,5 долара.. Това последва скок от близо 4% в сряда, след като и САЩ, и Иран демонстрираха непреклонни позиции пред Общото събрание на ООН.

„Инвеститорите останаха с впечатлението, че позициите на двете страни все още са много отдалечени“, коментира пред Financial Times Хенри Алън, макростратег в Deutsche Bank. „Беше ясно, че пазарните участници продължават да очакват продължителен период на високи цени на петрола.“

„Взети заедно, силните икономически данни и възстановяването на цените на петрола засилиха спекулациите за по-бързо повишаване на лихвите“, допълва Алън.

Преминаването на ключовия праг оскъпява капитала и засилва натиска върху борсовите оценки, докато инвеститорите очакват следващия ход на Фед

Доходността по 10-годишните облигации на САЩ проби 5%. Защо това е критично за акциите

По-високата доходност по облигациите означава, че разходите на правителствата за финансиране нарастват в момент, когато те увеличават значително разходите си. В сряда Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предупреди, че рязкото покачване на доходността по облигациите представлява „сериозен повод за безпокойство“ за публичните финанси на държавите.

Скокът на доходността по американските облигации в сряда последва публикуването на данни, според които бизнес активността в САЩ се е ускорила този месец с най-бързия темп от пет години насам.

Публикуваният в сряда индекс на мениджърите по поръчките (PMI) на S&P Global показа, че показателят за сектора на услугите се е повишил до 58,7 пункта през септември – най-високото му равнище от близо пет години. Индексът за производствения сектор е достигнал 56,7 пункта, което е връх за повече от четири години.

Данните засилиха очакванията за нови увеличения на лихвите. Според инструмента FedWatch на CME Group трейдърите вече оценяват на над 75% вероятността Федералният комитет по операциите на открития пазар да повиши отново лихвите на заседанието си през октомври. Само седмица по-рано тази вероятност беше около 49%.

Членът на Управителния съвет на Федералния резерв Майкъл Бар заяви в реч в сряда, че вероятно ще са необходими „допълнителни корекции на паричната политика“, за да бъде върната инфлацията към целевото ѝ равнище.

В изказване в Лондон в четвъртък президентът на Федералния резерв на Ню Йорк Джон Уилямс посочи, че е „разумно“ да се очаква още едно повишение на лихвите от Фед до края на годината.

„Основният двигател беше поредицата от силни данни за PMI, съчетана с възстановяването на цените на петрола. И двата фактора засилиха спекулациите за по-бързо повишаване на лихвите“, коментират анализатори на Deutsche Bank, цитирани от CNBC.

„Резултатите от PMI затвърдиха представата за устойчив икономически растеж, който от своя страна би позволил на Фед да продължи да повишава лихвите в борбата с инфлацията“, допълват те.

„Настъпи голяма промяна“, коментира пред FT Андрю Пийз, ръководител на инвестициите за Азиатско-тихоокеанския регион в Russell Investments. „Фед започна да затяга паричната политика. Пазарите са изнервени, защото очакванията за факторите, определящи развитието на американската икономика, се промениха значително.“

„Цената на парите се повишава в световен мащаб“, казва инвестиционен директор в сегмента на облигациите

Обратните изкупувания на държавен дълг от САЩ не успяха да успокоят пазара

Ричард Йетсенга, главен икономист и ръководител на изследователската дейност в ANZ, посочва, че плановете на САЩ да ограничат износа на дизелово гориво също допринасят за покачването на доходността по облигациите в световен мащаб.

„Изглежда, че САЩ обмислят да намалят собствените си разходи, като наложат допълнителни разходи на други икономики“, казва Йетсенга, цитиран от FT. „Япония продължава да се сблъсква със собствени предизвикателства заради пазарните нагласи, че Японската централна банка не затяга достатъчно паричната политика и не дава достатъчно категорични сигнали за бъдещите си намерения да върне инфлацията към целевото равнище.“

В анализ, публикуван в четвъртък, Мансур Мохи-удин, главен икономист на Bank of Singapore, написа, че пазарът на облигации е бил „засегнат от редица фактори“. Сред тях той посочи размяната на остри реплики между САЩ и Иран в ООН, както и предупреждението на члена на Управителния съвет на Фед Майкъл Бар, че може да се наложи ново повишаване на лихвите.

Според Мохи-удин доходността по американските държавни облигации се покачва заради силния икономически растеж, движен от изкуствения интелект, и големите бюджетни дефицити на САЩ, а не заради инфлационните очаквания.