Все повече изследвания показват, че пътуването може да има реален ефект върху психичното и когнитивното здраве. Новата среда, непознатите места и необходимостта да вземаме повече решения активират мозъка по начин, който ежедневната рутина рядко прави.

Преглед на The Wall Street Journal на последни изследвания сочи, че ползите не приключват с връщането у дома: ваканциите се свързват с по-добро настроение и сън, а дори самото очакване на предстоящо пътуване повишава усещането за удовлетвореност.

Метаанализ на 55 контролирани клинични проучвания с над 4400 участници стига до сходен извод – както спокойните занимания сред природата, така и по-активните преживявания могат да подобрят психичното състояние.

Но какъв тип пътуване носи най-голяма полза и защо? Учените вече започват да намират отговори.

Психологическата устойчивост остава и след ваканцията

Пътуването подобрява психичното здраве чрез своеобразна верижна реакция, показва ново изследване на Рори Мълкахи, доцент в University of the Sunshine Coast в Куинсланд, Австралия.

Той установява, че пътуването първо предизвиква прилив на щастие, който впоследствие допринася за изграждането на психологическа устойчивост – способността да се справяме със стреса, да се адаптираме към трудности и да се възстановяваме след неуспехи.

И макар приятното усещане след ваканцията обикновено да избледнява, след като разопаковаме куфара, придобитата психологическа устойчивост се запазва.

Нещо повече – за този ефект не е необходимо сложно или продължително пътуване. Изследването на Мълкахи показва, че дори само една нощ извън дома може да има значение.

Друго проучване установява, че хората, които са пътували някъде, след завръщането си постигат приблизително 15% по-високи резултати по стандартна скала за благосъстояние в сравнение с онези, които просто са останали у дома.

Изследванията на Мълкахи, както и други проучвания, показват още, че положителният ефект от пътуването може да се запази до четири месеца.

Според него най-много могат да спечелят хората, които преминават през изключително силен стрес, но полза има и за онези, които са изтощени от по-умерен натиск в работата или напрежение в семейството.

„Ако отлагате следващата си почивка, струва си да я превърнете в приоритет, дори да е само за един ден“, казва той пред WSJ.

Най-дългият плаж. Как да увеличим ваканцията въпреки липсата на още отпуск и пари

Колкото по-далеч, толкова по-добре

Да се махнете за ден е добре. Да се качите на самолет и да отидете много по-далеч може да бъде още по-добре.

Изследванията на Шу Коул, професор в School of Public Health към Университета на Индиана, последователно показват, че колкото по-далеч пътуват хората, толкова по-малка е вероятността да съобщават за чувство на депресивност или изолация.

„Пътуването на дълги разстояния, особено до непознати места, често изисква планиране, ориентиране и адаптиране към нова среда. Всичко това предполага повече решения и решаване на проблеми, отколкото пътуването до познати или близки места“, обяснява Коул.

Разговорът с непознат във влака или ориентирането в чужд град заедно със спътник осигуряват умствена стимулация, която може да подпомага когнитивното здраве и да противодейства на социалната изолация, която при по-възрастните хора нерядко прераства в депресия.

Коул не смята пътуването за универсално лекарство срещу проблемите с психичното здраве, но според нея то заслужава място сред нещата, които лекарите препоръчват на хората с напредването на възрастта.

„Поддържането на активен начин на живот, включващ пътувания, може да бъде важна част от здравословното остаряване“, казва тя.

„Шнорхелинг на сушата“ или колко ексцентрични са туристите в търсене на преживяване

Не избягвайте трудното

В продължение на десетилетия туристическата индустрия продава почивката като синоним на релаксация. Но мащабен преглед на 125 изследвания показва, че пътуващите може би пренебрегват нещо, което присъства във всяко пътуване – трудността.

Нанси Ян, преподавател по психология в Университета на Амстердам, и нейни колеги установяват, че усещането за овладяване на предизвикателство – удовлетворението, което идва, когато се справим с реална трудност благодарение на собствените си умения – многократно се откроява като фактор за по-трайно подобряване на психичното състояние.

