Украйна е готова да прекрати атаките срещу руски енергийни обекти само ако Москва предприеме същата стъпка и Съединените щати гарантират спазването на подобна договореност, заяви президентът Володимир Зеленски. Позицията му идва, след като американският президент Доналд Тръмп обяви, без да представи доказателства, че двете страни вече са се договорили за подобно примирие. Към този момент нито Киев, нито Москва са потвърдили съществуването на такова споразумение.

Според Зеленски засега няма признаци, че Русия действително е готова да сложи край на войната. Ако Вашингтон успее да гарантира, че Москва има сериозно намерение да прекрати бойните действия по честен и дългосрочен начин, Украйна също ще предприеме стъпки за деескалация. За Киев едно от доказателствата за подобна промяна би било прекратяването на руските удари срещу украинската критична инфраструктура.

Темата за енергийните обекти излезе на преден план, след като Тръмп свърза недостига и високите цени на дизела с украинските атаки срещу руски петролни рафинерии. Според анализатори обаче основният фактор за проблемите на глобалния петролен пазар е войната на САЩ срещу Иран и последвалите ответни действия, които сериозно затрудняват търговията с петрол от Близкия изток, посочва The Guardian. 

Русия вече забрани износа на дизел в опит да се справи със сериозния недостиг на вътрешния пазар, причинен от украинските удари. Руският износ обаче представлява сравнително малка част от световните доставки и ограниченията засягат най-силно съседни държави и страни от Централна Азия, които разчитат в голяма степен на руски производители.

Американският президент свърза атаките с недостига на гориво, а средната цена на дизела в страната за първи път премина 6 долара за галон

Тръмп призова Украйна да спре ударите по руските рафинерии, докато дизелът в САЩ поскъпва до рекорд

На този фон Москва продължава да усъвършенства средствата, с които атакува Украйна. Една от най-сериозните нови заплахи са модернизираните руски дронове с турбореактивни двигатели, които летят значително по-бързо от предишните модели и са много по-трудни за прихващане. Това принуждава Киев спешно да разработва нови технологии за противодействие.

По-високата скорост оставя на украинската противовъздушна отбрана по-малко време за реакция и позволява на новите апарати да преодоляват част от средствата, използвани успешно срещу по-старите модели Shahed. Новите дронове представляват заплаха за жилищни райони, транспортна инфраструктура, складове и други критични обекти в цялата страна.

Проблемът става особено сериозен с приближаването на зимата. Ако Украйна не успее да разположи в големи количества достатъчно евтини прехващачи срещу реактивните дронове, ще трябва да използва изтребители и ракети, които струват значително повече от самите цели. Това би изчерпвало средства за противовъздушна отбрана, необходими и срещу руските балистични и крилати ракети, които могат да причинят много по-големи разрушения.

Над 60 украински компании от отбранителния сектор вече работят по разработването на подходящи прехващачи, пише POLITICO. По думите на Зеленски между три и пет от тях са показали резултати, а следващата задача е решенията им да достигнат до масово производство.

В основата на проблема е рязкото технологично развитие на руските дронове. Москва модернизира апаратите Geran, създадени първоначално по подобие на иранските Shahed, като заменя витловото задвижване с турбореактивни двигатели. Разликата между поколенията е значителна – Geran-2 лети с около 200 км/ч, Geran-3 достига приблизително 500 км/ч, а най-новият Geran-5 – до 600 км/ч. Последните модели могат да се движат и на по-голяма височина, а двигателите им оставят по-слаба топлинна следа.

Това постепенно обезсмисля част от средствата, с които Украйна досега противодейства на руските безпилотни апарати. Обичайните украински дронове прехващачи развиват около 300 км/ч. Киев вече разполага и с високоскоростни квадрокоптери, достигащи 550 км/ч, които могат да се справят с Geran-3, но не и с най-новото поколение. За Geran-5 са необходими турбореактивни или ракетни прехващачи, а докато те станат достъпни в достатъчно количество, украинските сили разчитат и на бойни самолети.

Мащабът на заплахата допълнително усложнява задачата. Според украинското военно разузнаване Русия може да произвежда около 3000 от новите дронове месечно. Москва променя и тактиката за използването им, като насочва реактивните апарати срещу пътнически влакове, складове, логистични маршрути, жилищни сгради и търговски центрове.

През юни отбранителните компании Noctis и Vyriy представиха собствен високоскоростен прехващач, който според изпълнителния директор на Vyriy Industries Олексий Бабенко е показал добри резултати срещу реактивни дронове. Правителствената платформа Brave1 работи паралелно в четири направления – турбореактивни дронове, прехващачи с електрически двигатели и импелерно задвижване, високоскоростни електрически състезателни дронове и технологии за унищожаване на Shahed при насрещен курс.

Това ще бъде възможно чрез следващото плащане от 3,2 милиарда евро по заема за подкрепа на страната от ЕС. Междувременно Зеленски очаква среща с Тръмп до 20 септември

Фон дер Лайен: Украйна ще може да закупи ключови компоненти за системите Patriot

Разработват се и малки противовъздушни ракети, но създаването им е по-сложно от това на по-простите прехващачи, използвани срещу старите Shahed. Затова производството, снабдяването и изграждането на необходимата логистика ще изискват време.

Според Бабенко през следващите един-два месеца Украйна вероятно ще трябва да продължи да използва по-скъпи средства – включително ракети, изстрелвани от изтребители, или наземни системи, когато дроновете вече са близо до целите си.

Появата на новите руски модели не е била напълно неочаквана. Украинското министерство на отбраната предварително е предупредило производителите, че подобна заплаха се задава, но според Бабенко секторът не е бил подготвен. Сред основните проблеми са недостигът на инженери и финансови средства за ускоряване на разработките.

Същевременно руските атаки продължават да вземат жертви. При удар срещу селскостопански склад в Прилуки, в северната Черниговска област, са загинали трима души, а други седем са ранени.

Напрежението се усеща и отвъд украинските граници. Изтребител на НАТО свали дрон в Литва малко след полунощ във вторник, предава Euronews. Апаратът вероятно е навлязъл от Беларус и е бил унищожен край село Праткунай в Южна Литва, близо до Каунас – втория по големина град в страната. По-рано тревога за дрон е била обявена във Вилнюс и околния район. Произходът на апарата все още не е установен.

На фона на военните събития Зеленски официално освободи от поста главния прокурор на Украйна Руслан Кравченко, след като оглавяваната от него институция се оказа въвлечена в корупционно разследване. Кравченко подаде оставка на 7 септември и отрича твърденията срещу него. Впоследствие той обяви, че вече се намира извън Украйна.

Случаят е свързан с разследване на Националното антикорупционно бюро на Украйна (НАБУ). Негови служители претърсиха помещения на главната прокуратура и заявиха, че са разкрили схема, при която са извършвани плащания в замяна на защита за измамни колцентрове, „изпирали огромни суми“.

След действията на антикорупционните власти Кравченко на свой ред предприе съдебни действия срещу ръководителя на НАБУ. Бившият главен прокурор го обвинява във фалшифициране на официални документи.