Едно от проучванията проследява планински катерачи и установява пряка връзка между пълното потапяне в трудна задача, изпълнена успешно, и чувството за щастие.

Новите преживявания имат подобен ефект. Пътуващите, които опитват занимания, недостъпни за тях у дома, съобщават за по-голям емоционален баланс в сравнение с хората, които се придържат към обичайното.

Изводите на Ян показват, че една седмица край басейна може да бъде чудесна за почивка, но ако търсим по-траен ефект върху психичното си състояние, си струва да включим поне едно занимание, което действително изисква усилие и умение – кулинарен курс, труден планински преход или научаването на достатъчно от местния език, за да се оправим сами на хранителен пазар.

Кога едно пътешествие се превръща в „одисея“?

Силата на възхищението

Нови изследвания показват, че усещането за възхищение и благоговение пред нещо по-голямо от нас заслужава собствено място сред психологическите ползи от пътуването.

Изследователите определят това състояние като обикновено положително чувство, което възниква при срещата с нещо толкова мащабно или впечатляващо, че надхвърля обичайното ни разбиране за света.

Пол Пиф, доцент по психология в Калифорнийския университет в Ървайн, провежда теренни експерименти край езерото Тахо, частично финансирани от местната туристическа организация. Участниците ходят на преходи, карат каяк или просто наблюдават пейзажа.

Предварителните резултати са впечатляващи: само след две минути спокойно съзерцаване на природата участниците съобщават за 70% по-силно чувство на възхищение и 33% увеличение на усещането за щастие. Според Пиф този модел се повтаря при различни места и различни преживявания сред природата.

Възхищението е „основен двигател на чувството за щастие, смисъл, цел и социална свързаност“, отчасти защото поставя големите ни проблеми в перспектива и ги кара да изглеждат по-малки, казва Пиф.

„Чувството на възхищение свързва хората с по-големите неща, от които са част – природния свят, Вселената, всички живи същества.“

Резултатите му потвърждават по-ранно изследване, което свързва моментното усещане за възхищение с по-ниски нива на ежедневен стрес, а в по-дългосрочен план – с по-висока удовлетвореност от живота.

Според Пиф пътуването е изключително ефективен начин да изпитаме подобно чувство.

„Катедралите в Европа могат да го предизвикат. Руините в Гърция – също. Една вечеря на нощен пазар в Тайланд също може да го направи“, казва той.

Как чувството на благоговение прави живота ни по-щастлив и здравословен

Да бъдеш себе си

Има особено чувство на облекчение в това да попаднеш на място, където никой не те познава. Учените смятат, че и то може да има положителен ефект върху психичното здраве.

Джеймс Петрик, професор в катедрата по хотелиерство и туризъм в Texas A&M University и дългогодишен специалист в туристическата индустрия, изследва явление, което психолозите наричат „екзистенциална автентичност“ – най-общо казано, възможността да бъдеш човека, който действително си, вместо версията на себе си, която останалите очакват да бъдеш.

Въз основа на 66 интервюта с пътници на круизни кораби Петрик установява, че по време на пътуване е по-лесно да бъдем автентичната версия на себе си, отколкото във всекидневието. Основната причина е, че непознатата среда временно премахва ролите, които изпълняваме у дома.

Много от интервюираните казват, че на борда са се чувствали освободени от обичайните си социални роли. В ежедневието тези роли идват с цял набор от очаквания – например „трябва да се държа като баща“ – които карат хората да постъпват според изискванията на околните, вместо просто да бъдат себе си.

Да следваш собствените си желания може да изглежда егоистично. Но интервютата на Петрик показват, че пътуването е един от малкото моменти, в които хората си позволяват да го направят – без чувство за вина.

Той дава пример със собственото си последно пътуване: никаква работа, която да вземе със себе си, никакви деца, за които да се грижи, никаква необходимост да играе ролята нито на шеф, нито на служител.

„Правех егоистични неща за себе си и за съпругата си“, казва той. „Оставихме тези роли зад гърба си и избрахме роля за самите себе си.“

И може би именно затова най-хубавите пътувания не просто сменят пейзажа около нас. Те променят самите нас.